НА ПЛАНИНАТА МАНАСТИРИЩЕ - 1
Това е една малка, но много красива и интересна планина. По строеж тя прилича на Източните Родопи, докато Плана планина прилича на Западните. Тези планини са две кътчета от Родопите до София.
Дали поради приликата си с Източни Родопи или поради други причини, но Манастирище също е култов религиозен център от миналото, само че християнски. Поради този религиозен център, изразяващ се в многобройните манастири по нея и около нея, предимно по Малата планина, Чепън, Въртоп и планините в територията, наречена днес Западни покрайнини, планината е получила името си, Манастирище. Тя обаче има и още едно име, Мали Понор. В блога си имам доста писания за Понор планина, защото е една от любимите ми, Понорът е тричастен – Голям Понор с четирите големи понора в него, Среден Понор и Мали Понор. Малкият Понор е между реките Искрецка, после граничи с превала между село Бучин проход и сухата долина на реката през с. Шума. Другата граница на Малкия Понор е реката Бракьовска /Брезенска/ от Палилула, после през превала между Бракьовци и Годеч. Годеч се оказва на територията на планината Манастирище и затова има толкова много оброци и манастири около него. Планината не е висока, малко над 1000 м. н. в. е, но за да не се отличава от другите две Понор планини, високата й част представлява един огромен въртоп на три тераси с временна река. Преди да се появи тревата тук е цветен килим.
Този християнски култов център съшествува до нашествието на турците през ХІV век, когато е разрушен от тях. На много места по планината има останки от манастирите, само камъни, най-запазени са манастирските огради. Над село Дреновец има останки от манастирска ограда, дълга към 2 км. Има зидове, запазени още в оригинален вид. Където са били манастирите по-късно са поставени каменни кръстове и местата са били превърнати в оброци. Давам пример с махалата Бърдо, до манастирски комплекс, цялата махала построена с манастирски камъни. На мястото на разрушения манастир има три оброка.
Доста съм писал за тази планина, сега ще пиша за разходката ми.
Опитва се да ми излезе шип в едната пета и правя всичко възможно да го „стопя” предварително, което става с много движение. Пради това отидох на Манастирище. Когато автобусът изкачи превала на Малата планина при с. Понор и погледнах към Понора, към Ком, към въртопите на с. Раниславци, към Чепън, към Малата планина, отново се убедих колко силно съм привързан към тази част на България. Любовта ми към нея преминава оттатък, към откъснатата част от Ба;ългария, днес Западни покрайнини, която също отлично познавам. Реших да се изкача на Манастирище от с. Бучин проход през махали, които са вече ообезлюдени, по пътища, които са изоставени и по нови, временни, строени от мутродърварите. Манастирище няма много гори, но най-разпространеното дърво тук е дъбът, който се продава най-скъпо за огрев. Затова непрекъснато се сече по планината тук и там, спасение няма. Кметът е от ДПС /Емил Иванов/, макар в региона един турчин да няма, така сечта се планра и извършва под чадъра на ДПС. Говорим ДПС, понимаем Доган, говорим Доган, понимаем ДПС. Ще поясня, че по време на първия мандат на този кмет голяма част от горите бяха заменени с терени на морето, също така ДПС изкупи много големи горски площи по Свогенско. Цитирам таксиметровия превозвач Ашраф и теренът, където се намират трите махалии Добърчин. Според съдебна сделка, кметът на Своге продал тези гори на ДПС. Сега ДПС си сече своите гори, така са решили. А и Област Своге е независима от София-област, точно както Област Правец с тамошните си феодали Златеви, които също са купили едва ли не всичко около Правец.
Пътят минава покрай доста оброчища, но аз оставям пътя за селата в дясно от шосето за Петрохан и се изкачвам на махала Завидовци. После продължавам по билния път и през махала Манастирище слязох на сирка Цъфтитрън. Лесно е да се напише, но да се измине си е доста дълго. Сега ще поместя снимки от този преход:
И да ги няма стопаните ми, мога да си намеря храна сама!
Стой далеч, полудива съм!
Черен лешояд. Има още един тип, сив с жълта окраска, но ми бяга.
Оброкът "Свети Димитър"
Под тази голяма, стара круша е кръстът на оброка.
Свинско скривалище. Само те могат да влизат в такива тръни. В тях зачеват и се плодят.
Преди стопаните на ливадата опожаряваха подобни тръни, днес няма стопани...
От София с кола до където може, след това сиренето от мама и тати се носи на ръце.
Пасторална картина
Туй нещо живущите в града, които го ползват, наричат вилата.
Път между махалите, строен от трудоваците след Освобождението.
Единични големи дървета, хората тук никога няма да ги осекат.
Огромна круша
Напуснати къщи, вече необитаеми. Вирусът на Сталин, който прогони селяните в града да правят оръжия срещу империалистите порази страната ни по-жестоко отколкото 500 годишното турското иго.
Хората са измряли може би. Внуците пък едва ли са идвали тук. Родът е пръснат и затрит...
Слива тип Чернобилка. Така хората наричат заразените си с рак сливи
след аварията в Чернобил от 1986 г. Поразени бяха и ябълките, но по-малко.
От тогава ябълките раждат плодовете с грапави кафяви петна по тях,
но останаха живи.
Съсели, диви дребни животни, това населява изоставените къщи тук...
Вече се вижда билото на Манастирище. То не е рид, а едно огромно корито, понор.
Огромни круши. Като на Плана.
Круша
Болна от рак слива
Сигурно стопанинът на тази круша е пекъл годишно по 50 литра крушевица от нея.
Високата част на планината Манастирище
Малко тъжни са през есента пътищата в планината.
Болна от рак слива. Тук няма непоразена след 1986 г. слива.
Оброчният дъб на махала от Завидовци. Там няма кръст, но мястото е оброк.
Метастаза на клона на една слива. Такива има по тополите край морето.
Самотна къща далеч, далеч от махалата. Има такива, до които изобщо няма махала.
Държава без съдебна система - клозет без врата....
Тук преди години стопанинът се обеси. Погребан е в страни от гробището, но на гроба му има също каменен кръст.
Оброчният дъб
Горе и долу - поглед към високата част на Манастирище.
Мястото, което човекът е разчистил от дърветата на гората, за да си направи къща, се нарича требеш.
Тук са живяли хора, трудили са се, обичали се се, раждали са деца. Сталинската колективизация разруши селото, основата на държавата ни. Никой няма да се върне вече тук. Вместо свободни хора, разчитащи на себе си, днес в страната ни има един милион безработни, без ценностна система, които нищо не могат да правят, не търсят работа, не се и размножават. Бизнесмени? Не! Боклуци. От тук са тръгнали, за да стоят днес по бетонните колони край улиците в очакване да стане някаква далавера, от каято да имат кяр. Човект е създаден да се труди, както птицата да фърчи, казва Хайтов.
Болна от рак слива
Всяко творение на природата е уникално. Трябва да го видиш, усетиш като такова.
Районът е безводен, хората са копали кладенци и изкопи да се събира вода за животните им.
Тук оброчни кръстове - много!
На животните къщата ли е по-хубава ила на стопаните? Така хората са обичали стоката си и са полагали грижи за нея. Ако стоката умре, стопаните остават без препитание.
Тук горе има оброк, но според мен е имало и древно светилище. Тук днес са гробищата на с. Завидовци.
Напомня ми за светилище от Източните Родопи. Тук обаче траки не е имало.
Този път бях с радио. Слушах следизборни АНАЛизи на една шефка на партия, на един новоизбран президент и на шефа на един инициативн комитет. Възприех ги по нестандартен начин, но открих нещо общо между тях:
Бяха лика и прилика, като три ибрика.
На предния въпрос не дадох отговор. Ако някой отвори постинга ми, да го потърси сам. С тази снимка поставям още по-трудни въпроси: Чий е този силует?
От къде е взет символът с пръстите в лявата ръка? Къде е туй поредно светилище?Какъв е тоя пимб?
/Следва/
Филип Димитров е роден от първа братовче...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Иначе това няма, ама никак, как да се разкаже.
Много диво, живописно, по своему красиво и неповторимо.
А хората си отишли.
Човекът поначало е високомерен и грандоман нечуван. Мисли си като истински марксист-ленинец, че всичко съществува заради него. А не е така.
Ето, няма ги хората, а Природата си съществува, расте, цъфти, връзва плод, умира постоянно и постоянно се ражда... Животът продължава.
Иначе това няма, ама никак, как да се разкаже.
Много диво, живописно, по своему красиво и неповторимо.
А хората си отишли.
е виноовна за краха на България. Първо - въвеждане на атеизъм, второ - отнемане на собствеността. Едно от последствията е опустошаване на основата на България, българското село, това се вижда. Второто е опустошаване на душите на хората. То пък се усеща щом явят накого по телевизията напр. нещо да каже.
Човекът поначало е високомерен и грандоман нечуван. Мисли си като истински марксист-ленинец, че всичко съществува заради него. А не е така.
Ето, няма ги хората, а Природата си съществува, расте, цъфти, връзва плод, умира постоянно и постоянно се ражда... Животът продължава.