Гр. Годеч се намира на рид от планината Манастирище. Това е първият рид на Понор планина, след това има още един - Средния и над него - Големият Понор с четирите големи понора и още хиляди по-малки. В миналото в този район е имало много манастири, които са били унищожени о турците. Днес на местата им има останки от каменни зидове и един или няколко големи каменни кръстове, поставени след Освобождението. При х. Тръстеная, която е извън Понора има запазени основи на манастир. Манастирите обаче не са били само по Манастирище, а също така в пазвите на Чепън планина, където има карстови извори. Двата върха на Чепън планина се наричат Петровски кръст и Илиевски кръст и на тях има изправени огромни каменни кръстове, дялани на самото место. Манастирите продължават и покрай река Нишава, където се твърди,че е имало богомили, основали Разбоишкия манастир. Този район на страната е възлюбен от мен и съм го описвал в писанията ми за Понор планина. За жалост той е пострадал много пъти в исторически план. Ньойския договор откъсва част от България и областния й център Годеч остава изолиран. След това тук правят клеон за да пазят гедерманците да не бягат, та още повече изолираха хората там. След това премахнаха малкото предприятия, които работеха там. Годечкото корито, ограничено от двете седловини Прекръсте /над Драгоман/ и Разкръсте /над Губеш/ остава без основното си население и тук надойдоха цигани. Те обаче са толкоз много вече, че се разселват, дадох пример с такива в с. Желен. Докато в Годечко има хора, които гледат животни, ще има и цигани, след това ще напуснат и те този район, защото само помощите няма да им стигат.
   Любимото ми място в този район не са маастирите, а село Губеш с огромния понор между него и село Равна и планината /Балкана/ на изток и на север от селото. Такава красота никъде другаде няма. Който познава района сигурно е на подобно мнение.
   На добър път по манастирите из района за тези, които не ходят по планината. 



       Поглед от поляните над манастира към гр. Годеч и планината Манастирище.


 
На границите на пасищата и горите на планината Манастирище има две забележителни села - Завидовци и Манастирище. Там каменорезбените кръстове са най много.

    Поглед от манастира "Св. Араханел Михаил" към планината Манастирище.



               Докато насоча фотоапаратът Манастирище се покри с облак.



                                  Планината Манастирище /Малкият понор/



           Към Шумския манастир "Свети Арахангел Михаил"



                                                             Манастирската църква



                         Жилищната и стопанската сграда на манастира.



                                        Жилищна и стопанска сграда към манастира



                   Аязмото на манастира - каптиран обилен карстов извор.



                                                Църквата на манастира



                    Дворът на църквата с кръстовете и гробовете на монасите.



                              Манастирската котка е роднина с гепард, не с тигър.



                              Бодигардът на манастира - много пази!



           Най-красивият кръст в двора на манастира.


 
                   Древен кръст в двора на манастира

                   Древен кръст в двора на манастира



                     Древен кръст в двора на манастира



                Древен кръст в двора на манастира



                                                   Изглед от манастира



                                     Изглед от поляната край манастира.

                          Изглед от пътя при връщането от манастира.
                          Вижда се вр. Лупова глава на Понор планина.



       Този посетител се бе скрил неудачно и поради това успях да го снимам.  

Разходката беше приятна!Поздрави!

Ще добавя нещо за историята на манастира:

Шумският манастир е основан през 11-ти век. След разрушаването му е възобновен през 19-ти век, благодарение на видението на едно момче. Българите първоначално не му повярвали, но турците решили да проверят и като видели, че наистина има останки от стар манастир, разрешили възстановяването му. Днешният храм е построен върху основите на по-стара, значително по-голяма църква. Строежът на храма продължил от 1861 до 1863г., а през 1864 г. е направено неговото осветяване.

Манастирът се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка, едноапсидна и еднокорабна. В момента Шумският манастир е постоянно действащ без монаси.

Знаели са поколенията преди нас, кое може да ни съхрани като народ - вярата. А манастирите са били онези светилници за народа ни, които не са го оставяли не само без вяра, но са съхранявали и паметта за българското. Значимо за постигане по късно на свободата ни!!

Поздрави! Хубава, усмихната седмица!

Моят баща беше по времето на ТКЗС-тата агроном в Годеч и там сме живяли в лечебницата, която се намираше в покрайнините на Годеч. Имаше две овчарки-Зоро и Лида, които ходеха навсякъде с мен, бях на около 3 г. Тогава там имаше доста вълци, които зимно време обикаляха и около лечебницата, беше си страшничко, когато започваха да вият. Очаквах да поместиш повече снимки от Годеч, за да видя до колко се е променил, въпреки че спомените ми са толкова бледи, че едва ли бих видяла разликата. Снимките са ти интересни

Parwo iskam da wi pozdrawia za gornta statia i za statiata za Ponor planina. Znaete li otkade idwa imeto na towa Selo Shuma. 4el sam 4e w zemlishteto na seloto ima oshte dwe zarkli/manastiri ili pone ostankite ot tiah sa wzemiata. Imenata im sa Sv Ioan Ose4en i Sv. Preibragenie Gospodne. Ot statiite wi razbrah 4e dobre poznawate raiona i sashto kato men go namirate sa welikolepen. Zatowa reshih da wi pitam dali znaete mestata, na koito se namirat ostankite na tezi dwe zarkwi. Predpolagam 4e ima postaweni krastowe.Moge da se widim i da se razhodim niakoi pat zaedno w raiona. Osobeno interesna e i 4epan planina, na 4ieto bilo bih iskal da se izka4a niakoi den.
Pozdrawi
Pogelawam wi hubawa swetla sedmiza.
P.S. Ima duhowni shodstwa megdu $epanskoto korito w Rodopite i Gode4koto korito tuk. Radwam se 4e i wie ste zabeliazali prirodni shodstwa megdu dwete mestnosti.Interesno e i da se razgadae zagadkata na dwete porti Prekraste i Razkraste za tazi interesna, mnogo bedna i za sagelenia obezludiawashta se kotlowina.
Peter Djambazow

Ако прочетете пространното ми писание за Понор планина ще видите, че в дела си Манастирище има описани или снимки на стотици кръстове. Интересите ми са предимно към природата и поради това за кръстовете знам по-малко. Отчето на манастира Кв. Арахангел може да знае нещо по въпроса.
А най-интересният комплекс от кръстове в района е гробището на с. Завидовци. На второ място е гтробикщето на с. Гинци, от където откраднаха кръста и го турнаха пред параклиса до НДК.
Поздрави,
Коста

Много нтересни с камнните кръстове.

Прави впечатлание, че е безлюдно, няма ги хората. Къде ли са се изпокрили? ...

Освен двамата сипматични туристи, които сърдечно поздравявам!

село Църклевци - махала Маринко.

село Шума - махали Вакарел, Рекище, Крайще и Стърнище.