АМЕРИКАНСКИ ЗАПИСКИ 2021/2022 – 15

   В този постинг ще се спра на въздушните линии, все по-навлизащи в живота ни, при които конкуренцията става все по-жестока. Допълнителна причина за това сега са ограниченията заради Ковид 19, страховете на хората да не се заразят в самолетите и като резултат - по-малък брой пътници.

   Днес светът е отворен. Така хората могат да пътуват свободно до всички страни с изключение на няколко въоръжени до зъби държави-идиоти, посещението в които не прави смисъл и е опасно. Ще дам пример с един американец, решил да разгледа Северна Корея, който видях във филма КОРЕЯ ОТВЪТРЕ.  За да има той по-добра перспективата за снимка към паметника на Ким Ир Сен, американецът полегна пред него, което се оказа забранено. Арестуваха го, взеха му фотоапарата, паспорта, визата, отведоха го в полицията. Във филма не поясниха как завърши тази история.  Предполагам, както с футболистите на КНДР, които не се класираха според заповедта – в трудов лагер, което означава смърт.

   Пътуванията на хората със самолети обаче нарастват с всяка година, с изключение на последните две заради Ковида. Хората ползват все повече въздушния транспорт, а в големите /нормални!!!/ страни въздушни линии има между всички големи градове. Ако погледнеш към небето над Америка си казваш: Америка лети! Това не важи за големите по площ страни с технологимно ниво на авиационната си техника 3000 години преди маймуните.

    За да бъдат превозените над милиард пътници годишно причините са много. Една от тях е миграцията по света. Хората от бедните държави, жертви на промяна на климата, други от държавите с безкрайни войни на територията им или които имат просташки управления и реализация за културните хора в тях няма, правят опит да мигрират в „мирните” или в уредените държави. Опитите да получат тези хора работна виза, зелена карта или да получат гражданство са свързани с доста полети.

   В Америка има мания сред жените, докато не обиколят света, да не се женят и раждат. И летят като изоглавени. Това продължава до към 40-та им година, а прелетените километри от всяка такава откачалка, без душа, са милиони. Голям трафик на хора се извършва от Китай, от Индия, от Пакистан и др. големи държави към Америка и обратно.

   Този бизнес - въздушният транспорт - е доста доходен за страните, които имат условия да извършват това – разполагат със самолети от различни големини и далечина на полета, големи летища, а ако и те си произвеждат самолетите, каквито са Боингите за САЩ и Еърбъсите за ЕС, това е перо за приходи към компаниите и държамата и то доста големи. Вече има самолети, които без да ацат за дареждане летят от Лондон до Мелбърн. Давам за пример летището във Франкфурт, през което до скоро отлитаха или кацаха по 70000000 пътници годишно. Но вече – не. Защо се случи това?

   Причините са няколко, но най-важната е протестът на служителите в тази въздушна компания за по-големи възнаграждения. Тези протести прерастваха периодично в сточки, които доведоха да отмяна на полети и объркване на плановете на много хора. Стачките продължиха доста дълго, за да могат хората да отсекат, че пътуванията с Луфтханза не са сигурни. Давам пример:

  Купуваш си билети за 30. 12. от Франкфурт за Лос Анжелес. Побучаваш известие, че нанатък не могат да те обслужат поради стачка, за връщането – нито дума.

   Този протест, продължил доста дълго, донесе огромни загуби на компанията Луфтханза. Не за повишение на възнагражденията, вече ставаше въпрос, а за съкращения на персонал, вклъчително и опитни пилоти на големите междуконтинентални самолети. Това си направиха германците, при това сами, работиха не само против компанията и държавата си, но и срещу самите себе си.

   Още един недостатък имат немските въздушни линии – те ползват самолети Еърбъс, които са с доста по-тесни седалки от тези на типа Боинг. Да пътуваш 10 и повече часа като в преса е мъчение.

   И така дойде часът на турските авиолинии. От Истанбул или от Франкфурт или Мюнхен до Америка разликата в продължителността на полета не е голяма, а турските авиолинии имат накои предимства пред европейските.  Първата от тях е по-писката цена с около 10% от тези на Луфтханза. Второто предимство е, че пътникът има право да носи ръчен багаж от 8 кг. и два куфара с тебло до 23 кг. При пътуване с Луфтханза за всеки куфар се доплаща около 100 долара. При тези условия билетът на турските авиолинии е с около 25% по-ниска цена. Освенхтова, самолетите тип Боинг са по-удобни от нагъчканите на тясно пътници в европейския Еърбъс.

  Съжалявам ча германските авиолинии, но те сами са си виновни. Това е една от глупоститее, които сториха, другата е строежът на газопровода Северен поток -2, най-недалновидният ход на Меркел по време на дългогодищната и позиция на канцлер на Германия. Путин я изигра с този газопровод. Нагнетяването на напрежението в момента в Европа от маймуните с ракети има в основата си и точно този газопровод.

  И по други позиции германците взеха да се издънват, защото и там се навъдха боклуци, както нашите, които припознаха за техен гаулайдер Радев. Млади германци на помощи, защото не работят и не търсят работа, се преселват напр. у нас по селата, където цените са доста ниски. Дойде напр. един боклук с боклучката си, и двамата с по 600 евро помощи, които тук са им предостатъчно за да плуят. И да говорят, че дошли тук, защото в Германия вече нямало демокрация. Запознах се с такоа „семейство” французи тук в с. Зебрец, към 25-30 годишни, физиологически развалини. Преполаам от наркотици. Тук било добре, във Фпанция станало лошо те дошли тук, в с. Зебрец. ЕламерИтни... След година попитах селяните как са французите в селото им, отговорът бе:

   - Они изчезнАа!

    Редно бе и ние да ползваме турската линия, защото е по-евтина от европейските и защото имахме доста подъръци за внучката ни. Малък Боинг ни остави на огромното летище на Истанбул. Интересното бе, че не ни остави на ръкав, а ни взе автобус и ни остави на гейта, където трябваше да бъдем. Направи ми впечатление огромния контраст на хората тук – европейци, но преобладаващи бяха арабите, след тях негрите. Цените на стоките лукс, с които турците приканваха пътниците да си купят нещо не бяха високи както на другите летища. В магазините, огромни, в които имаше какво ли не, нямаше никакъв човек. Обстановката бе не съвсем приятна, защото картината бе доста пъстра. Пълно бе с реклами за курортиге на Турция, по огромни монитори вървяха най-важните новини от света и Турция.

   Това летище стана централно за разпределение на пътниците от Америка и Европа към Азия и Африка, но порети има вероятно до всички страни в света.

   Самолетът, Боинг 777-300, се запълни до последното място. Заваля дъжд, който покри пистата с вода. Това не ппопречи на на колелата на самолета да разрежат водата по пистата и да излети нормално, при това вероятно с максималния си товар от 400 тона. Предстояха ни 14 часа полет до Лос Анжелес, като през цялото време слънцето щеще да „пътува” с нас. Много е красиво над Исландия, над Гренландия, над Северна Канада, но имаше плътни облаци под нас и скорост на насрещния вятър над Атлантика 150-200 км./час.

  В Лос Анжелес самолетът кацна направо на гейта за него, без да се върти над града и да чака да се освободи такъв. Огромното летище на Лос Анжелес, което при навлизането в него наподобяваше мравуняк, сега беше празно. Проблем настана при нас, защото единият куфар не идваще на лената и не идваше, а там бяха подаръците за внучката. Дойде последен. После установихме, че 10-те шоколадови яйца бяха със счупена шоколадова обвивка и отворена кутийка за играката в нея. Натрошеното бе в плик и приложена информация, че е извършена проверка на съдържанието на куфара. Потрошили яйцата на детето, които ни поръча да му донесем от България. Квоту са търсИли, дано дъ съ гу намеррИли.

   Искам да отбележа специално за отношението на стюардесите към пътниците, което бе изключително мило. Стюордесите нямаха вид на жрици на любовта, а на скромни трудолюбиви момичета, които работеха като пчелички. Всичките бяха с еднакви дрехи и прически, разнасяха каквото имаше за храна, сега доста по-скромна отколкото преди години, през 2 часа минаваха да почистват тоалетната, ако имаше нещо изпуснато по пътеките го прибираха. Как издържаха тези момичета 14 часа не ми е ясно. И по един подарък дадоха, торбичка с чорапи, четка за зъби, паста, кърпа тапи за уши и още някои дребни неща. Нищо по същество, но от сърце. Сладкишите обаче, които предлагаха някога вече ги няма. Причината – икономическата криза на Турция, в която ги вкара /делли/Ердоган.

    Аз си поръчвах от каквото предлагаха на турски език и станах доста симпатичен на туркинките. За да осъществявам контак с тях си поръчвах кааве с бир каавекашик шекер.

   А сега за летището в Лос Анжелес:

   Тук тече грандиозно разширение на летището, като сегашното ще се модернизира и ще остане за по-къси полети. Колкото и да са модерни американците, персоналът да носи куфарите до лентите за тях, това е недопустимо. На нашия Терминал 2 това не се хслучва. Новото летище ще бъде супермодерно, но явно Ковидът е пообъркал плановета за завършването му. Строи се нещо грандиозно, супермодерно, огромно. Но...ще се оправи ли светът отново, за да има отново толкова хътници, колкото преди две години?

   На гишетата за чекирането имахме изненада. Срещал съм какви ли не неприятни пътници, които щяха да пътуват с нас, но такова нещо не бях виждал никога. Преобладаваха мюсюлманите, като голяма част от забрадените бяха дебели негърки. Бурки на летището не се разрешават, но пък надолу ханъмите бяха пътно покрити по два начина. Едни от тях приличаха на гюбеци / така таричат големите каци над 150 л./. На няколко пъти на лентата се разминахме с два такива гюбека, които бяха зад мъжете си. Планини от плът. Други две жени, и те забрадени, бяха с шалвари, и те зад мъжете си. Наподобяваха на изправени линове. Линът е буре с обем над 150 л. Негри имаше също много, от всякакви видове. Едно семейство негри с дете наподобяваха на угоени свини. Детето им бе като парче сланина, което спеше на раменете на баща си. Едни изглеждаха като бити и освоодени преди минути, други като дъвкани и изплюти. Имаше и ненормални. И всичкото това воинство с огромни куфари, по два на човек и на бебе. Натрупани тези предмети не се побираха в една количка и бутаха по две.

   Такова нещо никога не бях виждал по летищата. Какво ли са търсели тези хора в Америка, защо пътуват с толкова багаж, с бебето си?

   Догато чакахме на гейта да влезем в самолета отново разглеждах тези хора. Признавам, никога до сега с такива хора не бях летял. Ние бяхме на среден ред с три седаалки, седящият до нас също не бе редовен.

   Манафчето на миграцията бъзна целия свят. Тия от Средния и Близкия изток искат да мигрират в мирната страна, Германия, почти всички от останалите страни – в Америка. Новото велико преселение. Някогашното е било между ІV и VІІ век, сега е следващото. То има обаче и вътрешен аспект -  хората напускат селата и малките населени места и се преселват в големите градове. Там, лишени от живителната връзка с труда и природата, повечето от тях се превръщат в боклуци. Но, както казва Гьоте, „както и да кипи кръвта, от нея все пок вино става” или „в дни на война и мир на мъдрия ппиляга, да види сгодата от случая веднага”, точно това се случва сега. От тези процеси, с производна простащината, се възползват идиотите, които простащината припознава като свои водачи и така се стига до положение, каквото имаме днес в България – простащината, предвождана от президента ни поведе страната ни към пропастта.

    Дано се спрем на ръба й...