Постинг
24.10.2016 21:22 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА КЪМ КОПРЕН - 6
Връщам се в базата си, която тази вечер ще местя в долината на една друга красива долина, тази на р. Дойкинска. Имам още много светло време, но не искам да пътувам по тъмно с колата, защото ме спират за проверка. На този постинг ще наблегна на скалите, които макар от тази страна да са само една част от тези към България, също не са малко. Тук обаче няма пропасти и опасни места, както при нас, но пък има труднопроходими места и те стават все повече заради обрастването им с хвойна. Пасищният бурен, хвойната, задушава тревата, унищожава пасищата. Това ще промени и климата. Еволюцията обаче е много дълга - на завет под хвойната ще поникнат семената на бора, той ще се извиси над нея и ще я удуши. Има вече единични такива дървета, дори малки горички, под които хвойната се бори за слънце. Нашият живот е един миг спрямо тези промени, които стават в природата. Като порастнат боровете ще се възвърне животът по Божия закон. Но това ще стане при едно условия - човекът да не изсече отново горите и Путин да не изпълни заканата си - да превърне страната ни в радиоактивно стъкло с ужасяващите си ракети.
Приятна скална разходка с мен!
Много цветя има в този регион, но в последните ми постинги рядко ги помествам.
Реперът ми
Хората казват, че тук,по тези места някога е имало много сърни, тях ги има и сега. А от другата страна на Балкана, по морените е било пълно с диви кози. Не съм виждал нито една.
Окаменил се динозавър?
Вече трева няма, има хвойна. Пасищният бурен, който не може да се изгази, а ако успееш не можеш да се почистиш от игличките му.
Този извор е един от изворите на река Йеловишка. Извори в района има много, затова и стадата някога тук са били многобройни.
След извора започва скален участък. Над скалите обаче има полянки.
Това птиченце иимаше малки, които гледаше в тревата. За да ме изведе от тях скачаше пред мен, правеше се на куцо и така крещеше, че при всяко изкряскване се поакваше. Оставих го с убеждението, че ме надхитри.
Преди 2000 години хората ми направили път, широк 80 см, настлан с камъни, а аз да го не ползвам?
Два от върховете Копрен
Това борче, единственото за сега сред хвойната, ми напомни мъдростта на Маркс: Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма. Прозорлив е бил Маркс. Колко комунисти има сега само в България, а колко от тях казват глупостта си по нетовете. Аз обаче на всичките пиша, "Харесвам!" с надежда да се самопреценят и да станат нормални. След това борче ще порастнат други, те ще засенчат хвойната и ще я удушат. Но преходният процес е твърде гаден за хората. А животните ще мигрират както арабите днес поради наследството от бившите режими тип БААС, натресени им от Хрущо през 1963 г.
С такива хвойнови гнезда се борих, клонките са дебели колкото ръката ми.
Който е гнявил хвойна знае, че тя е като пружина и освободеният от напрежението клон удря като тояга туриста. А игличките му пълнят обувките.
През тези хвойнови гнезда, високи колкото мен трябва да премина.
Момчета от Пирот са поставяли временни маркировки във хвойната.
Много са полезни, защото при въртенето между гнездата се губи ориентация.
Това е коприва, която жили и през дрехите. Има и комбинация от
коприва, малини, къпини и лапад по изоставените вече места за нощуване на животните.
/Разходкатаа продължава/
Дядо Вазов, народният поет, е знаел това.
Сега - Коста Иванов!
Българите сме по градовете - гледаме телевизия, с гръб към природата и красотите й, клюкарстваме, нервираме се на т.н. политици,, кандидати за президенти. Скука. Безпътица. Даже и при наличие на магистрали, джиесеми и пр.
цитирайСега - Коста Иванов!
Българите сме по градовете - гледаме телевизия, с гръб към природата и красотите й, клюкарстваме, нервираме се на т.н. политици,, кандидати за президенти. Скука. Безпътица. Даже и при наличие на магистрали, джиесеми и пр.
Търсене
За този блог
Гласове: 18391