Постинг
17.04.2012 21:51 -
НА РАЗХОДКА ИЗ ГОДЕЧКОТО КОРИТО
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7010 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2012 23:21
Прочетен: 7010 Коментари: 7 Гласове:
14
Последна промяна: 17.04.2012 23:21
Този постинг посвещавам на Г/жа Тота с пожелание да посети района на Годеч и селата по планината Манастирище:
Град Годеч в миналото е бил на единия край на икономическа област, а в другия й край е бил гр. Пирот. След отнемането на бъларските териториии по Ньойския договор тези градове губят стратегическите си позиции. Селяните от днешните села в Сърбия ог Криводол до Дойкинци са докарвали тук продукцията си, а след Дойкинци са ходели на пазара в Пирот. Който е запознат с релефа на тези местности знае, че това е естествената връзка на хората от елата с тези градове.
Селата около Годеч, а и самияг Годеч отиват към смъртта си. Така, както е започнало връщане назад няма да има и ще има пълно обезселване на този район. В момента най-зле е село Каленовци, но и тези на съседния бряг на р. Нишава също загиват. В с. Равна я има вече и пет семейства. Тук настъпва вакум. Природата не търпи празно място и този вакум привлича за сега цигани, но когато старите хора спрат да произвеждат животни и си отидат от този свят, остава последнияг ход на циганите: жиците и желазото от къщите за скрап, разруха на къщите и околната среда и миграция в друго село, където ще приложат същата схема.
Ползвам думата корито, има Чепинско корито със седем села: Каменица, Лъджане, Чепино, Корова, Дорково Костандово и Ракитово. В Годечкото корито селата са към 20, голяма част от които се водят квартали на Годеч. Веднаж разделени тези хора от роднините си в Сърбия, втори път пострадали от времето на клеона, трети път пострадали от колективизацията, четвърти път пострадали от закриването на предиятията - този район остава географско понятие. За него ще научават един ден хората от постингите на такива като мен, но аз, който познавам отлично планината тук казвам, че по красота той е на едно от първите места в страната. И съм горд, че намерих реме достатъчно време за него.
Латинската чешма в Годеч, строена от римляните преди 2000 години. Днес се ползва за лепене на некролози. В изоставените от починалите хора къщи се заселват цигани. Чешмата е покрай римски път, който се спуска от Губешкия понор, минава през махала Трап и се губи в Годечкото корито. В махала Трап има напълно запазен участък от този път. Друг римски път слиза в Годеч от с. Равна. А трасето на този път го знам: от с. Дълги дел, под вр.Сребрен, по дясната Сребърна река, после през с. Комщица, Губеш и ето го тук покрай чешмата.
Латинската чешма в Годеч
Ниша /за сапуна?/ в градежа на Латинската чешма
Част от Латинската чешма в Годеч
Новите заселници в Годеч. Доходите им са от детските, но получават още социални, безработни, енергийни, за раждане, след раждане, за ученици. Но имат и частен бизнес, всички го знаят. Само хората на министъра на вътрешните работи, Цветанов, който е от квартал Шума на Годеч го не знаят.
Новите заселници в Годеч
Най-красивият кръст в двора пред входа на сарата църква.
Надписът на цървата и иконата на Св. Димитър Солунски
Плочата с дариелите за църквата
Реставраторите току що бяха свалили стълбите си.
Куполът на църквата, която в момента се реставрира.
Икона в църквата Св. Димитър на Св. Иван Рилски
Кръст с каменорезба върху гроба на починал свещенослужител
в годечката църква Свети Димитър.
Кръст на починал свещенослужител върху гроба му в двора на цълквата.
Запазен оригинален кръст
При полагане в гроба на новопредставения старият кръст е бил пребиран.
Прибрани от гробището в църквата стари кръстове.
Стари кръстове от гробището зад църквата Св. Димитър
Булка от Годеч дарява на църквата Св. Димитър козунак и яйца.
Кръст в двора на манастира "Свети Дух", правен в с. Гинци.
В църквата на Годечкия манастир "Свети Дух"
Мечо - пазачът на Годечкия манастир "Свети Дух"
Главата на кучето ли е по-голяма или на човека - така и не се реши спора.
От двете страни на черния път за Букоровския манастир кметът на с. Туден е разпоредил да се изхвърлят отпадъците на селото. До манастира без противогаз не е възможно да се отиде. Букоровският манастир е най-големият по Годечко, църквата му се състои от 5 залепени една за друга постройки. А тези боклуци вятърет е разнесъл върху посевите в нивите и е станало нещо страшно. Не мястото в този постинг да поместя ужасните снимки.
След провала на опита да достигнем до най-големия манастир в Годечкото корито - Букоровския манастир.
Средният Понор. В средата е вр. Лупова глава, а в дясно е вр. Сърбеница.
Град Годеч в миналото е бил на единия край на икономическа област, а в другия й край е бил гр. Пирот. След отнемането на бъларските териториии по Ньойския договор тези градове губят стратегическите си позиции. Селяните от днешните села в Сърбия ог Криводол до Дойкинци са докарвали тук продукцията си, а след Дойкинци са ходели на пазара в Пирот. Който е запознат с релефа на тези местности знае, че това е естествената връзка на хората от елата с тези градове.
Селата около Годеч, а и самияг Годеч отиват към смъртта си. Така, както е започнало връщане назад няма да има и ще има пълно обезселване на този район. В момента най-зле е село Каленовци, но и тези на съседния бряг на р. Нишава също загиват. В с. Равна я има вече и пет семейства. Тук настъпва вакум. Природата не търпи празно място и този вакум привлича за сега цигани, но когато старите хора спрат да произвеждат животни и си отидат от този свят, остава последнияг ход на циганите: жиците и желазото от къщите за скрап, разруха на къщите и околната среда и миграция в друго село, където ще приложат същата схема.
Ползвам думата корито, има Чепинско корито със седем села: Каменица, Лъджане, Чепино, Корова, Дорково Костандово и Ракитово. В Годечкото корито селата са към 20, голяма част от които се водят квартали на Годеч. Веднаж разделени тези хора от роднините си в Сърбия, втори път пострадали от времето на клеона, трети път пострадали от колективизацията, четвърти път пострадали от закриването на предиятията - този район остава географско понятие. За него ще научават един ден хората от постингите на такива като мен, но аз, който познавам отлично планината тук казвам, че по красота той е на едно от първите места в страната. И съм горд, че намерих реме достатъчно време за него.
Латинската чешма в Годеч, строена от римляните преди 2000 години. Днес се ползва за лепене на некролози. В изоставените от починалите хора къщи се заселват цигани. Чешмата е покрай римски път, който се спуска от Губешкия понор, минава през махала Трап и се губи в Годечкото корито. В махала Трап има напълно запазен участък от този път. Друг римски път слиза в Годеч от с. Равна. А трасето на този път го знам: от с. Дълги дел, под вр.Сребрен, по дясната Сребърна река, после през с. Комщица, Губеш и ето го тук покрай чешмата.
Латинската чешма в Годеч
Ниша /за сапуна?/ в градежа на Латинската чешма
Част от Латинската чешма в Годеч
Новите заселници в Годеч. Доходите им са от детските, но получават още социални, безработни, енергийни, за раждане, след раждане, за ученици. Но имат и частен бизнес, всички го знаят. Само хората на министъра на вътрешните работи, Цветанов, който е от квартал Шума на Годеч го не знаят.
Новите заселници в Годеч
Най-красивият кръст в двора пред входа на сарата църква.
Надписът на цървата и иконата на Св. Димитър Солунски
Плочата с дариелите за църквата
Реставраторите току що бяха свалили стълбите си.
Куполът на църквата, която в момента се реставрира.
Икона в църквата Св. Димитър на Св. Иван Рилски
Кръст с каменорезба върху гроба на починал свещенослужител
в годечката църква Свети Димитър.
Кръст на починал свещенослужител върху гроба му в двора на цълквата.
Запазен оригинален кръст
При полагане в гроба на новопредставения старият кръст е бил пребиран.
Прибрани от гробището в църквата стари кръстове.
Стари кръстове от гробището зад църквата Св. Димитър
Булка от Годеч дарява на църквата Св. Димитър козунак и яйца.
Кръст в двора на манастира "Свети Дух", правен в с. Гинци.
В църквата на Годечкия манастир "Свети Дух"
Мечо - пазачът на Годечкия манастир "Свети Дух"
Главата на кучето ли е по-голяма или на човека - така и не се реши спора.
От двете страни на черния път за Букоровския манастир кметът на с. Туден е разпоредил да се изхвърлят отпадъците на селото. До манастира без противогаз не е възможно да се отиде. Букоровският манастир е най-големият по Годечко, църквата му се състои от 5 залепени една за друга постройки. А тези боклуци вятърет е разнесъл върху посевите в нивите и е станало нещо страшно. Не мястото в този постинг да поместя ужасните снимки.
След провала на опита да достигнем до най-големия манастир в Годечкото корито - Букоровския манастир.
Средният Понор. В средата е вр. Лупова глава, а в дясно е вр. Сърбеница.
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
ГОСПОДИ, ЗА КАКВО?
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
ГОСПОДИ, ЗА КАКВО?
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрав ,Коаста!
цитирайЕ.., не знаех че Цветанов е от там, живяла съм там две-три години, но бях много малка, за да си спомня каквото и да било за хората в Годеч, а тогава бе село.Жалко, че там вече са се населили цигани, толкова е красиво, че думи нямам, само това съм запомнила.
цитирайХареса ми представянето на манастира ,
но тъжна е картината край пътя до това
Свято място -- много жалко .
Поздрави за постинга !
цитирайно тъжна е картината край пътя до това
Свято място -- много жалко .
Поздрави за постинга !
Не знаеш колко много обичам България? И съм си пожелала да имам дни и време да посетя тези места, до които не съм се докоснала по една или друга причина. Интересен е разказът ти. Отново открояваш проблеми и същевременно разкриваш красотата на природата и сътвореното от поколенията преди нас, което е оцеляло. Не зная дали всичко това, което се случи е сценарий, но се вълнувам от народопсихологията и се питам: Защо сме такива? Кое ни подведе по течението да допуснем всичко да се руши и отново да се гради? Едното оцеляване ли само? А дали ще има кой да гради? Въпроси, въпроси ...
Хубав ден!!
цитирайХубав ден!!
5.
анонимен -
Дойдох, видях и прочетох ...
18.04.2012 11:51
18.04.2012 11:51
Благодаря ти, Коста!
Жалко, че такива свти места си отиват, заедно с хората. А циганската напаст е вездесъща.
Поздрави!
цитирайЖалко, че такива свти места си отиват, заедно с хората. А циганската напаст е вездесъща.
Поздрави!
Пък аз съм била голям късметлия да ида до Букоровсикя манастир в най-големия сняг тази зима, когато нито се виждаше, нито се надушваше бунището!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Е.., не знаех че Цветанов е от там, живяла съм там две-три години, но бях много малка, за да си спомня каквото и да било за хората в Годеч, а тогава бе село.Жалко, че там вече са се населили цигани, толкова е красиво, че думи нямам, само това съм запомнила.
Търсене
За този блог
Гласове: 18389