ЕДИН ОТ БИСЕРИТЕ ОКОЛО С. КОВАЧЕВИЦА ВЕЧЕ Е НЕДОСТЪПЕН...
Малко по-ниско от с. Ковачевица преминава река Канина /Кървава/. Това е втората по дебит родопска река, която тече на юг след р. Доспат. Част от водата й чрез „прозорец” е насочена към яз. Доспат за да бъде отрабетено енергийно във ВЕЦ Тешел, това отне и част от красотата й. Тази река приема един доста голям приток, този на р. Вищерица. Тези две реки заграждат от юг и от запад приказната красота на дела на Родопа, тук наричан Беслет.
На два часа път по река Канина като се тръгне от с. Ковачевица срещу течението й има един бисер, наричан. Синият вир или Водопадът. Там скалите са карстови и водата е изваяла чудни форми. Долината на р. Канина е много дълбока, като от едната й страна са селата Ковачевица и Горно Дряново, от другата – Осиковица, от където се достигаше някога до Ковачевица и Рибново.
Днес пътека има само от с. Ковачевица до реката, а от нея до с. Осиковица вече няма път. Подчертавам, път, а не пътека. Стотици години този път е ползван от живущите в с. Ковачевица, защото от с. Горно Дряново до с. Ковачевица е много далеч. Пътят в участъка от реката горе до равното, където е разположено с. Осиковица вече е обрастнал и неоткриваем, а да се спуснеш по това стръмно място от Осиковица надолу без пътека е невъзможно.
Туристическата пътека покрай р. Канина до Синия вир също вече я няма. Причините са две – едната е, че никой не полага грижи за нея и втората е че почти никой от идващите тук, подчертавам, СНОБИ, желаещи да видят Ковачевица, не биха се навили да се хАбят да одът до Синия вир. Това са два часа път, а толкова заведения, капанчета. И резултатат – от тук Синият вир вече е недостижим, пътеката се изгуби под разните храсти. Някои от гостите на Ковачевица обаче посещават манастира над селото, пътуването до който трае повече от час и ползва римски път.
Връщането някога от Синия вир ставаше след изкачване по ската по туристическа пътека, която достига шосето от с. Ковачевица към горски стопанства Беслет и Вищерица. В невъзможност по реката да пробия до Синия вир аз опитах да се спусна по тази пътека към него, но отново не се получи. Пътеката е добра в началото, но става все по-стръмна, като на едно място имаше осигурително въже. Без това въже спускане по скалата е невъзможно. Въжето сега бе скъсно, останала бе част от него. А Синият вир е не-по ниско от 50 м. от тук, дори се вижда горната му част.
Правя сравнение с долината на р. Дяволска, свързваща с. Борино с Буйновското ждрело. Там страхотиите са много, има и стълби, една от които е висока 50 м, а също тераси, парапети, обезопасени пътеки. Има двама души, които пъдържат това, бих казал съоръжение. Те са баща и син, на временна работа към Община Борино през лятото. Евалла на Община Борино, разрешила този проблем с опасната пътека покрай реката. А в Ковачевица – кафеджийчета по фургоните, с плитчици или с обръсната частично брада, надолу заплетена в плитка. Неразработни педерастчета, никакво работа не могат да свъшат освен да правят къфе. Такива хора е намерила общината за летния сезон, но да намери работници за подръжка на туристическите пътеки, явно не е имало подходящи, годни да работят.
Дълго се колебах да се спусна или да не се спусна по скалата, но пролазвайки съвсем малко по нея като погледнах надолу реших да се върна. Такъв случай имах при първия от Фотинските водопади, където стръмният участък бе почвен, а не скалист, но без въже спускането по него е рисково – изпързаляш ли се, спирането ще е чак долу в реката. Въже при Фотинския водопад имаше, но когато го посетих явно някой го бе изчезнал от стръмнината да го ползва за нещо друго.
Написах този постинг като указание ако някой реши да посети Синия вир да си носи въже, което има къде да се върже и спускането и връщането ще са безопасни. Това е единственият ачин да се посети бисерът Сини вир носиш си въже. Ако знаех, че въжето по скалата го няма, щях да взема със себе си такова.
Застанал над Синия вир, от където се вижда една част от него със скачащата във вира вода от бялата скала, в невъзможност да го достигна, изразходвал доста сили, седнах за малко над една издадена над вира тераска и заспоменавах майки, но това ми недостигна и покрай майките споменах и роднините им, а също и местната управа на Ковачевица и поех по твърде стръмната и недобре очертана пътека обратно. В най-стръмния участък пътеката почти се е изгубила, но аз си бях поставил каменни пирамидки и се изкачих до пътя за горските стопанства Беслет и Вищерица безпогрешно.
Ще опиша и още едни маршрут от Ковачевица, най-великият според мен, но за него са необходими АТВ-та или специална организация, защото при сегашната пътна мрежа са необходими 2-3 дни той да бъде посетен.
