С посвещение на Венцивалери1951 и на Радостиналасса:

                   КОНЦЕРТИТЕ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО С ОРКЕСТЪР НА ШОСТАКОВИЧ

   Тези Концерти на Шостакович рядко се изпълняват, особено Вторият, макар да са много велики музикални произведения.  Причините да се изпълняват не толкова често произведения на Шостакович са две:

-       Неговите произведения изискват солидна подготовка в областта на музиката, но също така и за времето, когато тя е писана, а втората причина е

-       Сянката върху него, хвърлена от КГБ по времето на Брежнев заради обществената дейност на Шостакович при управлението на Хрущо. В основата на това очерняне на личността на този велик човек са фалшиви новини и дезинформация, то е по-скоро насока за тълкуване на политическата му деятельность и е било предназначено за най-големите боклуци, каквито в момента са подкрепниките и поддержниките на Радев. Ако на тях им споменеш Шоостакивич, те ще отговорят:

-       Маани го тоя комунист!

   Двата Концерта на Шостакович за виолончело с оркестър са писани през годините 1959 и 1966. Двата Концерта са много различни, като Вторият е много труден като музика. Свързани с времето, когато са сътворени тези два Концерта, запознатите с живота и творчеството на Шостакович имат обяснение за това – Шостакович освен композитор е и барометър на времето. Като Някой понякога да му повелява от Горе.

   Ще се спра само на Първия концерт на Шостакович за виолончело, в ми бемол мажор, изпълнен за първи път от Ростропович, но преди това накратко за по-известните концерти за виолончело, с които този концерт е свързан.

  Концерти за виолончело с оркестър има много сътворени, но са доста по-малко от тези за цигулка с оркестър. Още в предкласиката Вивалди пише шедьоври в този жанр. След него Хайдн пише няколко такиваива концерти, от които са запазени два, едият в до мажор, другият мв ре мажор. И двата са прекрасни, най-веуликото им изпълнение е на Ростропович. И през романтизма има сътворени Концерти за виолончело с оркестър, цитирам най-популярният Концерт от този тип, на Дворжак. Освен Концертът на Дворжак, образци в този жанр са и концертите на Едуард Елгар с върхово изпълнение на Жаклин Дюпре и на Първият концерт на Шостакович, макар Вторият да не му отстъпва. Казах обаче, той е труден за разбиране. Започва с бавна част, следват две части Алегрето. Форма, доста различна от класическата, визирам тази на  Хайдн.

   Първият концерт на Шостакович за виолончело и оркестър се появява през 1959 г. Този период е сравнително спокоен в живота на Шостакович. Ужасиите по времето на Сталин са преминали, очаква го обаче психическия тормоз и обидите до последния му ден по времето на Брежнев.

   Темата на първата част на Концерта наподобява тази на Концерта на Дворжак, който е в тоналност си минор. Тя е като огледална на неговата. Образованите по полифония ще разберат сравнението ми. Шостакович явно обича тази своя тема, защото я прилага и в други пръоизведения, цитирам Струнния му квартет оп. 110, който той преработва по-късно в камерна симфония. Едно велико произведение, написано за дни в ГДР.

   Втората част на Концерта е бавна, както при класиците. Към Концерта обаче има Трета част, наречена Каденца. Това не е каденца обаче в смисъла на това понятие, а цяла една част, която допълва произведението. На края на тази част, Каденцата, има и истинска каденца на темата от първата част на концерта.  По същия начин Шостакович постъпва в Първия си цигурков концерт, където има част Пасакалия, и тя с каденца към нея. В третата част и то не накрая, като за сбогом с произведението, Шостакович отново въвежда темата от първата част. Така е построен и виолончеловият Концерт на Двжржак. По същия начин постъпва преди него Брамс в Третата си симфоония, в края на четвъртата част на която загатва за темата от Първата.

   Валики хора!  Докосвайки се до мислите им, те ни вдъхонвяват векове след тях. Разбира се, възприятието сега поне у мен е още по-силно, бих казал болезнено, защото над България надвисва смъртна опастност - управлениуто й преминава при боклуците, яхнати от Радев. Боклукът да управлява интелигетнтия човек не ми се чини за нормално.

   И накрая малко за Концерта на Дворжак, който се счита за върха в този жанр и за един виолончелист, който след смъртта си се превърна в класик.

   Дворжак пише Концерта си след като се завръща от Америка. Отбелязвам, че някога Америка е била една от културните страни на света. Дворжак е вдъхновен от нея и пише един Струнен квартет, наречен „Американски”, Деветата си симфония с Песента на индианския вожд и този Концерт.

   Дворжак, едва имащ пари за ежедневните си нужди във Виена, написал прекрасния си Концерт, решава да го покаже на първия музикант на Виена по това веме, Брамс. Брамс, вече доста възрастен, е въодушевен от този Концерт и казва:

-       Прекрасен концерт! Как не съм знаел, че за вилончело може да се напише такъв концерт! Отдавна бих го написал.

    По време на разговора обаче става дума, че Дворжак няма никаква възможност да го издаде. Брамс отвежда Дворжак при своя издател и „банкер”, Зимрок и му казва да го издаде на наша сметка. Това означава, финансирането е от Брамс, а парите на Брамс се управляват от издателя ми Зимрок. Брамс има други интереси, /б. м. непарични/.

  Така този прекрасен Концерт на Дворжак след издаването му при Зимрок тръгва по света.

   Двата прекрасни Концерта на Шостакович тръгват по света след безупречното им изпълнение на Ростропович. Тук обаче има един интересен момент. Шостакович е приятел с Ойстрах и му посвещава двата си цигулкови концерти. Но той трудно осъществява контакти с другите музиканти, за което говори Рихтер и вероятно е имало някакви трудности в отношенията между автор и пръв изпълнител на неговите вилончелови Концерти.

    Няколко изречения и за великия виолончелист Мстислав Ростропович. На връщане от лагера ГУЛАГ в дачаята им – неговата съпруга е певицата Галина Вишневская, с която са и камерно дуо – е пренощувал Солженицин, недолюбван от Брежнев. Ама КТБ не спи. След ден-два идват от КГБ и откарват семейство Ростропович на летището в Москва. Натоварват ги на един самолет за Швейцария заедно с виолончелото му, един от най-прекрасните инструменти на света. На летището изритват по стълбата Ростропович, жена му и чЕлото обаче не, свалят им ги внимателно джелатите от КГБ и самолетът литва обратно към Голямата страна, където живеят най-щастливите хора на света. Може би ще напиша постинг и за Ростропович, който стана класик след смъртта си подобно на Ойстрах и други като тях.

   Прилагам линкове с Концертите на Щостакович, на Дворжак и на Елгар.

    А сега извън темата:

    С този постинг честитя на гълъбчетата, Венци и Радостинчето, победата на Радев в България. Суверенът така реши! Нека се радват, ама внимателно, напомням за една голяма радост, завършила зле.

  Играли ЦСКА и Левски на стадион „Герена”. Срещата завършва 7:2 за Левски. Всички се зарадвали, включително и жабите по блатата около стадиона. И така се разкрякали, че някои от тях глътнали вода и...се удавили.

   Вместо такава радост, която е и опасна, написах този постинг с който искам да ги сезирам върху това велико произведение и който със сигурност ще ги размисли върху това, какви постинги поместват в Блог. бг.