МОЖЕМ МНОГО ДА ПОМОГНЕМ НА ДРЕБНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ХРАНА В СЕГАШНОТО ТРУДНО ЗА БЪЛГАРИЯ ВРЕМЕ

 

    Животът така се промени, че производството на храни остана единствен поминък на доста хора у нас. Същото важи и за Сърбия, но там тези хора са по-голяма част от обществото, за което има две прпичини – при тях не е имало колективизация, която да отнеме имотите на хората и следващото поколение да изгуби връзката със земята и стоката. Така със съхранени умения в тази област при производството на храни, голяма част от сърбите намират своя поминък.

   По различен начин този процес тече и у нас. В полупланинските региони на страната не много хора остават производители на селскостопанска продукция и това е техният поминък. Работата е тежка, не винаги условията са благоприятни, има и рисков момент, дължащ се на природни бедствия като градушка, липса на валежи и др.

   В съседна нам страна, Сърбия, на 55 км. от нас се намира част от Западните покрайнини, населени с българи. Тези хора работят много и произвеждат екологична продукция, която предлагат на доста по-ниски цени от тези в България. Реализацията на тези стоки се извършва по два начина – като ги продават ма местните търговски вериги и стоките им постъпват в магазините. Ще посоча два града – Царибод и Пирот. Стоките са месни, зеленчуци, всякакви консерви.

Най-много обаче селяните там печелят от реализацията на стоките си на пазарите в Цариброд, който е всеки петък или в Пирот, който пък е в събота. На тези пазари идват и сърби напр. От Лескковац, с надежда да получат валута – нашият лев е конвертируем.

   При възмогжност и след една хубава разходка до Царибродско или Пиротско, ако вместо тук от големите търговски вериги, където се предлагат стоки със съмнително качество купим от тези хора, ние много  ще им помогнем. Можем да им помогнем и по още един начин – да посетим някакъв ресторант, където предлагат големи вкусотии с екопродукти на цени, два пъти по-ниски от нашите. Да върви бизнеса на хората. Плашането става и с левове.

 

    И на още едни хора можем да помогнем, на помаците от Велинградско и Якорудско. Благодарение на подобрената инфраструктура по времето на управлението на ГЕРБ в региона им те могат вече да пътуват по всяко нреме на годината по хубави пътища към вътрешността на страната и да предлагат своите стоки. Стоките им са месни, млечни, сладка различни видове, боб, всякакво мляко – козе, краве, овче – и много други неща, които биват наричана помашки стоки. Предлагат много видове кашкавал, а също и сирене, масло. На Женския пазар в София от петък до неделя в долната част на пазара, до бул. Сливница работят винаги на едни и същи маси селяни от Якоруда и от Света Петка. В събота и неделя блилзо до пресечката на ул. Св. Св. Кирил и Методи в посока на бул Сливница на около 50-100 м. има още два щанда на селяни от Юндола. Те казват, че са от Юндола, но са от селата между Цветино, Крастава и Юндола. Тези два щанда са по-големи от щандовете на Якоруда и Св. Петка. Когато откриха тези щандове пазаруваха малко хора от тях, но сега дори стават опашки. Млечните им произведения са с много широк спектър и хората ги оцениха.

   Ако ние, българите и най-вече софиянци, които сме много и сме съвсем близо до Западните покрайнини, които предлагат както прекрасни туристиески маршрути, така и такива за автомобили, посещаваме този край и пазаруваме там, бихме помогнали много на сънародниците си там. Същото важи и за помаците, на които ако изкупуваме стоките ще  помогнем много. Това са хора, които обитават регионите в страната с най-суров климат.

   В Източни Родопи също фстават пазари, но там условията са други -  хората са смазващо бедни и могат да предлагат стоките си съвсем близо, напр. от селата Врело, Равен, Биволяне те могат да достигнат до пазара в Момчилград. Цените там са най-ниските в страната.

   Във времето, когато стпаната ни се управлява от боклуците на Радев и живеем на кредит от ЕС, което означава трудни години след отхождането на боклуците му, което важи за всички хора, можем повече да помогнем на тези хора. Казвам повече, а не много, защото и сега пазарът на техните стоки върви, но допълнителни възможности има. Дадох две направления, където можем да сторваме това.

   

Ооо, Коста, благодаря за тази информация. Ще напазарувам непременно от тези хора на Женския пазар.
От миналия месец съм почитател и на манастирската продукция на манастира "Благовещение" /качвам ти линк в заглавието да прочетеш/. Те са създали био стопанство в Кюстендилско върху 1000 дка плодородни почви и имат зеленчукови, овощни градини, ферма със 150 овце, 75 кози, 65 крави, коне, кокошки, имат рибарник със Сивен и пр.
Имат сергия на пазара в "Младост 1". Млякото и сиренето им са почти жълти на цвят, защото не вадят маслото. Всичко там се отглежда по стари български рецепти, без консерванти и наистина е висококачествено. Има плодови нектари, лютеници като от старите баби, правени на огнище, кашкавал, много неща и всичко им е много вкусно. Препоръчвам! :)))

Запознат съм с Копиловския /полски/ манастир, такива има малко. Спомням си още един, Араповския до Асеновград. В Копиловци бяхме близо до възвишението, от което циганетата от Кюстендил хврълят камъни върху мотрисите Сименс. И след това бях, защото се твърдеше, че има опит манастирът да бъде закупен от РПЦ, защото те са старостилци или прехвърлен по някакав линия.
Монасите се изклчително трудолюбиви, давам за пример момчетата, които построиха новия манастир над с. Скрино. При пътуване до Кюстендил или Босилеград обикновено посещаваме манастира, но не сме пазарували от него. Това сторваме в Гигинския манастир или в магазинчето срещу символа на Трън, Драговицкия камък.
Когато няма придвижване на гастарбайтери турци е добре да се направи разходка до Цариброд в Петък до 13 ч. защото тогава пазарът се закрива. Там са един час назад спрямо нашето време. Който познава тамошните българи, заточени в чужда страна в собствените си имоти, знае каква е била ценностната ни система преди век. И какви сме днес.
Още веднаж благодаря за Коментара!