Този постинг посвещавам на Г/жа Тота с пожелание да посети района на Годеч и селата по планината Манастирище:  

 Град Годеч в миналото е бил на единия край на икономическа област, а в другия й край е бил гр. Пирот. След отнемането на бъларските териториии по Ньойския договор тези градове губят стратегическите си позиции. Селяните от днешните села в Сърбия ог Криводол до Дойкинци са докарвали тук продукцията си, а след Дойкинци са ходели на пазара в Пирот. Който е запознат с релефа на тези местности знае, че това е естествената връзка на хората от елата с тези градове.
   Селата около Годеч, а и самияг Годеч отиват към смъртта си. Така, както е започнало връщане назад няма да има и ще има пълно обезселване на този район. В момента най-зле е село Каленовци, но и тези на съседния бряг на р. Нишава също загиват. В с. Равна я има вече и пет семейства. Тук настъпва вакум. Природата не търпи празно място и този вакум привлича за сега цигани, но когато старите хора спрат да произвеждат животни и си отидат от този свят, остава последнияг ход на циганите: жиците и желазото от къщите за скрап, разруха на къщите и околната среда и миграция в друго село, където ще приложат същата схема.
   Ползвам думата корито, има Чепинско корито със седем села: Каменица, Лъджане, Чепино, Корова, Дорково Костандово и Ракитово. В Годечкото корито селата са към 20, голяма част от които се водят квартали на Годеч. Веднаж разделени тези хора от роднините си в Сърбия, втори път пострадали от времето на клеона, трети път пострадали от колективизацията, четвърти път пострадали от закриването на предиятията - този район остава географско понятие. За него ще научават един ден хората от постингите на такива като мен, но аз, който познавам отлично планината тук казвам, че по красота той е на едно от първите места в страната. И съм горд, че намерих реме достатъчно време за него.
 



Латинската чешма в Годеч, строена от римляните преди 2000 години.  Днес се ползва за лепене на некролози. В изоставените от починалите хора къщи се заселват цигани. Чешмата е покрай римски път, който се спуска от Губешкия понор, минава през махала Трап и се губи в Годечкото корито. В махала Трап има напълно запазен участък от този път. Друг римски път слиза в Годеч от с. Равна. А трасето на този път го знам: от с. Дълги дел, под вр.Сребрен, по дясната Сребърна река, после през с. Комщица, Губеш и ето го тук покрай чешмата.



                                              Латинската чешма в Годеч



                           Ниша /за сапуна?/ в градежа на Латинската чешма



                                      Част от Латинската чешма в Годеч



Новите заселници в Годеч. Доходите им са от детските, но получават още социални, безработни, енергийни, за раждане, след раждане, за ученици. Но имат и частен бизнес, всички го знаят. Само хората на министъра на вътрешните работи, Цветанов, който е от квартал Шума на Годеч го не знаят.



                                                   Новите заселници в Годеч



                  Най-красивият кръст в двора пред входа на сарата църква.



   Надписът на цървата и иконата на Св. Димитър Солунски



                        Плочата с дариелите за църквата



                            Реставраторите току що бяха свалили стълбите си.



     Куполът на църквата, която в момента се реставрира.



Икона в църквата Св. Димитър на Св. Иван Рилски



Кръст с каменорезба върху гроба на починал свещенослужител
 в годечката църква Свети Димитър.



Кръст на починал свещенослужител върху гроба му в двора на цълквата.



                              Запазен оригинален кръст



 При полагане в гроба на новопредставения старият кръст е бил пребиран.



                              Прибрани от гробището в църквата стари кръстове.



   Стари кръстове от гробището зад църквата Св. Димитър



Булка от Годеч дарява на църквата Св. Димитър козунак и яйца.



Кръст в двора на манастира "Свети Дух", правен в с. Гинци.



              В църквата на Годечкия манастир "Свети Дух"



               Мечо - пазачът на Годечкия манастир "Свети Дух"



Главата на кучето ли е по-голяма или на човека - така и не се реши спора.


 
От двете страни на черния път за Букоровския манастир кметът на с. Туден е разпоредил да се изхвърлят отпадъците на селото. До манастира без противогаз не е възможно да се отиде. Букоровският манастир е най-големият по Годечко, църквата му се състои от 5 залепени една за друга постройки. А тези боклуци вятърет е разнесъл върху посевите в нивите и е станало нещо страшно. Не мястото в този постинг да поместя ужасните снимки.




След провала на опита да достигнем до най-големия манастир в Годечкото корито - Букоровския манастир.



           Средният Понор. В средата е вр. Лупова глава, а в дясно е вр. Сърбеница. 

Поздрав ,Коаста!

Е.., не знаех че Цветанов е от там, живяла съм там две-три години, но бях много малка, за да си спомня каквото и да било за хората в Годеч, а тогава бе село.Жалко, че там вече са се населили цигани, толкова е красиво, че думи нямам, само това съм запомнила.

Хареса ми представянето на манастира ,
но тъжна е картината край пътя до това
Свято място -- много жалко .
Поздрави за постинга !

Не знаеш колко много обичам България? И съм си пожелала да имам дни и време да посетя тези места, до които не съм се докоснала по една или друга причина. Интересен е разказът ти. Отново открояваш проблеми и същевременно разкриваш красотата на природата и сътвореното от поколенията преди нас, което е оцеляло. Не зная дали всичко това, което се случи е сценарий, но се вълнувам от народопсихологията и се питам: Защо сме такива? Кое ни подведе по течението да допуснем всичко да се руши и отново да се гради? Едното оцеляване ли само? А дали ще има кой да гради? Въпроси, въпроси ...

Хубав ден!!

Благодаря ти, Коста!

Жалко, че такива свти места си отиват, заедно с хората. А циганската напаст е вездесъща.

Поздрави!

Пък аз съм била голям късметлия да ида до Букоровсикя манастир в най-големия сняг тази зима, когато нито се виждаше, нито се надушваше бунището!