Послепис:
В началото на постинга си ще поместя послеписа си към него, защото пропуснах да насоча Венци, връщайки се от почивката си в комплекса Пършевица на Врачанския Балкан, по пътя към София да посети някои забележителности в този регион, запознаването с които да се превърне във финалният акорд на уникалната му почивка на планина, първата в живота му. Имам две предложения:
Първа опция:
Пътува се с джипа /и дамите в него/ до Враца и после през с. Паволче до с. Челопек. Тук е музят на Баба Илийца. В селото дядо Вазов се среща с жената, в Черепишкоя манастир пише разказа „Една българка”. Ако жената, която отговаря за музея я няма в момента, има телефон, на който да бъде повикана. След Челопек се спира в с. Лютиброд за да се разгледа сградата на римската стража, строена преди 2000 години, но и отвесните скали, наричани Ритлито с ж. п. тунела през тях и занданите на римляните в основата на тези скали. Отвъд Искъра на възвишението на рида има останки от византийската крепост Заград, също описана от Дядо Вазов. Тя се намира на връх на рид, под който Искъра се вие като змия. Мястото е много обгледно. Интересен е и Черепишкият манастир, където Дядо Вазов пише голяма част от Скитнишките си песни. Манастирът има отделна сграда-костница с костите на всиките починали монаси, служили там.
На огромния карстов извор Житолюб преди Лакатник в кафене „Пещерата” се спира облогатно. Такъв мощен карстов извор в България има още само един, Клептуза до квартала Чепино на Велинград, превърнат в гето на ромовете, описано в кадастъра на града с името Анезица. Клептуза е с по-постоянен дебит на водата, този се променя както дебитът на р. Върбица, като след дъжд достига до 5 куб. м. /сек. След него Искър става два пъти по-голям. Освен на Венци и двете дами с него, пожелавам ва всеки да види тази стихия. През пролетта от харлогата изригва вода с дебин над 2 куб. м./сек.
Следващата спирка е малко преди ж. п. гара Бов. В дясно е водопадът Скакля. Минава се покрай Вазовият кът, после двете харлоги - карстови извори - и се излиза на изнесена над скалите площадка за разглеждане на водопада, който е тристепенен. Наблизо е и Злата скала над тунела на влака, където с каскет в ръката си е починал слепецът дядо Йоцо. Тук той е чакал влака, за него символ на Новата, Свободна България, която той не видя с очите си, но почувства със сърцето си. И баба Илийца, която иска да стори добро, така е заложено в чипа й, за да помогне на ранения ботев четник и това добро да помогне за оздравяването на внука й, рискувайки живота си с лодката, докато прекосява река Искър и дядо Йоцо, слепецът, който вижда със сърцето си, тези истински българи, което Дядо Вазов увековачава в разказите си за жалост не са пример за днешното поколение. То едва ли е чувало за тях, те няма да го развълнуват, по скоро ще нарекат Вазов-ите герои глупаци. Няма да уточнявам защо.
Следва нова разходка с джипа, сега в посока на с. Бов. В центъра на селото има два водопада, един до друг, чиито води скачат на 90 градуса една срещу друга. Фантастично красиво е. Там има останки от крепост, има и една смешна скала, наричана Фалосната. По-директно е наименованието й, но не ми е удобно да го напиша. Наподобява 99% на наерекетиран фалос с два тестеса, еднакви по обем, в скротум, имам снимка на този комплект в блога ми. Най-мяза на такова нещо скалата като се подмине тя в посока на водопадите, защото от там се вижда под 45 градуса и така се открояват и двата тестеса. Ведната след скалата пъква /вижда се/ единият водопад. За да се видят двата трябва да се повърви още малко. Може да се слезе долу до чашите им. Фантазия!!!
След разглеждането на водопадите се пътува още нагоре до махала Кръст. В село Бов има към 15 оброка, почти всичките с по два кръста по заръка на Баба Ванга. Имам постниг на тази тема. При оброка се оставя джипа и се достига Вазовата къща, където през лятото Дядо Вазов е отсядал при познато семейство тук, Данговците. Данговци тук наричат свободните като дух хора. Там Дядо Вазов написва /според мен!!!/ най-силния разказ в българската литература , „Дядо Йоцо гледа”.
И от Вазовата къща – директно в София.
Втора опция за прибиране до София:
Пътува се до Вършец, от където към София може са се поеме през Клисурския манастир, където има патриаршеска резиденция, после през прохода Петрохан, като се направи разходка от него в посока към вр. Ком. И в Гинци трябва да се спре, там до 1950 г. е била прочутата каменорезбарска школа, в която са изработени всички оброчни кръстове от Искъра до Пирот, а също и много хиляди гробни. Кръстът пред НДК е изработен от тях за гроба на бай Цветан, заможен овчар от селото, след това е откраднат от гроба му от Иван костов, Ангел Ахрянов и кмета на Гинци и побит пред мемориала на жертвите на тоталитарното време.
По пътя за Вършец малко след отклонението за квартал Бистрец има нещо много забележително, манастирът Свети Иван Пусти/ножител/. До него вече има асфалтов тесен, с много завои стръмен път. Старият манастир е бил тип скален, но няма кой да ремонтира стълбите до скалните килии на монасите. Манасирът е ремонтиран, в изрядно състояние е. Над него има изографисано аязмо, от което извира река. Това аязмо е високодебитен карстов извор. Намира се в пещера, от която започват входове към други. Друг манастир в България с такова аязмо-чудо няма, по темата съм вещ както Мая Манолова по най-древния занаят на света. Е, не чак толкова, тя е върхът...
От манастира започват два римски пътя. Левият води до останки от крепост съвсем близо до манастира. Според мен това са римски казарми, а не крепост. Пътят нагоре се губи. Десният римски път е тесен, тип стратегически. Той прехвърля планината, която тук не е висока и слиза към селата Горно и Долно Озирово. Този римски път има отклонение нагоре по долината на р. Бяла, достига платото на планината, където се свързва с други римски пътища. И понеже съм на тази тема ще допълня, че римският път от манастира продължава към Вършец, от където разклонение от него се изкачва на седловината Дупни връх, а направо продължава към квартал Заножене и се изкачва съвсем запазен и днес до Тодорините кукли на централното било на Балкана, за да се свърже с най-основния път по билото на Балкана.
Малко ще се отклоня от темата:
Пътеката от с. Бистрец към пещерата Леденика, и тя римски път, има отклонение, не знам с каква цел строено, защото местата, които достига са безводни. След като пътят достига билото на рида над манастира Свети Иван Пусти има възможност за придвижване по рида в дясно. ПРИРОДАТА ТУК НЯМА АНАЛОГ В БЪЛГАРИЯ!!!
От Вършец може да се отпътува и към седловинта Дупни връх, като от нея се завие в дясно и се достигне до с. Дружево. Там се оставя джипа. Над селото има оброк с един голям груба червен каменен кръст и три понора, които е добре да се разгледат, особено ако пътуването се извършва преди 1-и май. Тогава цветята там са повече от тревата.
От седловината Дупни връх се спуска към Лакатник, но се кара много внимателно, защото пътят, макар и широк, изисква голямо напрежение от водача заради острите завои и дъгите на пътя стотици метри под него, които го стряскват.
Слиза се при извора Житолюб, а какво следва след този извор описах в първата опция
А сега отговор на въпроса защо да изберем почивката ни да бъде на Врачанския Балкан и препоръката ми кои според мен най-много се нуждаят да почиват точно там поне две седмици - достатъчно време за първоначално запознаване с него.
ЛЕТО ГОСПОДНО 2021 – ОТНОВО БЛАГОСКЛОННО КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ТУРИЗЪМ
На активниките в туристическия бизнес не може да се има доверие. Това стана ясно на всички след като им отпуснаха държавна помощ, пропорционална на данъците, които са внесли в бюджета на държавата. Такава злоба срещу това изискване, което наложи Деница Сачева, никой бранш не бе надавал. Не е тайна, че през изминалата година вътрешният туризъм направи много голям оборот, който обхвана и региони, малко посещавани въпреки уникалните си природни красоти и антични останки. Причината бе посещението им от снобове, които нямаше как за отидат да лежат като морски слонове предимно по плажовете на Гърция. За нивото на нахалството на вътрешнотуристическите активники, чиито интереси защитава руснакът Ричард Алибегов ще приведа следния пример:
Обещаха им от правителството, че от определена дата им разрещават да отворят завезедията си при строго спазване на необходимите правила срещу разпространяването на ковида. Алибегов обаче ги подучи да искат правителството да поеме гаранция, че повече никога няма да затваря заведенията. Умът ми не побира в случая не нахалството, а наглостта и простащината им. Които имат все още запазен здрав смисъл ще ме разберат. Ще отбележа, че по Кърджалийско, в частност Кирковско, по Смолянско, сезирам се върху Девинско, по Балкана и на други места имаше много „туристи”. Малките хотели и къщите за гости бяха пълни, а скъпите хотели, каквито има вече на съвсем неочаквани места, също. Цитирам сараят в с . Чала, където „играе” балдъзата на Карадайъ, който е от Борино. Подчертавам дебело, че Карадайъта и балдъзата му нямата никаква родствена връзка, нищо, че са от едно село и махала към него, което дава гаранции, че той няма нищо общо с този планински „Росенец”.
Доста от семействата „туристи”, ваканцуват по планините с по два автомобила, от които единият високопроходим - голям като слон джип, а лимузината е любезно предоставена на съпругата или нна тази, с която високодоходникът живее в момента на семейни начала.
Сега ще се спра на една не дотам посещавана по време на ковида планина, Врачанската, която е прекрасна. Тя има уникална природа, била някога дъно на море, също и богато историческо и антично наследство. Както за Софийско най-твърдоглавите шопи са тези по Симеоново и Драговищица, такива като изяви са врачаните за Северна България. Скоропоговорките, „Жено врачанска!”, „Във Враца и гарга не каца!” не са случайни. Става въпрос за силни храктери и - подчертавам това!!! - глави, които не увират. Извън темата – Врачаннско е комунистическа твърдина.
Врачанската планина е отклонение на север от централното било на Балкана от вр. Крушачки. На юг от този връх започва още едно могъщо отклонение, наречено Понор планина – вълшебство, и тя преди милиони години дъно на море. Понорът е една от моите планински любови. За Понор планина характерни са понорите, за Врачанската планина – въртопите. Продължението на Врачанската планина се казва Веслец – планина, приличаща на Врачанската, но доста по-скромна, чиито последни ридове се спускат в Дунавската равнина. И така перпендикулярно на Балкана с център Крушачки връх има една много голяма планина, която няма да очертавам, но ако мога да я окачествя като площ, бих я нарекъл много огромна. За сравнение ще посоча Витоша, една шушка в сравнение с нея.
Тук искам да отбележа, че Балканът се води по площ само на север и на юг от централното му било, затова е само десетина хиляди кв. км, но ако се включат към него планините, започващи от него, включително и тези в Западните покрайнини, чиято красота остана в сърцето ми, неговата площ ще достигне към 30000 кв. км, една голяма част от площтта на страната ни. На Балканския полуостров няма по-голяма планина от него. От там идва и името му, но като познавач на планините на България ще изтъкна още една такава – Рило-Пиринския-Родопски масив. Които не са запознати с него им казвам, че той на две места достига Бялото море - веднаж чрез скатовете на Пирин южно от Драма и втори път чрез скатовете на Родопа при Александрупулис /Дедеагач/. Две територии, свързани с поминъка на родопчани, овчарлока, на които идиотите /Великите сили/ турнаха кръст, вероятно от обич към нас...
Сега ще се спра на Врачанския балкан с надежда някой да отвори постинга ми и да отиде това лято по него. Има къде да се отседне в яката му, в самата Враца и горе по платото му.
Границите на Врачнаския Балкан са на запад от седловината Дупнивръх, където е с. Дружево, след това по долината на р. Бяла и после по долината на р. Ботуня, следва още една седловина между селата Главаци и Бели Извор. При Враца има още една седловина, която пресича планината Веслец. После планината се ограничава от трасето на ж. п. линията към Мездра и достига р. Искър. По долината на р. Искър границата на Врачанската планина продължава до ж. п. гара Лакатник. От Лакатник, за граница приемам шосето до седловината Дупнивръх, явявящо се ккъстопът на поне 5 римски пътища. Врачанският балкан е не сбор от кръстовища на римски пътища, а направо мрежа от тях.
Подстъпите за туристите към Врачанската планина са много. Най-известният е от квартала Згориград в долината на р. Въртешница. От Згориград има първостепенен римски път с име „Плакалница”, който прехвърля планината и слиза в с. Елисейна. От този път има разклонения – пак римски пътища за Зверино и за Очин дол, където до днес са запазени римски стражеви кули. От Згориград обаче започва и туристическа екопътека към водопада Боров камик. Той е един от най-красивите в България. Може да се мине зад водния му стълб. Захранва се от извора Дудил, най-важното място на Врачанския балкан. Заради този извор римляните са открили медния рудник тук, заради него са направили важен кръстопът с друг римски път, идващ от седловната Дупни връх и продължаващ към Околчица, където прави три разклонения.
Един от най-красивите преходи по Врачанския балкан е преход от гара Елисейна по римския път до извора Дудил, след това до площадката от която скача водопада Боров камик и после до х. Пършевица, до която има туристически комплекс. Интересен е и маршрутът от Зверино нагоре пак по римски път до извора Дудил, но преходът е доста тежък.
Друг прекрасен преход към Врачансата планина е този от с. Оплетня. Преминава се покрай един продънен циркус, заобиколен от запад с почти отвесни ливади с китки букова гора тук и там, до които само животни с нокти на лапите могат да се покачат. Тази местност се нарича Коблилските стени заради падналите по стръмнината й много коне, навлезли в опасно стръмните участъци. Освен тези недостъпни ливади към продънения циркус се спускат и много високи скални отвеси, с които този на Мальовица не може да се мери.
От с. Оплетня има римски път до Старо село, така се нарича махалата, където някога е било с. Миланово. Този път продължава нагоре и се пресича перпендикулялно с римски път от седловината Дупнивръх до извора Дудил, а този директно се спуска в с. Лютаджик. Маршрутът от с. Оплетня до х. Пършевица е доста дълъг, но красотата от високата му част е такава, че човек забравя и умора и всичко. А пътят така преминава, че навсякъде е огран от слънце и първо по него се стопява снегът.
Друг път за Врачанския Балкан започва от с. Миланово. Върви се по напълно запазен пърокласен римски път, който се събира с цитирания току-що римски път, идващ от седловината Дупнивръх. Възможните маршрути от тази седловина са Високият и Ниският. Високият върти по платото на планината, от където видимост е възможна на всички страни. Това е един прекрасен маршрут. Ниският маршрут следва пак римски път, но на места с коригирано трасе. Той достига до хижа Пършевица и хотелите, но от западната им страна.
Друг възможен вариант за достигане на Врачанския балкан е от с. Лютаджик. Има недобър тесен асфалтов път, който достига платото на планината.
Следващ красив път към пещерата Леденика има от квартал Бистрец, с известния затвор, където пак по римски път се достига до пещерата. В блога ми съм описал 14 римски пътища по Врачанския балкан. Попадал съм и на участъци от римски пътища, които не мога да разбера какво са свързвали, на най-невероятни места, може би до рудници, които римляните са ползвали.
Врачанският Балкан има два водопада, единият от които е над Лудницата на Враца, наричан е Врачанската скакля. Към август той пресъхва. Под него и покрай пещерата над него преминава отново римски път. Преходът е страхотен, долината е пълна с египетски лешояди, които ги хранят служители. Достига се до вр. Вола, ще опиша околностите му след малко.
Друг преход към Врачанският балкан започва от с. Лютиброд. Там има запазена сграда от римска казарма, а сгради на римските постове са „приватизирани” през изминалите векове от селяните от Челопек. От Челопек започва римски път, издялан в скалите, та и с парапети. Нещо страхотно, настлан е с камъни по ј от кубичния метър. Той достига вр. Околчица. Този път идва от долината на р. Габровница, прехвърля ридът над с. Осеновлак и се спуска в Ботевградското поле. Защо ли са им били толкова много пътища на римляните?
За съжаление пътеката от Рашов дол до Околчица е изоставена. Може да се премине по нея, но има много язовци, чиито изоставени зимовища са развъдници на стършели. Поради това не препоръчвам да се минаво от там, ужилване от няколко стършела е сигурна смърт. Там буквално се разминах с торпедото – една паяжина, с която бе запушена дупката на язовеца, а аз имах небрагоразумието да я доближа. Оказахсе гнездо на стършели.
Още един исторически път има, този от разклона за с. Паволче до вр. Вола. Това е пътят на Ботевата чета. Той е изоставен в значителна степен, а по каменорезбените паметници, направени с толкова труд върху Врачански камък са стреляли мутри, както и по паметника на Дядо Вазов на вр. Ком. Поколението, възпитано от Слави Трифонов, сега яхнато от великонародовъстаника Радев, заченато в простащина, не може да направи нищо, което да прави смисъл. Само простащини, които ще надминат тези на Трифонов и Радев.
Платото на Врачанската планина е също доста интересно. Най-високият връх се нарича Пършевица, защото е гол. Много е обгледен обаче. По платото има буквално лунни пейзажи, през пролетта с много луковични цветя. Интересен е вр. Околчица, от който започва римски път за с. Челопек. Под него е местността Зимника, където Ботевата чета дълго удържа на натиска на низамите, защото там има вода. Оттласнати от извора, четниците слизат по нощите чак на карстовия извор Крушовица за вода. Наблизо е и поляната Йолковица, където става спора между водачите на четниците и Ботев е убит. След това четниците бягат по Ращов дол, като почти всички намират смъртта си, пресрещнати долу, където Долът достига Искъра.
Изключително интересен е и маршрутът от поляната Йолковица до х. Пърщевица. Има ли мъгла, липсва ли маркировка, този път е изключително опасен, от него слизане няма! Ако не го познаваш и нямаш маркировки, влизаш от въртоп във въртоп, а в ляво има ужасяващи скални спусъци.
Имам предвид точно на кого да предложа това лято да посети Врачанския балкан – Венци, и затова се постарах да посоча интересни вмаршрути по него. Отивайки на този преход е добре той да вземе в джипа си двете русенки, изключителни активници в блога. Те имат нужда от генерална промяна на житието им, което не могат да осъществят сами. По цял ден едната пище за ракетите на Путин, а другата – за подводниците му. От едната от тях научих, че сега на Байдън яйце на гъзо му се пече – Путин вече има противокорабни ракети, монтирани на невидим за радарите самолет ТУ 22, с които той може за нула време да унищожи всичките самолетоносачи на Америка навсякъде по света. Друго яйце му се пече ако е чел постинга и на другата туристка, която предлагам за компания на Венци. От нея научих, че подводниците на Путин тип Борей вече са модернизирани и се казват Борий М/одернизированая/.
Венци има потенциалът да раздвижи в най-общия смъсъл на думата тези две дами, за да се усетят те като жени. То не може само за ракети и подводници да се мисли, толкоз мъже има по света. По този начин те биха могли с неговата помощ и съдействие да постигнат промяна, да им зафункционират едни много важни жлезички и ако достигнат тази кондиция и седнат да пишат постинг, може и да напишат нещо, което да прави смисъл - Човек да го чете с интерес, вместо да споменава майки.
Човекът е създаден да помага на жената. Аз напр. винаги предлагам на претоварени жени да отнеса до влака ила автобуса част от товара им, та дори целия, ако е монолитен, ако съм с кола ги возя до нивата, между селата. Венци им помага по друг начин, кой както може.
Творчески прочитайки глави от Библията, достигам до извода, че Бог е създал жената не само за да й помага Човекът, за да я поучава, да я предпазва от грешки, но и тя да стои близо до него, та когато он реши, да се „посмее” с нея.
Ковидът предоставя тази прекрасна възможност на двете русенки да постигнат промяна още това лято, нека и да не е пълна, но това зависи само и единствено от Венци. Аз смятам, че той ще реализира предложението ми. Ако тази троица отвори блога ми с някои постове за Врачанския балкан, в които имам поместени хиляди симки от него, интерес към красотите му и желание да бъдат те посетени от тях просто няма как да не се прояви. Още повече, по планините ковид няма, предпочита плажовете и ресторантите.
Към Товирищ Венци с надежда да отведе на планината една ракетчичка и една подводничарка и да върне от там две нормални жени - с жлезички, работещи като моторетки. Да дам акъл къде да ги заведе той - мога, ето избрах най-точното място за тях, но как да стори той това – за това ме небива... Он знае!
Приятна разходка по Врачанския балкан, но с осторожно внимание – има ли мъгла, никакви разходки! Напомням за туристите, тръгнали на един 24-и май от Петрохан, не достигнали до вр. Крушачки. Един паметник до Червената локва напомня за тях. С пожелание за
ЕДНО ЕМОЦИОНАЛНО ЛЕТО ГОСПОДНЕ 2021 НА ЕКИПА С ДЖИПА НА ВЕНЦИ!
Косана, 15. 03. 2021
Още един послепис:
Споменах, че днес хората са различни, особено младите, защото са опростачени. Паметникът на Дядо Вазов на вр. Ком за тях е обект за прицел с пушките им помпи, също и паметниците по пътя на Ботевата чета. Момичатата, и те опростачени, вместо да изминават смислено земния си път, да приличат поне малко на баба Илийци, ги тресат други интереси - цитирам ракети, подводници и всякакави щуротии. Толкова е просто да се живее нормало, съгласно естественото Божие употрелление на човека, но за целта човекът или жената трябва да са образовани включително и теологично. Не само в маркспутинизЪма. Ако не човекът ше прави само щуротии, а жената, вместо да стане майка, ще сънува мокри сънища с идоли си като полк. Гундяев, полк. Гергиев или със Вовата сАмия, ще има желание да работи в завод на живота, където ракетите се произвеждат на конвейр, както колбаси.
Назад към природата, заблудени създания, за да станете отново хора!!! Посочих Ви и начало – Врачанския балкан и точния човек, който да Ви заведе там на почивка.
Могат да се намерят по теми /наименования/ от региони на планината и в Гугъл. С планината съм запознат така добре, както Вие с ракетите на Путин. Сега той заподмвятва една свръхнова, наречена Циркон, опишете страхотевиците й.
Прочетете внимателно за идеята ми, загатната в постиннга, която обсъдихме преди дни с блоговия ми приятел Венци. Той в момента е сакълдисан от предложените му толкоз много върхови маршрути и не знае върху кой да се сезира, но аз съм му насреща с идеи. С екипа в джипа му обаче е доксан докус /99 %/ наясно.
Приятно запознаване с планината! По-стопроцентов екип от предложения от мен нЕма и не може да има! Определена е и дата, 15. 05., ако времето е подходящо.
