Тази разходка ще осъществя от махалата Небеска през селата Женда и Соколите и ще посетя още една част от светилището. Третата част, по долината на реката,ще оставя за един друг път. Тази част от светилището е на рида, който започва от скалния комплекс Соколите, на същия рид е гробището на селото. По него се достига една крепост, построена върху част от светилището. В един постинг не може да се събере всичко, приятна разходка с мен.



 Изоставена къща след прогонване на хората от нея преди четвърт век. Това остана след отхождането на комунизма от тези места.



Скала от скалния комплекс Соколите с много голям зум. Утре ще я покача и нея.



          Ако няма този зид, мястото с водата се нарича кайначе, ако го има - бунар.



    Три пасторални картини. Няма ли ги кравите, и нас няма да ни има, казват турците.











Скали над селото със зимния конак на Емин Ага Балтълъ /секирджията, брадваря/



















На тази снимка се вижда целият скален комплекс Соколиите. Старото му име е Доганкая, а на селото - Доганкьой. Долу се вижда една пътуваща тулистическа база.



             Като се размива пясъчникът, от него излизат такива скални ядра.



Селцето, което се вижда е Женда. Прекрасен туристически център за всички възможни посоки, вероятно само малко хора го познават. Ако се гордея с нещо, че бях тук е успехът ми да намеря скалата Уланкая, тръгвайки от него, като за целта преминах по дължината част от едно дере, обитавано от мечка. При това хората ме предупредиха.



Голямата горещина и отдалечеността на скалите е причина снимката да не е добра.



Това са скали от тракийското светилище, паднали през изминалите хиляди години от него. Те са долу в коритото на дерето и са много интересни, защото по тях има следи от делата на траките.



Черни лешояди. Има ги, защото тук има и добитък, а умрелият от зараза добитък или краставите овце са оставят на тях.



Това е прощадката на светилището, между ІV и VІІ век преустроена
във византийска крепост, разрушена от остготите /прабългарите/.







Цялата площ на крепостта, виждат се и неприбрани още за строеж на къщите камъни.



                                Наблюдателният пункт на крепостта.



                                                Масата



От тази крепост се вижда крепостта Патвос, от нея друга и така с огньове или други пениси византийците са се свързвали някак. Нищо, че не е имало телефони тогава.







                 Да щат тия турци да ми докарат под скалата едно умряло животно!



          Скала, изпълнявала роля на крепостна стена.



                                          



                              Скалното орле:  Глааааааааад!!!!



                                 Свещена  скала



Останки от някога могъщи зидове. Никакви крепости не могат да спрат приматите...







                                                  Орлово кладенче



Този камък е началото на един друг светилищен комплекс, който също ще покажа.











                                              Скалата-светилище Гъбата







                                                    Скали - кози.....



Появило се е нещо невиждано тук, човек. Пръчът трябва да види дали му не застрашава харема.



Една загадка за тези, които отворят постинга ми - как така на тази непристъпна скала с орлово кладенче с е появил силуетът ми. 

/Разходката по светилището Женда-запад продължава/

Много знаете, камък и светилище не ги изпускате от познание. Възхитително!

Много впечатляващо, много забележително.

Картините са невероятни.

Много оригинален фоторепортаж !