НА ФОНА НА ПРЕДИЗБОРНАТА ПОЛИТПРОСТИТУТЩИНА, НЕЩО ИСТИНСКО - ВЕЧНО, ГЕНИАЛНО, ДАВАЩО НИ СИЛИ ПО ЗЕМНИЯ НИ ПЪТ
Откакто започна предизборният натпревар почти не гледам телевизия. Причината е, че ще попадна на дебати между кандидати да ни управляват. Възприемам изявата на повечето от тях като очаквана /от тях/ „жътва” на предстоящите парламетарни избори, резултат от насажданата простащина и заблуди в главите на необразованите, манипулируеми и вярващи на конспиративни теори хора с надежда да пожънат богата реколта - гласовете на опростачените от тях. Такива идиоти с нечисти намерения, прикрити зад оралните им изяви ни явяват, че се чувствам обиден за гдето няма някакъв обществен филтър срещу тях, такива да ги недопускат до ефир в изобщо.
Последният, когото явиха на екрана бе соцПрофессоро румеН гечеВ, за мен суперотвратительник. Стойки бичи, размахва академически сопи, с маниерничи като доведена пред камера маймуна от Зологическата градина.
Затворих веднага телевизора, но мръстията му не ме напускаше. Когато той бе министър на финанстите, заплатата ми бе 10 долара. Обхвана ме тъга – докога такива вмежду нас? - и си спомних прекраснното стихо на Матиас Клаудиус, Момичето и смъртта. Разсъжденията са за нейнната неизбежост, но в случая дошла в разцвета на живота. Стихото бива побикувано и под заглавие Смъртта и момичето. Имам постинг за него във връзка с песента на Шуберт по негов текст от преди 10 години, ще го приложа в линк.
По това изключително силно стихо Шуберт пише през 1817 г. ГЕНИАЛНА, кратка, силно емоционална песен във форма на хорал. Публикавана е в списъка на творбите му под № D 531 Песента я има в ГЕНИАЛНО изпълнение на Дитрих Фишер-Дискау.
Шуберт е велик песенен композитор, така – песенно - звучат всичките му произведенния, подобно на тези на Моцарт, които при него наподобяват опера. В творбите, което той създава понякога включва теми от песните си и те носят името на песента, чиято тема е основната в някоя от частите им. Давам за пример клавирната му Фантазия „Странникът” /Пътникът, Скитнникът/, в която той включва тема от едноименната песен. В няколко вариации на избранната тема от песента Шуберт рисува с музиката си всички страни на живота на този човек, скитникът - радост от срещите с непознатото, тъга, трудности и неволи. Особено силна е вариацията, когато този човек иска животът му да тръгне по различен, нормален както при другите хора път и се бунтува срещу самия себе си. След тази бурна/!!!/ вариация следва заключителна четиригласна фуга, образец за композиторите след него при пиесите им в свободна форма.
Подбоно нещо се случва и в Струнния му квартет с № D 810. Той е получил името Момичето и смъртта, защото във втората му част се проовежда темата на тази песен, след която следват 6 вариации. В тях чрез музиката си Шуберт изобразява срещата на момичето със смърта, разговора им, нежеланието на момичето да умре, красиви спомени от живота й, борба да прогони смъртта, която идва не навреме – най-драматичната вариация. Последната вариация е примирението със смъртта, която е неизбежна. Хоралът звучи нежно, тъжно, като звуците да се носят само в горната част на величествен храм.
Този квартет е любимото ми музикално произведение на Шуберт. Не, че познавам малко от ворбите му, познавам всичмките му камерни пиеси и имам мнение за всяка от тях. Последните му 4 квартети са връх в неговото творчество в този камерен жанр. Освен голямото му майсторство и познаването на достигнатото в този жанр от Хайдн, Моцарт и Бетховен, който се явява негов съвременник, Шуберт придава песенност на квартетите си и ги насища със спиращ дъха драматизъм. Първата част на този квартет е нещо уникално като достижение в този жанр. Такава силна драматуртия, такава енергия, ползване на полифония - всичко това е така приложено, че за обичащият музиката на Шуберт времето спира. Втората част е темата с вариации, където се редуват красиви и тъжни картини, някои със същата драматургия. Третата част е тип Скерцо, може би в опит Шуберт да разреди напрежението от първите две, но нито тази част нито Четвъртата могат да сторят това. Такава силна творба творба се среща твърде рядко. Всичко най-добро от Хайдн, Моцарт Бетховен в квартета е достигнато от Шуберт, но такова роматично произведение в този жанр предществениците и учителите му нямат. Подобна драматургия има само в Последите квартети на Бетховен, цитирам Квартетът /фуга/ оп. 133.
Квартетът на Шуберт има тъжнна история. Той работи упорито над него, носи го на приятеля на Бетховен, първа цигулка на квартетния състав, изпълнил всичките квартети на Бетховен, Шупанцих. Погледнал Шупнацих щима и казал на Шуберт:
- Не струва, момче!
Шуберт си прибира квартета, намира го по-късно Шуман докато е във Виена за кратко време. Където намира и Деветата му симфония, наречена по-късно Велика. И тя не представена пред публика по време на краткия живот на Шуберт. Така Шуман спасява тази гениална творба, която и немузиканти носят в сърцето си
На фона на предизборната политпроститутщина, тази истинска вещ ми помогна да повярвам, че освен идиоти, които се множат и скоро такива като мен ще ги държат отговорни че не сме идиоти като тях и на всичкото оттгоре - образовани, има създадено нещо и за нас, да ни дава сили и вяра в днешното бездуховно време, в което връх вземат простащината и наглостта. „Достиженията” на новото време в изкуството като „Нирвана кючек” или српско-циганската музика нямат шанс. Творбите на тези титани ни дават сили и дух да опазим човешкото в нас. Трябва да имаме сили, защото не знаем какво ни чака след поредните избори, на които между кандидатите да ни управляват този път преобладава група, мязаща на банда от идиоти. Ако опростачените от тях ги изберат, неопростачените наистина ще ги държат отговорни, защото остават реакционна маса, както ги наричаше Ленин прид 100 години.
Приятнно запознаване с този Квартет на Щуберт.
Прилагам и линк на придишното ми писание на нази тема: https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/02/20/ruki-pravednyie-ih.690212
и линкове на записи с Квартета и песента.
