ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ХАРМАНКАЯ ДО С. БИВОЛЯНЕ – ЕДИНСТВЕНОТО ОТ ТОЗИ ТИП С ДВА „ХАРМАНА”
Това Светилище е едно от любимите ми. Бил съм много пъти там, опознал съм го цялото. За разлика от светилището Читкая, това е разположено на доста голяма площ, обхващаща долина, един широк рид и един къс скалист рид, надвесен над дълбока долина. Днешното село Чобанка е възникнало връху част от рида, който споменах. Какви културни /верски/ останки от траките има по този рид! Снимки на голяма част от тях съм поместил в блога си. Посещавайки този регион като да не съм на себе си, като да ме е яхнал и да ме комнадва накъде някакъв древен дух, не разрешаващ ми миг спокойствие.
Към това Светилище принадлежи и долината на дерето, където са скалите с трапецовидните ниши. Интересно обаче, скали там има от двете страни на дерето, но траките са се сезирали само върху левия бряг по течението на рекичката. Покрай нея преминава римски път, а по рекичката има много вирове с кристална вода. Връзката е очевида дори за неспециалисти – имало е тракова пътека до светилището, римляните са я ползвали за трасе а техния път.
Високата част на Светилището е на един рид, който свършва с отвесни скали към много дълбока долина. По този рид са двата Хармана, а също скали, оформяни да приличат на нещо, между които има един „кон” и една недовършена пещера тип вулва, много по-малка от популярната Джангърдъккая /пещерата Утробата/. Преди две години бяхме на Харманкая за последен път. Когато пътувам по планините в колата имам лозарска ножица, клонорез и трион. След доста упорита работа, издран от шипковите стебла, някои дебели колкото ръката ми, изрязох всичките храсти на входа на пещерата-утроба и той сега се вижда – с всичките си подробности - без човек да се откронява от пътеката до него.
Най-голямото като площ място на това Светилище е една площадка, завършваща със скална бездна над много дълбока долина. В края на тази площадка при отвесите има части от огромни глинени делви за зърно, с пригодени за тях места в скалите, където са ги държали траките, а вероятно и други потреби, нужни им при богослуженията тук. Според мен тази площадка е резултат на издълбаване на място за нея в почти монолитната скала, която тук е от някакъв червеникав варовик тип доломит. Горе от стената срещу терасата вероятно е проповядвал първосвещеникът. До това място се достига от дясната му страна твърде леко, вероятно и там скалата е моделирана. Един свят, бил в разцвета си преди 10000 години. Хората творили, оставили култура, чиито остнаки вдъхновяват и днес.
Времената сега са различни – колкото повече някой мяза на изрод, толкоз повече го уважават. Колкото по-могъщи ракети има някой примат-държавник за да унищожи с тях хората по света и всичко, сътворено от тях – верват в него и на избори си подават глъсчето за него...
В началото на Светилището има така оформена скала, че да да наподобява на ограден кръг. На основата на този кръг са направени символи, дълбоко вдълбани в скалата, свързани с вярата им или послания напр. към Слънцето, което те са почитали. Тъй като мястото наподобява харман и този харман е направен – издалан с кремъци! – на скала, името на Светилището е Харманкая, което означава скален харман. В този регион, на с. Равен, находящо се в центъра на тракийски светилищник, „хармани” има на много места, един дори на метри от центъра на селото. Турците го ползват да си държат на него разни съдове, но в резултат на тази употреба символите по „хармана” са се изтрили. В дясно от този Харман има още едно свято място на скалите, където има правоъгълни вкопани площадки по около 2 кв. м. в края на скалите, вероятно ограбени скални гробници. За един от капаците на тези гробници, знам къде е, ползва се за корито на чешма в с. Татул. Пробили са му е дупка.
Тук има и още едни Харман, но доста по-скромен по размери и леко наклонен. Над него има троен шарпан, масто, където траките са мачкали гроздено си за вино. Шарпан е турска дума, означава съд за шира. При извелването през 1989 г. мвесто да преведат тази дума на български език, пребиха помаците и изгониха турците от България. Да се не чуди някой от къде идват такиви наследники като Радев, Манолова, Трифонов и др. Това е славното време пза тях, бетонирало се в главите им...
Над шарпана започва пътека за обикаляне на тази висока част на Светилището. От началото й се виждат моделирани скали от траките, под които в дерето е частта от Светилището с трапецовидните култови ниши. Пътеката е обгледна към долината, по чиито бряг се виждат много специфични скали, направени от хора да изглуждат така. На рида след тази река е третата част на Светилището, където има остнаки от скални гробници, а продължението на рида – огромни скали, и те моделирани с кремъците на траките. Там днес е една от махалите на с. Чобанка.
Пътеката вие над долината, която става все по-дълбока. В ляво е тукашната Утроба. След нея се достига до прощадката със стената срещу нея. Който има смелост може да погледне от края й надолу към реката. Там са били укривани или опазвани делвите с жито.
Добре е в дясно от площадката да се изкачи стената над нея и да се направи разходка горе по рида, там е равно.
Пътеката минава от другата страна на рида, разкривайки страхотни и красиви гледки към дълбоката долина, към която от тук може да се слезе. Минава се покрай един скален кон и се достига изходната точка при малкия Харман. Иманяри са били дълбоки канали с барамина и с контролилан взрив са разцепили част от скалите, да търсят под тях злато.
От Малкия Харман надолу в ляво без пътека се слиза, като се избират места без храсти и се достига римския път, като се върви срещу течението на рекичката. В дясно от пътя са скалите с трапецовидните ниши, които са близо една до друга и са разположени терасовидно. Тук екипът може да се раздели, като този, който кара колата може да се върне да я вземе, а останалите да се качат до с. Чобанка, където има още доста чудатости преди селото и след него на поне още 2 км.
В този регион е медресето, чието име не си спомням. Друго медресе на такова красиво място в България няма!!!. То трябва непременно да сее посети. Достига се по пътя за с. Биволяне. Ако е затворено, някой трябва да отиде до селото с колата и да вземе туркинята, за да го отключи. Медресето е много интересно. Допуснаха ме да направя снимки в гробницата му. В него може и да се нощува, но ако туркинята хареса хората. Установи ли, че някой от тях е неверник, няма да ги допусне. Тя казва, че човек трябва да вярва в Господ, Господ е един, иначе човекът не е човек. Тази жена върши работа по градинките, по почистването. Свидетел съм на строежа на това медресе, той пръдължи поне 10 години. Всичко по него е съвършенство.
Да се достигне до Харманкая се пътува до Момчилград и от него се завива към светилището в с. Татул. След достигане на с. Равен се завива в ляво към с. Биволяне, там пътят свършва. От с. Биволяне може да се достигне до яз. Студен кладенец. От този път има разклонение за Вкаменената гора, като може да се отиде до нея само пеша. Сега приспособяват пътя за джипове.
Пътят достига седловина, в дясно на метри от която е махала на с. Чобанка, разположена върху част от светилището. Има още доста такива села по Източните Родопи. Слиза се към другата махала на селото, пдминава се и се пътува към с. Биволяне. Има маркировка, от която започва път за Харманкая. Върви се към 2 км. по красив път, подходящ за джип ако не е валял дъжд. Пътят свършва на място, от което се вижда Големият Харман.
Приятно запознаване с това забележитерно тракийско светилище.
Отбелязвам, че медресето в прекрасната местност е на километър от тук и то също трябва да се разгледа. Включително гробницата с почиалите мюсюлмански висши проповедници, но и аязмото му. Днес това медресе не се ползва по предназначение - висше мюсюлманско духовно училище – но посетители турци и туристи от цялата страна идват често. Ега ти красотата на зелената гънка с извора сред полупустинята около нея.
Ще потърся линкове в постингите ми с картини от това прекрасно място.
https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2019/09/17/na-bivolianskata-harmankaia-1.1674721
https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2019/09/18/na-bivolianskata-harmankaia-2.1674784
