ДВЕ КРАСОТИ ОТ ПЛАНИНИТЕ НИ, КОИТО НОСЯ В СЪРЦЕТО СИ...

   Докато бях в Америка, сънувах една от тези красоти каквато е в действителност – регионът на с. Побиен Камък. Предполагам, че тази връзка в мозъка ми се получи защото виждах при какви условия отглеждат сега бебетата и малките деца в САЩ и какви са били условията някога в стрната ни. Въпреки това обаче деца е имало много. Аз също съм роден в ужасяваща зима по време на ВСВ, но родителите ми са ме отгледали въпреки трудностите. Развълнуван от този сън, който за мен бе Божий подарък, аз свързах  по красота мястото, което сънувах с едно друго, махалата КьоравО в рида Велийца на Родопите.

   Започвам с описание на първата красота, околностите на с. Побиен Камък в региона Краище. Това е най-високото село тук. Намира се почти на седловината, граница между планините Кървав Камик и Милевска планина. Планината Кървав Камик е с много стабилен климат, разрешаващ на хората да живеят постоянно при надморска височина до 1500 м. В Западните покрайнини, където собствеността на хората не бе отнета още живеят наши българи, заточеници в собствените си имоти по тези села, изкачвайки се по третостепенни пътища до селата и махалите си от долината на р. Ерма.

   Планината Милевска пък, започвайки от тази седловина продължава на юг и достига чак до с. Бобов дол.

    Път за каруци, в началото малко по-добър започва от площада на Краище и поема към планината. Достига се до едно село, името му не мога да си спомня, в което вече няма хора, а нагоре пътят става все по шибан. Това сравнение изразява недоволството на ползващите този път. Пътят продълава по долина, от която има отклонение за българската част на с. Груинци - едно село в две държави, част от пъкленото дело на ньойските идиоти. Красота, красота, красота и много чешми, направени от един майстор с негов труд и материали. Да лъде благословен този човек, забравих името му, но в блога си го имам наред със стотиците снимки от тези места. Напомням за Митка и Илия Попйорданови от с. Копиловци, направили сами и то по времето на социализЪма, когато нямаше материали, десетина чешми до водоизточници, като се започне от селската чешма, та чак до чешмата под вр. Копрен. Идиоти обаче са разрушили част от тези чешми, дори голямата селска чешма с поилките за животни. Тук е комунистически край, къкъвто е и Кюстендилският, това е моето обяснение. Сгрешени хора. Има и други региони на България, жестоко накомунизирани, презимно в Северна България. Те там са дори повече отколкото тези с нормалните хора.

   Пътят пресича една река с водопад от дясната страна, селото е близо. То не е точно на седловината, а молко под нея, иначе вятърът ще го отнесе. Селото се състои от централна част, разположена на равно място и обградена с огромни буки. Къщите са правен с мерак, красиви, приземният етаж за кравите, горе за стопаните им. Пред тази част на селото има един обработен правоъгълен камък, доста голям, с кръст на него, слежил за черкуване на хората тук. Този камък е дал името на селото.

   От селото Побиен Камък-център няма една обитаема къща и няма как да има, защото бедите, сполетели хората тук са с две повече отколкото напр. тези в с. Церецел.

   В дясно от седловината започва път към с. Побиен Камък висока част. Тук къщите са бедни, паянтови, до ручейчета или по-голяма рекичка, заградени от три страни с огромни буки. Има и сачо по една къща. Има останки от кошари, кококшарници, свинарници. И тук са живяли хора, обичали са се, раждали са деца при условия - казвам го убедено - едни от най-суровите в страната. Живътът е текъл въпреки прокарването на Ньойската граница, която разделя селото от останалите две - троицата села тук в това кътче от рая.  Останалите две села, днес в Западните покрайнини, са Груинци и Милевци. От седловината, която е била кръстопът преди Ньоския договор започва път по билото на Кървав камик, който достига селата Драгойчинци, ШипкОвица, Горна Мелна и Къшле. Те са далеч обаче от тук. Пътят, който пресича седловината слиза в с. Груинци, съседно село на Побиен Камък, след което продължава и до с. Милевци. До него има и по-пряк път за товарни животни. Пътят по билото на Милевската планина е едно от най-красивите места на страната ни. Ливади, извори, букови гори, видимост. Този път води до вр. Милевец, малко в страни от който се вижда Босилеград.

   Защо се обезлюди този край, отговърт ще дам от изказването на една жена, защо се обезлюди Трънската Врабча, и то, село в две държави по разпоредбите на Ньойските идиоти. В селото тогава живееха само осем възрастни жени, вдовици и един мъж, вдовец. Жената каза седното:

-       Преди бяхме разделени, половината село в Сърбия, половината тук, но животът продължаваше. Взеха ни всичко и хората от селото бегаа и всичко опусте.

 За това доколко всичко опусте ще приложа пример – от селото до вр. Драговицки камък, символа на Трънско, вече теренът вече е непроходим поради всякакви тръни и шипки.

    При тези хора в Побиен камък обаче положението е било още по-тежко. Границата ги откъсва от роднините им в двете села отвъд билото на планината и така хората остават в пълния смисъл на понятието заточеници. Животът обаче е продължавал. Но..и на тях към 1958 г. отнемат животните, имотите. И не само това, ТКЗС-то не е тук, а далеч под селото. Почти всички се изселват. Остават наколко къщи, но...идва брежневският клеон. Заграждат хората и от вътрещността на страната с бодлива тел.

   Питам се и отговор нямам: Защо ли тук кьорав човек не е останал по родното си място...

   Ще продължа постинга си с още едно така красиво място, село Кьораво, днес Горна Златарица, което сигурно също хората едва ли знаят, че то съществува. Селото е наблюдателен пункт къв Западната част на Рила и централното било на Пирин от вр. Пирин вр. Царев на планината Алиботуш /Славянка/.

    До с. КьоравО може да се достигне по три начина. Първият е от с. Елешница по ужасен път, разбиващ дори джиповете. Той излиза почти на билото на рида Велийца и се разклонява за двете по-големи най-високи села тук, Кьораво и Гарвана.

   Още един път за Кьораво има по р. Софандере, прелестен, следващ трасето на първокасен римски път. Трети път – най-красивият, е от с. Кръстава, който по билото на рида Велийца достига до с. Кьораво. Преди вего има още едно високопранинско село, Бозево, в изворната област на р. Аландере.

   Село КьоравО е разположено на края на страничен рид на Велийца на юг. Тази рид образува два триъгълника към цетралното било, един от които служи на хората за ниви, а другият, прекрасен, е за пасищата им. Където завършва селото има леко възвишение с една могила, по-висока от селото, от която се виждат и Рила, Пирин, голяма част от рида Велийца и разклонението му Беслет, неговата най-висока част. Имам стотици снимка от Велийца, ще започна да ги помествам скоро.

  В с. Кьораво живеят помаци, които според вярата си не напускат родните си места. Ходят тук и там да работят, но се връщат и със спечелено пооправят каквото се налага по имота им или по стоката. Купуват си и машине за работата им, най-скъпото от които е трактор. Животът тук е страшно тежък, мидно от самите хора. Те са като сродили се с животните, тяхната първа грижа, втората е за тях. Виждал съм жени, слаби като скелети, на възраст, която отоговаря за диапазона от 20 до 50. Ако се здрависаш с такава жена, ръката й е като копито от тежката работа. Въпреки това обаче тези хора носят тежестите, които животът им е поднесъл, работят, произвеждат и предлагат продукция на пазара. Ако ни управляваха умни хора, а не задкулисниките на Радев, който чрез тях иска да съсипе Родината ни и да я върне в ОНД, ще се направи още много за тези хора. За жалост, започнатото строителство на инфраструктура в този регион е преустановено, което ще се конституира при приемането на бюджета, който ще предложат боклуците, такива според моята преценка, която е субективна и не налагам.