Поместих в блога си картини и малко история за един прекрасен регион на България, този на махала Чамла, заплашен с изсичане на горите в него от наследниците на „законните” му собственици, наследниците на Ал Бош, придобил ги по времето на Иван Костов. Регионът е включен в Натура 2000 и сечта в него е забранена, видно до колко от снимките в предишните ми постинги. Дървената мафия е нещо страшно. Според мен в нея играят от две министерства – на Земеделието и горите и МОСВ.

   Селото – махала Чамла – възниква сравнително късно, след мюсюлманизирането на българите по Родопа. Първо се основава с. Мугла от влюбени момиче и момче помачета, чиито родители не им  разрешават да се „вземат”. Те обаче взели по един кон от семействата си, натоварили го с най-необходимото, а също и по няколко овце и по римския път от Смолян по р. Герзовица през Банята и Мусаята прехвърлили огромния рид, който се спуска от вр. Перелик и слезли в едно поле, където имало гъста мугла /мъгла/. Като се разсеяла мъглата видяли, че мястото е много хубаво и решили да се заселят там. Направили колиба за животните и после за тях, изкарали зимата. А тя тук е доста сериозна. Направили си къща, родили си деца. Родителите им разбрали къде са, дошли да ги видят и се помирили с тях. Преселили се обаче и други в това прекрасно за село място, възникнало село, което нарекли Мугла. Пробили и път покрай Мугленската река до р. Въча под с. Гьоврен. Който е виждал скалите на това ждрело от с. Мугла до р. Въча може да си обясни защо от към Тешел не са дошли заселници на това прекрасно място. По-късно селото се разраствна още, възникавт и две махали, Чамла и Мурсалица, най-високите в страната.

   Голямо изритание за тези хора са годините след Освобождението ни, защото България не ги иска към нея поради причината, че са бедни и не могат да плащат данъци. Поради тази причина – изоставени в планината и откъснати от страната, помаците по долината на р. Въча основават през 1787 г. Тъмпрашката помашка република, в която влиза и Мугленско. Нова беда ги сполетява през 1912 г, Балканската война, която прекратява съществуването на Тъмрашката република. Село Тъмраш, което териториарно е извън тази република за втории път е опожарено и помаците го напускат, преселвайки се в Турция. Всички тъмрашки помаци са подложени на терор за известно време заради рпепубликата им, а те не са имали избор – България не ги иска, има опастност да загубят и зимните пасища по Беломорието, поминъка си.

    Нова беда за Тъмрашлии е опитът на БПЦ около 1935 г. да върне в християнската вяра помаците, които дори не знаят турски език. В тази кампания обаче се включват войводи мошеници, шкембемойводи, които причиняват нови злини на помаците. Инициативата на БПЦ завършва с нежелан резултат, появата на гагаузите.

   И това преживяват хората, но през 1958 г. идва най-страшното – отнемането на собствеността им – земите, горите и пасищата им, инвентара им, стоката им, което ги обрича на гладна смърт. И хората от селата Мурсалица и Чамла първи напускат населените се места. Преживяли толкова беди, те не успяха да се справят с последната, комунизма, който без война причини разрушенията, които  показах в предните ми 4 постинга. Какво лошо сториха тези планиници, живеещи при най-суровите условия в страната при надморска височина 1700 м. та така постъпиха с тях! Не помисли ли някой, че последиците за страната от тази колективизация ще са катастрофални? Те поставиха основите на едно ново общество от нехора, издънка на което са днешните най-първи политици в страната ни -  Радев, Трифонов, Манолова и др. Така бе разрушена основата на страната ни, селото, и поразен духът на българина - неговата ценностна система, благодарение на която сме живяли в обшество от хора с един етнос и вяра, държавата ни България.

    Както бе постъпено със с. Чамла, почти същото сполетя всички села в страната, превръщайки голяма част от тях в ничия земя, ама не точно такава. По същество възникнаха нови минирепублики по типа на Тъмрашката, където управляват местни феодали, добили властта си чрез фалшиви избори и заплахи. В тази среда политическата си кариера направи Румен Радев, българският Бабрак Кармал, някогашният любимец на Брежнев в Афганистан през 1979 г.

   Днес друга беда се стовари върху малкото жители, останали в с. Мугла, предимно възрастни хора, да умрат по родните си места. От към Тешел паднаха мостовете по пътя за Мугла, от към Смолян пътят бе изоставен и е трудно проходим и за джипове. Отново хората се обърнаха към конете.

    Аз и съпругата ми имахме шансът да разговаряме с последната жителка на Чамла, чиято дъщеря живееше в Мугла. Тя ни  пазказа за селото си, в Мугла други я допълниха, като разказите обхванаха и селата над Триград, съседната долина. После са запознах се с трудовете на родоповеди като Васил Дечев, полк. Ангел Вълчев и други, писали за Родопа и специално за този регион. След това усилията ми да упозная този регион придобиха регионален характер, изразяващ се в упознаване на територията на Тъмрашка република и на цялата долина на р. Въча. Не мога да кажа, къде е най-красиво по нея, но имам и там места, които определям като силни за мен. Едно от тях е регионът на Чамла, поставен от  мафията в режим на изчакване да бъде ограбен като природа. Последното останало нещо от него след прогонването на хората от роднте им места. А ограбвачи страната има. Давам пример с един идиот, който окраде външния дълг на страната ни, получи някакви средства, сигурно доста крепки, с които блат му положи основите на бетонирането на Черноморието ни. Един процес, който продължава и сега, участници в който са такива като наследниците на Ал Бош, само че тези са станали законни собственици в резултат на заменки. Светът ще свърши, мошениците – не!!!

   Ще публикувам още няколко снимки от връщането ми в долината на р. Въча, от където започва новото шосе с доста витиевато според мен предназначение. Прибирам се с надежда, да бъда някога отново тук...

   СЛЕДВАТ СНИМКИ ОТ ПЪТЯ МИ ОТ С. ЧАМЛА ДО ШОСЕТО ЗА ТРИГРАД:

  
В региона на с. Гьоврен съм. Слеед връщането на земята на хората се възвръща и поминъка им. Селото и изцяло турско. В Западни Родопи има само 4 турски села, всичките други са помашки.







                                       Пасища към с. Гьоврен. 



След ликвидацията на ТКЗС-тата турците запазиха някои сгради, които ползват и подържат.











Новопостроеното шосе минава по долината на на къса рекичка,
която образува миниждрело.



Подържат си ливадите хората, гледат животни, мъгете работят по строителството в ЕС.







                        Черни борове феномени















                                    И крави гледат тук. 

                        Скално образувание от утаени скали. Тук  е било дъно на море.
 














Прекрасни смърчове! Дали за да бъдат осечени ли не се построи този път?











                        Денят пак не ми достигна.



                                    Типична Тешел-ска картина



















        Скални образувания по каньона на рекичката

















                                   Пътят се строи усилено!











            Под и над тези скали преминава пътят.











                Печат на времето върху скалата







                   Свечерява се, но съм на сигурен път, ще достигна до базата си.



Ако тази скала бе в Източни Родопи война щяха да водят траките
кой да дълбае трапецовидни ниши по нея...



Подобни са скалите над с. Добравица, Свогенско, където също е 
било дъно на море. Има и вкаменени раковини в тези утаени скали.











                           Тази пещера е достъпна само за алпинисти.

     Утре ме чака римският мост ва централното било на Родопа между селата Доспат и Борино.