В този постинг помествам още кръстове - архитекгурно богатство от гробището на махала Войнишка. Ще имам още публикации на тази тема, защото знам доста такива места. Не всички кръстове са достъпни за снимки и полагам доста усилия да ги разкрия от клони и тръни, а фотоапаратът ми дава дефект - въпреки сигнала за фокусиране, той не се фокусира винаги. Трудно е, но когато тези трудности са свързани с мое хоби, правя всичко възможно да ги преодолявам. Ще поместя и снимки от предполагаеми места, където са изгорени големи манастири при турското нашествие тук през ХІV век. Темата е доста интересна, тя принадлежи към едно от хобитата ми, краеведчество. Към тази тема ще включа и кръстът с минипараклиса, който поставих аз, ще поместя и мотивите си за това. За жалост литаковски блуждаещи ромове, търсещи джелезо, прогонени от бодигардовете на едродивечовото ловно стопанство Чукава са нощували под върха с кръста и за да си отмъстят за прогонването им са го натрошили и са изтръгнали металния кръст от покрива на минипараклисчето. Това не са хора, това не може да стори и животно. Обидата за мен е безкрайна, аз не мога повече да възстанова оброка, а и да го възстановя каква е гаранцията, че няма да се появят тук други блождаещи ромове, след като техният брой нараства неппрестанно и набезите им стават все по нагли. Спомням си на времето брането на жълтия кантарион от ромовете - оше не могат да се възстановят площите след изкореняването му, кампанията им за сбиране на джелезо, която разрушава къщите на хората, дано да не възникне и кампания за износ на тези ценни архитектурни предмета в чужбина, защото и те ще изчезнат от страната. Макар значението им да не е голямо, след като за тях знаят само няколко души. То и не може да е иначе - образованието е прекроено да бълва примати и чалгари за да са манипулируеми, пада нивото навсякъде, дори в институциите за култура. Отчан съм за бъдещето на стрната! Дано след моите публикации да възникне някакъв интерес по тази тема.
   Подобно архитектурно богатство има и по Източни Родопи, но то е свързано с мюсюлманската религия. За жалост то много пострада от бригадите с чуковете по време на възродителния процес. По онова време имаше наети от ДС хора с чукове, които строшаваха мюсюлманските паметници по гробовете им. С удар на чука по най-слабото място - във врата на паметника - приматите потрошиха страхотни археитектурни паметници, включително и чешми. Не всичко строшиха обаче, защото мюсюлманите не погребват в същия гроб и по този начин гробовете им са на много голяма площ. Една самотна къща - а около нея декар гробище. Все нещо остана. Имам в блога си постинги и на тази тема, но сега се замислям, че ако посетя отново пещерата Утробата ще се отклоня до едно огромно, недостигнато на времето от бригадите с чуковете мсюлманско гробище до село Илиненци.



Стотици години са били нужни да се образува този хумус и кръстът да се окаже до толкова зарит в земята. Този кръст не е от гробището, а е поставен на мястото на изгорен манастир близо до него.











































Любимата ми форма на кръст! Един такъв, но много малък,
правен като не от каменар а от златар си бях харесал за
параклиса, който направих аз, но от Светия Синод не ми
разрешиха да го взема... 













































 

Явно доста сме богати на кръстове...