Постинг
06.01.2017 22:38 -
ПО ЗИМНИТЕ КОНАЦИ НА ЕМИН АГА БАЛТЪЛЪ - 3
Тази разходка ще осъществя от махалата Небеска през селата Женда и Соколите и ще посетя още една част от светилището. Третата част, по долината на реката,ще оставя за един друг път. Тази част от светилището е на рида, който започва от скалния комплекс Соколите, на същия рид е гробището на селото. По него се достига една крепост, построена върху част от светилището. В един постинг не може да се събере всичко, приятна разходка с мен.
Изоставена къща след прогонване на хората от нея преди четвърт век. Това остана след отхождането на комунизма от тези места.
Скала от скалния комплекс Соколите с много голям зум. Утре ще я покача и нея.
Ако няма този зид, мястото с водата се нарича кайначе, ако го има - бунар.
Три пасторални картини. Няма ли ги кравите, и нас няма да ни има, казват турците.
Скали над селото със зимния конак на Емин Ага Балтълъ /секирджията, брадваря/
На тази снимка се вижда целият скален комплекс Соколиите. Старото му име е Доганкая, а на селото - Доганкьой. Долу се вижда една пътуваща тулистическа база.
Като се размива пясъчникът, от него излизат такива скални ядра.
Селцето, което се вижда е Женда. Прекрасен туристически център за всички възможни посоки, вероятно само малко хора го познават. Ако се гордея с нещо, че бях тук е успехът ми да намеря скалата Уланкая, тръгвайки от него, като за целта преминах по дължината част от едно дере, обитавано от мечка. При това хората ме предупредиха.
Голямата горещина и отдалечеността на скалите е причина снимката да не е добра.
Това са скали от тракийското светилище, паднали през изминалите хиляди години от него. Те са долу в коритото на дерето и са много интересни, защото по тях има следи от делата на траките.
Черни лешояди. Има ги, защото тук има и добитък, а умрелият от зараза добитък или краставите овце са оставят на тях.
Това е прощадката на светилището, между ІV и VІІ век преустроена
във византийска крепост, разрушена от остготите /прабългарите/.
Цялата площ на крепостта, виждат се и неприбрани още за строеж на къщите камъни.
Наблюдателният пункт на крепостта.
Масата
От тази крепост се вижда крепостта Патвос, от нея друга и така с огньове или други пениси византийците са се свързвали някак. Нищо, че не е имало телефони тогава.
Да щат тия турци да ми докарат под скалата едно умряло животно!
Скала, изпълнявала роля на крепостна стена.
Скалното орле: Глааааааааад!!!!
Свещена скала
Останки от някога могъщи зидове. Никакви крепости не могат да спрат приматите...
Орлово кладенче
Този камък е началото на един друг светилищен комплекс, който също ще покажа.
Скалата-светилище Гъбата
Скали - кози.....
Появило се е нещо невиждано тук, човек. Пръчът трябва да види дали му не застрашава харема.
Една загадка за тези, които отворят постинга ми - как така на тази непристъпна скала с орлово кладенче с е появил силуетът ми.
/Разходката по светилището Женда-запад продължава/
Изоставена къща след прогонване на хората от нея преди четвърт век. Това остана след отхождането на комунизма от тези места.
Скала от скалния комплекс Соколите с много голям зум. Утре ще я покача и нея.
Ако няма този зид, мястото с водата се нарича кайначе, ако го има - бунар.
Три пасторални картини. Няма ли ги кравите, и нас няма да ни има, казват турците.
Скали над селото със зимния конак на Емин Ага Балтълъ /секирджията, брадваря/
На тази снимка се вижда целият скален комплекс Соколиите. Старото му име е Доганкая, а на селото - Доганкьой. Долу се вижда една пътуваща тулистическа база.
Като се размива пясъчникът, от него излизат такива скални ядра.
Селцето, което се вижда е Женда. Прекрасен туристически център за всички възможни посоки, вероятно само малко хора го познават. Ако се гордея с нещо, че бях тук е успехът ми да намеря скалата Уланкая, тръгвайки от него, като за целта преминах по дължината част от едно дере, обитавано от мечка. При това хората ме предупредиха.
Голямата горещина и отдалечеността на скалите е причина снимката да не е добра.
Това са скали от тракийското светилище, паднали през изминалите хиляди години от него. Те са долу в коритото на дерето и са много интересни, защото по тях има следи от делата на траките.
Черни лешояди. Има ги, защото тук има и добитък, а умрелият от зараза добитък или краставите овце са оставят на тях.
Това е прощадката на светилището, между ІV и VІІ век преустроена
във византийска крепост, разрушена от остготите /прабългарите/.
Цялата площ на крепостта, виждат се и неприбрани още за строеж на къщите камъни.
Наблюдателният пункт на крепостта.
Масата
От тази крепост се вижда крепостта Патвос, от нея друга и така с огньове или други пениси византийците са се свързвали някак. Нищо, че не е имало телефони тогава.
Да щат тия турци да ми докарат под скалата едно умряло животно!
Скала, изпълнявала роля на крепостна стена.
Скалното орле: Глааааааааад!!!!
Свещена скала
Останки от някога могъщи зидове. Никакви крепости не могат да спрат приматите...
Орлово кладенче
Този камък е началото на един друг светилищен комплекс, който също ще покажа.
Скалата-светилище Гъбата
Скали - кози.....
Появило се е нещо невиждано тук, човек. Пръчът трябва да види дали му не застрашава харема.
Една загадка за тези, които отворят постинга ми - как така на тази непристъпна скала с орлово кладенче с е появил силуетът ми.
/Разходката по светилището Женда-запад продължава/
ЩЕ СЕ ЗАДОВОЛИМ ЛИ САМО С НИРВАНА
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18389