При пътуванията ми по Източни Родопи - мой туристически регион! - но и по Източна Стара планина съм попадал на много турци. Покрай тях понаучих малко турски. Те обикновено са необразовани хора и са изключително гостоприемни. Попадал съм и на по-образовани, на такива, които са изгонени и са се завърнали  в България, на други, които след пенсионирането си в Турция са се завърнали по родните си места. Простите хора обясняват всичко на този свят, което лошо със "сик", а доброто, красивото - с "амджик". Турският език е прилепчив както немския и може в една дума да се налепят няколко, напр. ешекчисикиджансокак. Това е улицата в някоя махала, където живее собственика на мъжкото магаре за разплод в района.
       Има обаче комбинации от думи, които са по-сложни. С приложената снимка, която ми попадна от Интернет мога да обясня значението на думата сикиджансикш. И в двете й съставни думи  се появява думата сик, което съвсем не е застрахователна компания, а мъжки полов орган с отстранен препуциум.  И така сикиджансикиш е дума, която означава действие, осъществявано сама от група мъже, при което един оправя друг, после оправеният си го "връща", намират си след това башкъ или айляк достове, следва нов тек или сефер и така - до сабахлем. Снимката изобразява началото на този процес, когато участниците в забавлението сикиджансикиш още уточняват поозициети си, но вторият от дясно наляво ще бере ядове, защото  двама са насочили "мераците" си към него. Едва ли ще може да им го върне. По-вероятното е след сикиндансишкючека - направо в 104 стая на "Пирогов", където защипват с аграфи разкъсани тъкани....