Постинг
06.01.2017 22:38 -
ПО ЗИМНИТЕ КОНАЦИ НА ЕМИН АГА БАЛТЪЛЪ - 3
Тази разходка ще осъществя от махалата Небеска през селата Женда и Соколите и ще посетя още една част от светилището. Третата част, по долината на реката,ще оставя за един друг път. Тази част от светилището е на рида, който започва от скалния комплекс Соколите, на същия рид е гробището на селото. По него се достига една крепост, построена върху част от светилището. В един постинг не може да се събере всичко, приятна разходка с мен.
Изоставена къща след прогонване на хората от нея преди четвърт век. Това остана след отхождането на комунизма от тези места.
Скала от скалния комплекс Соколите с много голям зум. Утре ще я покача и нея.
Ако няма този зид, мястото с водата се нарича кайначе, ако го има - бунар.
Три пасторални картини. Няма ли ги кравите, и нас няма да ни има, казват турците.
Скали над селото със зимния конак на Емин Ага Балтълъ /секирджията, брадваря/
На тази снимка се вижда целият скален комплекс Соколиите. Старото му име е Доганкая, а на селото - Доганкьой. Долу се вижда една пътуваща тулистическа база.
Като се размива пясъчникът, от него излизат такива скални ядра.
Селцето, което се вижда е Женда. Прекрасен туристически център за всички възможни посоки, вероятно само малко хора го познават. Ако се гордея с нещо, че бях тук е успехът ми да намеря скалата Уланкая, тръгвайки от него, като за целта преминах по дължината част от едно дере, обитавано от мечка. При това хората ме предупредиха.
Голямата горещина и отдалечеността на скалите е причина снимката да не е добра.
Това са скали от тракийското светилище, паднали през изминалите хиляди години от него. Те са долу в коритото на дерето и са много интересни, защото по тях има следи от делата на траките.
Черни лешояди. Има ги, защото тук има и добитък, а умрелият от зараза добитък или краставите овце са оставят на тях.
Това е прощадката на светилището, между ІV и VІІ век преустроена
във византийска крепост, разрушена от остготите /прабългарите/.
Цялата площ на крепостта, виждат се и неприбрани още за строеж на къщите камъни.
Наблюдателният пункт на крепостта.
Масата
От тази крепост се вижда крепостта Патвос, от нея друга и така с огньове или други пениси византийците са се свързвали някак. Нищо, че не е имало телефони тогава.
Да щат тия турци да ми докарат под скалата едно умряло животно!
Скала, изпълнявала роля на крепостна стена.
Скалното орле: Глааааааааад!!!!
Свещена скала
Останки от някога могъщи зидове. Никакви крепости не могат да спрат приматите...
Орлово кладенче
Този камък е началото на един друг светилищен комплекс, който също ще покажа.
Скалата-светилище Гъбата
Скали - кози.....
Появило се е нещо невиждано тук, човек. Пръчът трябва да види дали му не застрашава харема.
Една загадка за тези, които отворят постинга ми - как така на тази непристъпна скала с орлово кладенче с е появил силуетът ми.
/Разходката по светилището Женда-запад продължава/
Изоставена къща след прогонване на хората от нея преди четвърт век. Това остана след отхождането на комунизма от тези места.
Скала от скалния комплекс Соколите с много голям зум. Утре ще я покача и нея.
Ако няма този зид, мястото с водата се нарича кайначе, ако го има - бунар.
Три пасторални картини. Няма ли ги кравите, и нас няма да ни има, казват турците.
Скали над селото със зимния конак на Емин Ага Балтълъ /секирджията, брадваря/
На тази снимка се вижда целият скален комплекс Соколиите. Старото му име е Доганкая, а на селото - Доганкьой. Долу се вижда една пътуваща тулистическа база.
Като се размива пясъчникът, от него излизат такива скални ядра.
Селцето, което се вижда е Женда. Прекрасен туристически център за всички възможни посоки, вероятно само малко хора го познават. Ако се гордея с нещо, че бях тук е успехът ми да намеря скалата Уланкая, тръгвайки от него, като за целта преминах по дължината част от едно дере, обитавано от мечка. При това хората ме предупредиха.
Голямата горещина и отдалечеността на скалите е причина снимката да не е добра.
Това са скали от тракийското светилище, паднали през изминалите хиляди години от него. Те са долу в коритото на дерето и са много интересни, защото по тях има следи от делата на траките.
Черни лешояди. Има ги, защото тук има и добитък, а умрелият от зараза добитък или краставите овце са оставят на тях.
Това е прощадката на светилището, между ІV и VІІ век преустроена
във византийска крепост, разрушена от остготите /прабългарите/.
Цялата площ на крепостта, виждат се и неприбрани още за строеж на къщите камъни.
Наблюдателният пункт на крепостта.
Масата
От тази крепост се вижда крепостта Патвос, от нея друга и така с огньове или други пениси византийците са се свързвали някак. Нищо, че не е имало телефони тогава.
Да щат тия турци да ми докарат под скалата едно умряло животно!
Скала, изпълнявала роля на крепостна стена.
Скалното орле: Глааааааааад!!!!
Свещена скала
Останки от някога могъщи зидове. Никакви крепости не могат да спрат приматите...
Орлово кладенче
Този камък е началото на един друг светилищен комплекс, който също ще покажа.
Скалата-светилище Гъбата
Скали - кози.....
Появило се е нещо невиждано тук, човек. Пръчът трябва да види дали му не застрашава харема.
Една загадка за тези, които отворят постинга ми - как така на тази непристъпна скала с орлово кладенче с е появил силуетът ми.
/Разходката по светилището Женда-запад продължава/
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18368