Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2021 20:38
ЧАСТИЦА ОТ ЖИВОТА НА БРАМС ИЗВЪН МУЗИКАТА
Които са се занимавали с живота и творчеството на Брамс знаят, че той не може да намери работа в родния си град, Хамбург, та дори и в Германия и се установява във Виена. Там е приет радушно, но затова си има и причини – Брамс е на края на младостта си и влиза в разцвета на таланта си. Прозведенията, които той твори са на много високо ниво, а предишните му произведения вече са познати във Виена.
По онова време Виена, музикалната столица на света, е била доста щедра към музикантите. На предишните музиканти са помагали спонсори, които са ги издържали по свое желание. Такъв е бил граф Лихновски, който с още двама заможни виенчани цял живот е спонсорирал Бетховен. Спонсор на Хайдн е била фамилията Естерхази, осигурила пожизнена пенсия на Хайдн след освобождаването му от двореца им и превърнала го в свободен творец. Виенчани са се осъзнали, че ако бе осигурена от тях издръжка на Моцарт, той щеше да е доста по-дълго време жив, би написал още много произведения, а клавирните му концерти, които той представя по време на академиите си на брой 27 щяха да бъдат много повече.
В по-късните години виенчани са замислят как да помогнат на великите композитори, установили се да живеят във Виена. На тях започват да се отпускат средства от различни институции, като напр. от ВМО /Виенското музикално общество/, ОЛМ /Обществото на любителите на музиката/, от общината, от държавата и по други линии. Творците са били разделени на категории, като за едно музикално произведение те са получавали различни възнаграждения. Брамс е бил поставен на най-високото ниво, комуто се заплаща най-скъпо. Поради тази причина за едно негово музикално произведение, независимо дали е симфония, соната за един или два инструмента, заплащането му, приведено към днешния курс на еврото е било равностойно на 70000 евро.
Брамс е имал нужда от малка от част от тези пари – за квартира - той е живял в доста голям дом и разбира се още някакави средсва за живот, за участие в културни изяви. Подчертавам, че Брамс е бил турист и е посещавал планините на Австрия и Италия, а също и културните паметници на Италия. Дали пък обичащите музиката не обичат и планината?
НеОправен в живота, Брамс не може да борави с тези пари и се обръща с молба към издаделя си Зимрок, да управлява парите му. Попълва му пълномощно, а когато Зимрок печата творбите му, удържа по нещо за работата се. Парите обаче стават толкова много, че Брамс през целия си живот изпраща част от тях на свои роднини, познати музиканти, а непрекъснато постъпват и нови. Брамс почти през целия си живот изпраща пари, казвайки на Зимрок къде и колко - на Клара Шуман, която е вдовица със 7 деца, която благодарение на тази помощ може да концертира, на сестра си Елиза, която има непрестанни болки в главата през целия си живот и нищо не може да работи, на брат си, който пък не иска да работи, на баща си. Баща му след смъртта на майката на Брамс, Христиана, 17 години по-възрастна от бащата, се жени втори път, но сега за една мома със 17 години по-млада от него. Бащата обаче умира, а след смъртта му Брамс изпраща пари и на вдовицата му.
Брамс помага и на много млади композитори във Виена, които нямат средства да издадат произведенията си. На издателя /си/ заплаща той. Между тези композитори са Рихард Щраус, Антонин Дворжак и др, които са му представяли свои твоби, оценени от него. Издаването на Концерта на Дворжак за виолончело е с историческо значение, защото този концерт става причина за творчески идеи на Брамс, силно обичащ виолончелото, които той по-късно реализира. Това е Втората му соната за виолончело и пиано оп. 99, Двойният концерт за цигулка и виолончело с оркестър оп. 102 и Триото оп. 101.
Издадетелят на Брамс е участвал с парите му при даване на кредити, купуване на акции и др. подобни, с които е допринесъл те да станат още повече, но веднаж не се получава желаното – попада на пирамида и губи всичките пари на Брамс. Колко са те, Брамс изобще не знае, но не се и интересува. Когато издателят казва за този случай на Брамс, Брамс се засмял и му казал:
- Не се притеснявай, завършвам ново произведение и скоро
ще бъдем отново богати.
Доста са били парите на Брамс и когато той е починал, защото това става набързо, рак на черния дроб. Всичките си пари, имущество – огромна /!!!/ нотна блиблиотека, в които е имало оригинални партитури на авторите на много произведения като опера на Вагнер, симфонии на Шуберт и др. от дома му преминават в библиотеката на ВМО.
Брамс не се жени, но е имал такова желание. Момичето, което той е искал, се е казвала Агате, певица мецосопран, която той нарича Виолата. Девойката Агате обаче му отказва с мотиви, че той не може да принадлежи на един човек, а на целия свят и трябва да си остане сам, а това, което ще остави на света ще бъдат не деца, а творбите му.
Твърди се, че човекът е по-умен от жената, но ето едно изключение – Агате. Е, сигурно има и още едно, най-много две такива изключения, но не съм чувал за тях. Брамс посвещава на любимото си момиче струнен секстет на тема A G A D E, почти Агате.
В линк ще включа една от най-великите камерни творби на Брамс, Клавирното трио оп. 101, с която поздравявам един завърнал се днес в блога Творец.
Попаднах на супеурзапис - Щерн, Розе и Естомин. Приятно слушане на тази диктувана от Някъде творба на Брамс!
Знае ли някой днес нещо за Тота Венкова?
Римските пътища в България и съвремените...