НЯКОГАШНОТО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БЕСЛЕТ” – МЯСТОТО, ОТ КОЕТО КРАСОТИТЕ НА ДОБРАШ СА НАЙ-БЛИЗО

    ПРЕДИСЛОВИЕ:

    Този мой постинг е опит за кратък пътеводител по Добраш, най-западният дял на Родопа - най-непосещавам, с природа, на места недокосната от човешка дейност. Освен красотата тук има и много антични останки, светилища на Бесите от времето на ранножелязната епоха.

   Това лято бях тук, но не реализирах всичкте си планове, защото не можах да достигна до г. с. Беслет, където да си направя база и от нея да посетя тракийските светилища, които ще спомена в постинга си. Посетих само Черната скала. Причината да не достигна до г. с. Беслет е пътят от с. Ковачевица до него, който е в ужасно състояние. Някога бе асфалтиран и се подържаше от републиканската пътна мрежа, сега ми казаха, че е преотстъпен на Горското стопанство. А то няма пари...

   Имам време тази зима, догодина ще достигна до г. с. Беслет от Ранча. Ще го направя, защото така упознах Родопа, че почти няма вече къде да ходя по нея, но ме притиска нещо друго – вече съм на 77 и да трябва да чакам цяла година за нещо е твърде дълъг период за мен....

    А сега – опитът ми за ПЪТЕВОДИТЕЛ. В него посочвам само отправните точки, поради което той може да бъде полезен за сериозните туристи, имащи задълбачени интереси към тази наш дивна, огромна планина. В тази дивотия да срещнеш турист е толкова вероятно, колкото да чуеш нещо, казано от президента ни, което да прави смисъл.

    Приятно пътуване по тия дивотии, но и ВНИМАТЕЛНО! Имам към 2000 снимки от този регион, когато имам време ще започна да ги публикувам.

    На мястото на горско стопанство Беслет гледам като на царя в ендшпила – ако той е в центъра на шахматната дъска може да се отправи по най-краткия път където да се включи в борбата. Ако туристът в Беслет иска да посети красотите на Добраш и античните му останки, от тук пътят до тях е най-кратък.

   За да подчертая по-убедително това мое твърдение, ще започна с големите реки на дела на Родопа, Беслет. Те са две и текат от север на юг – по-голямата е р. Канина, по-малката е Бистрица. Река Канина приема един голям приток, р. Вищерица, която отводнява част от високата западна част на масива Беслет. Тя извира изпод един шедьовър, връх Черната скала, който е мужду селата Гостун и Побит камък. По бреговете на тази река няма условия за села, защото е това един огромен регион, покрит предимно със смърчова гора. Известно е какво цари в смърчовата гора – плътна сянка, клони по дърветата до земята, скривалище за вълци и диви свини.

    Река Канина е по-голяма от р. Вищерица, защото отводнява доста по-обширен район от високата част на Беслет от южната му страна. Реката извира изпод един връх, сега наречен Св. Петър, забравих старото му име. Тази река приема доста притоци, спускащи се от масива на Беслет, те са поне 5, като покрай всичките тези притоци има пътища на Горското или пътеки. Реката се влива в р. Места.

   От южната страна на тази река се виши огромен, ама много огромен масив с борова гора, наричан Тъмната гора. Името отговаря на същността й, такава е Темната гора в Балкана между вр. Чумерна и Агликина поляна, но тази е смърчова. И през тази гора преминава път както през билото на Балкана, който прехвърля билото на този много огромен рид, по който и през деня е полутъмно от огромните смърчове. Този път е на горското и достига с. Ореше.

   Още една голяма река с посока юг има на Добраш, р. Бистрица. Тя извира близо до извора на р. Канина и се влива в р. Места. Реката приема доста притоци от Тъмната гора и през пролетта е с голям дебит. Чрез „прозорец”, какъвто има и р. Канина, водите на тази река се отвеждат в яз. Доспат и от него постъъпват за енергйно отработване във ВЕЦ Тешел.

   На юг от Тъмната гора извират доста рекички, в чиито долини или изворни области има села. Тук природните условия са много благоприятни, но надморската им височина е над 1200 м. Когато се пътува от с. Сатовча до Доспат се преминава през няколко долини на малки рекички, където има села от двете страни на пътя. Тук на 10-и км. преди Доспат имам едно ъзлюбено място за нощуване. Там има много извори и хората от различните села са правили чешми, но това, което са направили помаците от с. Кочан е нещо уникално като замисъл и красота. Освен парк, детски кът, барбекю, навеси, има също така построена имитация на римски мост, че и на кладенец, тук наричан бунар. Евалла на тези хора, които остават по родните си места и ралотят за облагородяването им. На това място имах емоционална среща с едни млади жени от Кочан, които без да искам засегнах и още ми тежи. Ще пиша за тази среща отделен  постинг.

   София има една особеност, почти на всички места, към които тръгваш, трябва да минеш през Халите. Същото възлово място за рида Беслет е това на горското стопанство „Беслет”. От р. Места ли да тръгнеш по Добраш или от р. Доспат или от къето и да е, минава се през това горско стопанство. Пътища, в голямата си част римски идват към него от Ковачевица, от Осиковица, от Осеново, от Медени поляни, от Побит камък, от Доспат, от Осина, от Сатовча, от г. с. Ранча, има и още. На север от г. с. Беслет във високите части на рида освен красоти и исторически останки от ранно желязната епоха на траките, има 4 тракийски светилища, най-голямото от които е Кози камък, наричано още Жълтата скала. Има обаче и други в тази висока част на планината със скали навсякъде по нея – Черният камък, Черната скала /най-близо е от с. Побит камък/, Алиалан, Гъбата при Селанов бук. Най-голямо като площ обаче е скалното светилище Кози камък, разположено по билото на един рид в близост до г. с. Беслет. Велико нещо!!!

   Скалите в тази част на Беслет са навсякъде, затова ридът носи името Каялийка /Кая означава скала/. Не камо при Рибново и Осеново има скали и светилище на бесите. Туристите, поситили тези две села мислят, че скалите са камо там. Пред очите ми в вмомента се появават две скали, едната е Змеят над с. Осеново, а другата носи името на чешма, тя е но превал но огромен рид, на пътя за долното горско стопанство Вищерица, достигащ и той г. с. Беслет.

   Маршрути, неповторими като природна красота ще изброя няколко с изходна точка г. с. Беслет. Първият е този към Ковачевица, който достига долината на р. Вищерица и по нея се достига до долното /някогашното/ г. с. Вищерица. От него през в. Беслет и долината на Каялийската река се достига отново до г. с. Беслет. За този маршрут задължително е да се върви само по пътищата, като при възможност за съмнение по кой път да се мине при връщането се поставя някаква маркировка. Изгубване сред тези смърчови гори и безкрайни /!!!/ пътища е опасно.

   От долното г. с. Вищерица може да се достигне до горното, от което има пътища за селата Осеново и Медени поляни. Мястото на горното г. с. Вищерица е върхово като красота. Прекрасните сгради, в които ппреди кипеше живот през лятото са в разруха. В сградите на по-ниските горски стопанства са се заселили цигани, но тук е много високо.

   Друг маршрут от г. с. Беслет е този към г. с. Ранча, като се върви по римския път. Връщането към г. с. Беслет става по малко по-широк път, като се преминава покрай извора на р. Канина изпод вр. Св. Дух.

   Има още три неповторими маршрути от г. с. Беслет – първият е през тъмната гора, който достига с. Ореше, вторият е за с. Сатовча и третия – за с. Осина.

   Някога всичките тези прекрасни кътчета бяха достъпни, защото г. с. Беслет приемаше туристи да нощуват. Имаше доста като мен, посещаващи този див планински рай, толкова много, че съм спал и в сеното, защото сградите няваше място. Имаше и друга екстра, бих казал, най-важната - асфалтов път от с. Ковачевица до г. с. Беслет. Тогава нямах кола. Сега този  път, модернизиран римски е изоставен, издупчен с ями и проходим след Ковачевица само за кросови мотори и АТВ-та. А от Ковечивца до г. с. Беслет отстоянието е към 13-14 км. Ако туристът реши да посети Козия камък или друга красота, без база на г. с. Беслет това означава 26 км. прибавени към маршрута му. Г. с. Беслет е по-близо е от г. с. Ранча, само на 9 км, до което има нов асфалтов път и е на 1500  м. н. в, но и това е много. От Ранча пътят е римски, по него минават само трактори и големи камиони.

   В по-ниската си част Беслет образува един триъгълник, върхът на който е на 2-3 км. в Гърция. Само най-големите идиоти биха прокарали така границата, да оставят един ъгъл между реките Места и Доспат в съседна държава. В южната част на Добраш /Беслет/ има едно страхотно гракийско светилище, Провирачката, над с. Крибул. Селата Долно Дряново и Сатовча са във възход. Тук е архитектурният резерват с. Долен, и още много села с красиви околности – Вълкосел, Абланица, според мен селото с най-красивите помакини, интересни села са Црънча и Бръщен. Под с. Любча и селото с печална слава Барутин пък се копаеше уранова руда.

   Този край бе във възход като отговорно заявявам, че една от причините бе построяването на пътища в региона по времето на Бойко Борисов. Сегашните президентови боклуци имат нови приоритети – да спрат незаконните подслушвания, да въведат машинно гласуване навсякъде, да осветлят деянията на полицаите по време на Великото народно въстание и личността на нашата Мата Хари, да изкоренят корупцията, според Радев причина за която е навлизането на мафията във властта и прокуратурата. Девизът на президентовите боклуци е, „Мутри вън!”, както той  слезайки от президентството сред народа каза. И други задачи имат президнтовите боклуци като обрушване, изчегъртване и измитане на ГЕРБ, дано да не засипят метрото в София. Не съм чул обаче задача да се строи инфраструктура по регионите, където такава е нужна, а липсва. При това финансирана над 90% от ЕС. Ако президентовите боклуци поемат управлението на страната, ще стане страшно за всички, но най-много за хората в такива региони, за коита те едва ли знаят, че ги има на картата ни.