Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2016 21:51 - ЕДНО НЕЗАБРАВИМО ПЪТУВАНЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1550 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 26.10.2016 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                ЕДНО  НЕЗАБРАВИМО  ПЪТУВАНЕ

 

    Тази есен върших много тежка работа, но вече я привършвам. Пръст копая, разнасям я с кофи, защото не може да се ползва ръчна количка. Два куб. м. пръст вече преместих където трябва. Не само това беше. Към края на работата започна да ми просветва, защото след нея следва почивка, а през почивката съвсем в края на сезона на големите пътувания може и да отида нанякъде. Докато се борех със земята си спомних за едно пътуване от София до Сан Франциско през 2005 г. До тогава бях пътувал много малко със самолети, предпочитам да посещавам дивата природа. Поради тази причина бях особено възпримечив към този полет, който не забравям. Красивите картини, които видях от самолета останаха в мен. В трудни моменти те ме връхлитат благородно и ми помагат да остава духът ми ведър въпреки вече твърде многото години покрай мен.

    Летяхме с малък Еърбъс от София за Мюнхен, преминахме над Алпите. Нищо особено. Докато не литнахме над Германия. Площта й бе като разграфена на ниви, на гори, на водни площи. Селцата бяха прекрасни – разположени покрй бавно течаща река, а в центъра им – църква с остър купол. Големите градове не бяха много, но и те като картинки. Имаше и отделни къщи сред полето - грамадни, каменни, вероятно техните чифлици, които имахме в България преди  сталинската колективизация.

    Истинското преживяване обаче настъпи при презокеанския полет. Тогава най-ползваните самолети за далечни полети бяха Боингите. Големите Еърбъси, които ги конкурираха все още бяха твърде малко. Ние стояхме на  втория етаж на летището, а самолетът ни, към който водеха два ръкава бе под нас. Огромно нещо! Техници  го зареждаха вероятно, гледаха нещо по него, по височината им прецених колко големи са турбините на самолета. Четири двигателя имаше самолетът, като двата от външния край на крилата бяха по-малки. Теглото на самолета казаха, че е над 300 тона и че превозва до 400 пътници на разстояние до 20000 км. Самолетът има и малък втори етаж с випкабини, за които казаха, че билетите са от пет до 10 пъти по-скъпи.

    Моето място се оказа до прозореца доста зад крилото на самолета, което ми разрешаваше да виждам всичко под него. Видях как дойде един голям електрокар за избутване на самолета от мястото за качване на пътниците, извъртя го така, че турбините му да не издухат летището, защото ще го съборят. Заработиха турбините, но аз си мислех как тези триста тона ще се издигнат във въздуха, каква мощност трябва да имат те. Самолетът ролираше бавно, стигна пистата за излитане, изрева силно, набра ускорение до 300 км./час, което се изписваще на екрана, взе ъгъл на атака, изрева още по-силно и излетя. От силната тяга на турбините при излитането самолетът си разклати леко крилата като птица. Наново видях какво означава подредена държава, на която цялата й територия е като картина, но това вече не ме вълнуваше, очаквах да видя океана.

     Самолетът достигна 10000 м. височина, облаци където имаше докато се изкачваше останаха под нас и набра скоростта си за пътуване, към 1000 км. в час. Височината на полета обаче се променяше от 8000 до 11000 м., а също и скоростта, която достигаше до 11000 км./час. Температурата отвън също се показваше. Тя се променяше, по едно времее достигна -70 градуса С.

     Преминахме над Англия, която не издържа сравнение с Германия. Населените места бяха грозни като тези на кварталите  Христо Ботев  и Димитър Миленков до нашето летище. Очаквах, че и тази страна ще бъде подобно на Германия като картинка, но такова нещо не видях, а само малки населени места като цигански катуни с преобладаващи сиви цветове, все едно споменатите два квартала, но около тях нямаше планини от боклуци.  Самолетът пресече Англия и се понесе над океана в посока на Исландия. Изключително интересна е природата на този остров – покрити със снегове площи, планини, покрити с ледници и този бял цвят в комбинация с черни скали и водни площи, езера, сред тях. Никъде самолетът не прелетя над населено място. По бреговете на Исландия имаше ледове, пробити от тюлените за да излизат да дишат и около дупките снегът бе много утъпкан. В страни от тези утъпкани места имаше следи, където са се влачили по снега тези тюлени или пък морски слонове. В Исландия морскте слонове са рекордьори по теглото на този вид, достигат до три тона.

    Океанът започна да става все по син, а самолетът се понесе към Гренланция. На няколко пъти имаше турбуленция и самолетът клатеше като птица огромните си криле. Ледени блокове, плуващи в океана видях първо, след това се показа една снежно-ледена планина, към която самолетът се устреми. Ледените блокове, покрити със сняг, на места бяха изтъпкани вероятно от тюлени, а наближавайки брега на Гренланддия отново се появиха дупки в масивния лед. Този масивен лед на места го нямаше и там се виждаха водите на океана, наподобяващи езера сред ледените блоци. Водата беше още по-синя в обкръжението на белия лед. Бреговата ивица на едно такова „езеро” бе изтъпкана от тюлените, но тюлени отново не видях.

     Самолетът навлезе над островва, ако Гренландия може да бъде остров с тези размери. Гренландия се надигаше, надигаше, самолетът достигна хребета й. Летяхме над абсолютна ледена пустиня. Тук никакъв живот не може да има. Другата брегова имица на острова бе също много интересна, според мен по-населена с тюлени, а може би и бели мечки. Брегът не навсякъде бе покрит с лед, а се виждаха и населени места в заливите с малки ниски широки къщи.

     Самолетът след Гренландия пое към най-северните части на Канада, където някога са живяли ескимосите, описани в книгата на Ханс Рюш „Страната на дългите сенки”. Ледени острови, плуващи ледове между тях, един архипелаг от ледении блоци и вода, толкова синя, колкото никъде другаде. Тук се наадявах да видя тюлени и дори бяла мечка, с които Ерненек мереше силите си като млад, но по снега имаще само следи от тях, а където ледовете бяха плътно върху водата имаше дупки в тях. Самолетът промени обаче курса си и пое по-на юг, навлизайки в тундрата на Канада. Появихаа се храсти, езера, после само едни сиви кални почви с дупки в тях, останали от златотърсачите.  Появиха се и села, но те бяха пълна скръб. В някоя гънка между тези сиви почви покрай река има няколко къщички и то много грозни - сиви, ниски, широки. До тези къщички няма никакъв път, дали са обитавани нямам отговор. На много отдалечено място от това село се вижда второ. И навсякъде изкопани дупки, някои пълни с вода, дело на златотърсачите когато е върлувала златната треска. Растителност почти няма, пустиня от кал.

    Самолетът навлезе над гористия пояс на Канада, където са известните й курорти и където има много писти за световни състезания на скиорите. След това преминахме над Кордилерите, една висока планина и се устремихме на юг над океана. Самолетъът премина над скалистите части на планината. Нашите планини си ги харесвам повече.   Препълнен от емоции повече не можех да възприемам нищо. Малко се притесних над Сан Франциско, защото самолетът заслиза към океана, но се оказа, че летището е до океана. Мислех си, как този огромен самолеет ще намали скоростта си до към 300 км. за да кацне, но самолетът приблжавайки летището удари спирачки. Двете малките турбини на външната страна на крилата му били реверсивни и така самолетът преминава в режим на спиране. Намали скоростта си във въздуха както кола преди светофар. Кацането бе съвсем меко, характерно за големите самолети. Само по шума на колелата разбрахме, че това голямо въздушно чудовище се приземи.

    Последва пътуване с джип от Сан Фрранциско до Лос Анжелес покрай океана, но преживяването над Гренландия и над Канада, чиято тертория почти опира до северния полюс бе за мен много по-силно. Нито прекрасният бряг на океана, нито морските слонове, които виждахме в резерватите, кактусите и палмите, нищо не можеше да се сравни с прежвяването, когато бяхме над Гренландия и северната част на Канада.

    Този полет стана причина да се влюбя в самолетите Боинг 747. Тогава те нямаха още модификации, сега има няколко, между тях и Боинг 747/8, който е доста по-лек, по-икономичен, по-тих, с възможности да подържа въздухът в него същият както в атмосферата на 1000 м. н. в. Пътувах и с големите Еърбъси, конкуренти на Боинга по отношение на удобствата и по-ниското ниво на шума, пътувах и с двуетажния Еърбъс  А 380/880 – страхотен самолет! – но любовта ми остава Боинг 747. Този с малкия втори етаж, наподобяващ гърбат кит, с двата големи и двата малки мотори. Когато по телевизията има предаване от летища и посрещат някого, все поглеждам да видя някой Боинг като този, с който летях, наричан  Голямото тяло.  Европейските конкуренти на Боингите обаче се наложиха и вече почти всички самолети напр. на Луфтханза са европейски. На изложенията за пътнически самолети някога се предпочиташе Боинг, днес се търсят Еърбъси. Боингите сега са доста утеснени, но затова пък фирмата наблегна на производството на военни самолети, които еропейците не могат да достигнат по възможности, а европейците нямат и ресурс да произвеждат такива самолети.

    Европейците от края на ВСВ до днес живот си живеят - Америка ги пази от ракетите на Путин, поради което те имат малки разходи за въоръжаване. И защото ги не бива да се пазят, стават жертва на нападения от примати муджахидини, джихадисти, аллахови войнци и какви ли не. Но Америка ги пази от вън, вътре няма как де ги опази от идиотите. Дано случаят с валонците, които направиха ЕС за кашмер пред света ги накара да се замислят. Защото си докараха доста проблеми…




Гласувай:
4



1. sande - Прекрасно описание ...
26.10.2016 07:36
Поздрави, Коста!
цитирай
2. planinitenabulgaria - На г/н "Z":
26.10.2016 10:26
Уважаеми Господине,
Не помествам коментара Ви, защоото той показва пълното Ви объркване в разбирането на света около Вас. Вие не познавате причините за ВСВ и целта на "мирните" договори след почедата на мафията в нея. Вие не сте наясно с бежанския поток, давам Ви таг, кагебесътрудника Бабрак Кармал и всичките проблеми с Афганистан от тогава до днес. И още нещо не знаете - инвазията на Хрущо през 1963 г. когато в Алжир, Либия, Египет, Сирая и Ирак властта взеха тамошните социалисти тип БААС. Оставете опорните точки, дето непрекъснато ги споменава Путин, че Виновна била Арабската пролет. Нека си подмятат ракетите, никой няма да уплаши. Тази намеса тогава дава днешните горчиви плодове, които Европа яде.
Понеже съм деполитизиран не са ми приятни нито Америка, нито страната примат-Русия, нито съседа ни Турция. Но ако се налага да имаме съюз с някого от тях, предпочитам Америка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191574
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031