Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2016 21:31 - НА ПЛАНИНАТА МАНАСТИРИЩЕ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2361 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                         НА  ПЛАНИНАТА  МАНАСТИРИЩЕ - 1

 

    Това е една малка, но много красива и интересна планина. По строеж тя прилича на Източните Родопи, докато Плана планина прилича на Западните. Тези планини са две кътчета от Родопите до София.

    Дали поради приликата си с Източни Родопи или поради други причини, но Манастирище също е култов религиозен център от миналото, само че християнски. Поради този религиозен център, изразяващ се в многобройните манастири по нея и около нея, предимно по Малата планина, Чепън, Въртоп и планините в територията, наречена днес Западни покрайнини, планината е получила името си, Манастирище. Тя обаче има и още едно име, Мали Понор. В блога си имам доста писания за Понор планина, защото е една от любимите ми, Понорът е тричастен – Голям Понор с четирите големи понора в него, Среден Понор и Мали Понор. Малкият Понор е между реките Искрецка, после граничи с превала между село Бучин проход и сухата долина на реката през с. Шума. Другата граница на Малкия Понор е реката Бракьовска /Брезенска/ от Палилула, после през превала между Бракьовци и Годеч. Годеч се оказва на територията на планината Манастирище и затова има толкова много оброци и манастири около него. Планината не е висока, малко над 1000 м. н. в. е, но за да не се отличава от другите две Понор планини, високата й част представлява един огромен въртоп на три тераси с временна река. Преди да се появи тревата тук е цветен килим.

   Този християнски култов център съшествува до нашествието на турците през ХІV век, когато е разрушен от тях. На много места по планината има останки от манастирите, само камъни, най-запазени са манастирските огради. Над село Дреновец има останки от манастирска ограда, дълга към 2 км. Има зидове, запазени още в оригинален вид. Където са били манастирите по-късно са поставени каменни кръстове и местата са били превърнати в оброци. Давам пример с махалата Бърдо, до манастирски комплекс, цялата махала построена с манастирски камъни. На мястото на разрушения манастир има три оброка.

   Доста съм писал за тази планина, сега ще пиша за разходката ми.

   Опитва се да ми излезе шип в едната пета и правя всичко възможно да го „стопя” предварително, което става с много движение. Пради това отидох на Манастирище. Когато автобусът изкачи превала на Малата планина при с. Понор и погледнах към Понора, към Ком, към въртопите на с. Раниславци, към Чепън, към Малата планина, отново се убедих колко силно съм привързан към тази част на България. Любовта ми към нея преминава оттатък, към откъснатата част от Ба;ългария, днес Западни покрайнини, която също отлично познавам. Реших да се изкача на Манастирище от с. Бучин проход през махали, които са вече ообезлюдени, по пътища, които са изоставени и по нови, временни, строени от мутродърварите. Манастирище няма много гори, но най-разпространеното дърво тук е дъбът, който се продава най-скъпо за огрев. Затова непрекъснато се сече по планината тук и там, спасение няма. Кметът е от ДПС /Емил Иванов/, макар в региона един турчин да няма, така сечта се планра и извършва под чадъра на ДПС. Говорим ДПС, понимаем Доган, говорим Доган, понимаем ДПС. Ще поясня, че по време на първия мандат на този кмет голяма част от горите бяха заменени с терени на морето, също така ДПС изкупи много големи горски площи по Свогенско. Цитирам таксиметровия превозвач Ашраф и теренът, където се намират трите махалии Добърчин. Според съдебна сделка, кметът на Своге продал тези гори на ДПС. Сега ДПС си сече своите гори, така са решили. А и Област Своге е независима от София-област, точно както Област Правец с тамошните си феодали Златеви, които също са купили едва ли не всичко около Правец.

    Пътят минава покрай доста оброчища, но аз оставям пътя за селата в дясно от шосето за Петрохан и се изкачвам на махала Завидовци. После продължавам по билния път и през махала Манастирище слязох на сирка Цъфтитрън. Лесно е да се напише, но да се измине си е доста дълго. Сега ще поместя снимки от този преход:


image

         И да ги няма стопаните ми, мога да си намеря храна сама!

image

                                           Стой далеч, полудива съм!

image

Черен лешояд. Има още един тип, сив с жълта окраска, но ми бяга.

image

                    Оброкът "Свети Димитър"

image



image

        Под тази голяма, стара круша е кръстът на оброка.

image

 Свинско скривалище. Само те могат да влизат в такива тръни. В тях зачеват и се плодят.

image

Преди стопаните на ливадата опожаряваха подобни тръни, днес няма стопани...

image

От София с кола до където може, след това сиренето от мама и тати се носи на ръце.

image



image

                                               Пасторална картина

image


image

              Туй нещо живущите в града, които го ползват, наричат вилата.

image

Път между махалите, строен от трудоваците след Освобождението.

image

Единични големи дървета, хората тук никога няма да ги осекат.

image

                                Огромна круша

image

Напуснати къщи, вече необитаеми. Вирусът на Сталин, който прогони селяните в града да правят оръжия срещу империалистите порази страната ни по-жестоко отколкото 500 годишното турското иго.

image

Хората са измряли може би. Внуците пък едва ли са идвали тук. Родът е пръснат и затрит...

image

Слива тип Чернобилка. Така хората наричат заразените си с рак сливи
след аварията в Чернобил от 1986 г. Поразени бяха и ябълките, но по-малко.
От тогава ябълките  раждат плодовете с грапави кафяви петна по тях,
но останаха живи.

image

Съсели, диви дребни животни, това населява изоставените къщи тук...

image



image

Вече се вижда билото на Манастирище. То не е рид, а едно огромно корито, понор.

image

              Огромни круши. Като на Плана.

image

                                              Круша

image

                             Болна от рак слива

image

Сигурно стопанинът на тази круша е пекъл годишно по 50 литра крушевица от нея.

image

                               Високата част на планината Манастирище

image

                     Малко тъжни са през есента пътищата в планината.

image

Болна от рак слива. Тук няма непоразена след 1986 г. слива.

image

Оброчният дъб на махала от Завидовци. Там няма кръст, но мястото е оброк.

image

Метастаза на клона на една слива. Такива има по тополите край морето.

image

Самотна къща далеч, далеч от махалата. Има такива, до които изобщо няма махала.

image

            Държава без съдебна система - клозет без врата....

image

Тук преди години стопанинът се обеси. Погребан е в страни от гробището, но на гроба му има също каменен кръст.

image

                                        Оброчният дъб

image

                      Горе и долу - поглед към високата част на Манастирище.

image



image

Мястото, което човекът е разчистил от дърветата на гората, за да си направи къща, се нарича требеш.

image

Тук са живяли хора, трудили са се, обичали се се, раждали са деца. Сталинската колективизация разруши селото, основата на държавата ни. Никой няма да се върне вече тук. Вместо свободни хора, разчитащи на себе си, днес в страната ни има един милион безработни, без ценностна система, които нищо не могат да правят, не търсят работа, не се и размножават. Бизнесмени? Не! Боклуци. От тук са тръгнали, за да стоят днес по бетонните колони край улиците в очакване да стане някаква далавера, от каято да имат кяр. Човект е създаден да се труди, както птицата да фърчи, казва Хайтов. 

image

                            Болна от рак слива

image

Всяко творение на природата е уникално. Трябва да го видиш, усетиш като такова.

image



image



image

Районът е безводен, хората са копали кладенци и изкопи да се събира вода за животните им.

image

                                         Тук оброчни кръстове - много!

image

На животните къщата ли е по-хубава ила на стопаните? Така хората са обичали стоката си и са полагали грижи за нея. Ако стоката умре, стопаните остават без препитание.

image



image

Тук горе има оброк, но според мен е имало и древно светилище. Тук днес са гробищата на с. Завидовци.

image

Напомня ми за светилище от Източните Родопи. Тук обаче траки не е имало.

image



image

Този път бях с радио. Слушах следизборни АНАЛизи на една шефка на партия, на един новоизбран президент и на шефа на един инициативн комитет. Възприех ги по нестандартен начин, но открих нещо общо между тях:
        Бяха лика и прилика, като три ибрика.

image



image



image

На предния въпрос не дадох отговор. Ако някой отвори постинга ми, да го потърси сам. С тази снимка поставям още по-трудни въпроси: Чий е този силует?
От къде е взет символът с пръстите в лявата ръка? Къде е туй поредно светилище?Какъв е тоя пимб?
   /Следва/






Гласувай:
8



1. sande - Поздрави, Кооста!
27.11.2016 14:18
Добре, че са снимките на верния ти фотоапарат.
Иначе това няма, ама никак, как да се разкаже.
Много диво, живописно, по своему красиво и неповторимо.

А хората си отишли.

Човекът поначало е високомерен и грандоман нечуван. Мисли си като истински марксист-ленинец, че всичко съществува заради него. А не е така.

Ето, няма ги хората, а Природата си съществува, расте, цъфти, връзва плод, умира постоянно и постоянно се ражда... Животът продължава.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Сталинската колективизация
28.11.2016 10:01
sande написа:
Добре, че са снимките на верния ти фотоапарат.
Иначе това няма, ама никак, как да се разкаже.
Много диво, живописно, по своему красиво и неповторимо.

А хората си отишли.

е виноовна за краха на България. Първо - въвеждане на атеизъм, второ - отнемане на собствеността. Едно от последствията е опустошаване на основата на България, българското село, това се вижда. Второто е опустошаване на душите на хората. То пък се усеща щом явят накого по телевизията напр. нещо да каже.

Човекът поначало е високомерен и грандоман нечуван. Мисли си като истински марксист-ленинец, че всичко съществува заради него. А не е така.

Ето, няма ги хората, а Природата си съществува, расте, цъфти, връзва плод, умира постоянно и постоянно се ражда... Животът продължава.

цитирай
3. planinitenabulgaria - Чанчунгът, на когото посветих постинг, не гласува с минус
28.11.2016 10:06
за постинги, които са извън темата "Източни Родопи". Сигурно има нещо против Източните Родопи в Червената книжка на Председателя Мао. Или пък не е дал инструкции что делать когато се пише за Манастирище? И чанчунговете не знят какво да правят? Кимченуновете са къде къде над тях!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180285
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031