ЗА  “ПРОЛЕТНИ-те ПРИУМИЦИ” НА ЛЮБОМИР ПИПКОВ

                                      
                         
                                                       Любомир Пипков

                                                      Маргарита Илиева

   Рядко пиша за българските композитори, едни от тай-достойните Хора за уважение в областта на културата на страната ни.  Обичам музиката им, макар само след някои рецитали да съм писал за тях. Уважавам делата им, бих казал дори, обожавам тези наши творци. Имам и любим от тях, Панчо Владигеров. Музиката му възприемам като отражение на живота в България през 40-те години на миналия век, какъвто той ми е описан от родителите и от дядовците ми – всичките интелигентни хора, върхът на които бе баба ми по майчина линия. Почти достигнал годините й, сега осъзнавам това.   

      Когато съм по планините около София и видя още действащи чешми, на които е написано „Водоснабдителна комисия” и година – от 1934 до 1938 -  в съзнанието ми нахлува някоя пиеса на Панчо Владигеров. Музиката му свързвам с живота в страната ни, тогава, когато тя е била с конвертируема валута, произвеждаща планини селскостопанска продукция, а също и дребни сечива за селското стопанство и строителството. И с хора с ценностна система, които са се трудили съвестно. Имам и ползвам инструменти от онова време, съвършенството и здравината на които ме вдъхновява в труда си да се стремя към красота.

   Наши  прохождащи музиканти след Освобожданието, на вълната на въодущевлението от свободата, заминават да учат музика на Запад. Колкото по-големи са били възможностите им, толкова по-на запад са се учили. Много наши музиканти учат в Чехия, на която тогава помагаме в селскоското стопанство. Наши градинари със семена от България отиват и учат селяните в Долна Чехия на градинарство, а тези в Горна - на овощарство. Години на мир и всякакъв обмен между европейските държави е имало тогава – културен, икономически. Голямото зло идва по-късно на две вълни, ПСВ и ВСВ. То слага край на мирните години на европейците и създава основата за злото, от което сега светът не може да се отърве. Центърът на световното зло в света днес е Путин, а в България – неговият троянски кон Радев.

   Голяма част от нашите музиканти са  чехски възпитаници. Искам да подчертая, че чехите са много музикални. Те са и съседи на най-великите в музиката, германците, от които се учат и се опитват дори да ги конкурират. Чехи музиканти са се изявявали като преподаватели по музика по Европа и дори в Италия, някога цитаделата на музиката.  Цитирам Мисливичек, в Италия наричан Божественият.

    Други наши музиканти стигат по-на запад – в Австрия, Швейцария, Германия, та чак до Франция. Всичките тези музиканти се завръщат след завърщване на образоанието си в Европа и издигат нашата музика на много високо ниво. Между музикантите, които учат по Европа е приет да учи заради големия си талант един наш сляп музикант, Петко Стайнов. Той е сляп от 11 годищен, но свири превъзходно на цигулка и на пиано, по-късно става и композитор. Образованието си той получава в Германия.

   Отбелязвам, че на картата на Балкансия полуостров ние и румънците сме особено музикални. Най-великият композитор на полуострова обаче е Джрджие Енеску, наричан Румънският Моцарт.  И румънците и ние имаме прекрасни музиканти, оркестри, камерни състави, цитирам Квартет „Белчеа”. С нас и румънците не могат да се мерят другите балкански държави. Сърбите имат един композитор, Мокраняц, който не е на нивото на нашите, но е сериозен музикнат, за уважение е.  Имат и един добър изпълнител, но той не е чист сърбин, Погорелич. Сръбската музика /б. м. чалгата/ е тази, заради която възникна понятието Балканска простащина и към нея прибавят и нас.

   И с гърците е нещо подобно, не ги бива в тази област, но пък те имат най-великата певица на света, Мария Калас. Възход като певица и падение в личния живот, започнал още от детските й години заради тъпата й майка и по-късно здаради олигарха Онасис са белязали животът й. Нейният глас е единствен, няма друга такава певица. Тази година светът празвува 100 години от рождението й. Ще бъдат показани записи от сейни спектакли и в Софийската опера.

   Прибирах колата в гаража и по радиото излъчиха ария от опера на Пучини, доста дълга. Трябваше веднага да си тръгна, но останах  и чух изпълнението й,  дни след което слушах с вътрешния си слух гласа на тази велика певица.  

   Един от нашите велики композитори е Любомир Пипков. Неговият баща, Панайот Пипков също е мизикант и от ранно детство Любомир започва да навлиза в света на музиката. За да продължи обучението си, той отива в Париж, където учи пиано, дирижиране и композиция. С Дмитрий Шостакович те са родени почти по едно и също време и умират така.  

    Любомир Пипков е много сериозен като композитор и като човек. Той оставя богато наследство от музикални произведения, характерни за Европа – симфонии, опера, струнни квартети, клавирни пиеси и цикли. Те не звучат обаче както тези на Моцарт или Бетховен, а са вдъхновени от нашата, българската народна музика. Няколко такта са достатъчни, за да усети нашата българска кръв мисълта на този велик наш – български!!! - композитор. Прекрасни са произведенията на Л. Пипков, но ако тези на П. Владигеров те понасят веднага на крилете си заради красотата им, до красотата на творбите на Л. Пипков се достига по-трудно. Той е типичният български композитор, рожба на времето си, ХХ век.

   През ХVІІ век композиторите предкласици наблягат на полифонията, през ХVІІІ век класиците наблягат на мелодията, следващият век романтиците наблягат на хармонията, а през ХХ век – на ритъма. Най-великите в тази област през ХХ век са Барток и Прокофиев. Ние обаче, българите, имаме голям принос за ритъм на музикалните произведения, защото народното ни творчество ако се нотира се получава оригинален ритъм, ще цитирам няколко: 5/8, 7/8, 9/8, 10/8, 9/16, 11/16, 12/16, 13/8, 14/16, 12/16, 15/16. Това са български ритми, които забелязва Барток и пише 6 танцови български пиеси в този тактов размер в цикъла си Микрокосмос. В него той вквючва има и румънски танци – божествени.

   Специално отбелязвам, че Барток е един от най-великите композитори на ХХ век. И той, както и Л. Пипков е във времето си. Творбите му са връх на човешката мисъл, но за разбирането им трябва подготовка. Съветското музикознание от времето на Жданов и НКВД вместо да се сезира върху творчеството му, химнослони Барток като борец против фашизЪма. Подобни борци за нещо, от което те хабер от понятие си нямат е вменено от същите тези идиоти на Бах, Хендел и особено на Бетховен. Тези постановкии на съветското музикознантие още тровят съзанието на нашите студенти в НМА „Панчо Владигеров”, защото там завършили в МДК още има и са ги са свикнали с комунизЪма както въшките с ДДТ-то. Да се преработят тези учебници е задача, неосъществена от 1989 г. до сега. Неосъществената лустрация и изкъшкване на бетонните глави от музикалните институти е ппричината за това.

   Създаденият от Любомир Пипков клавирен цикъл „Пролетни приумици”, няма равен на себе си в този жанр през ХХ век. Имах удоволствието да присъствам на изпълнението му от една страхотна музикантка,  Маргарита Илиева. Не пиша пианистка, защото тя е изключителен музикант, та дори и камерна певица с глас сопрано. Част от тези пиеси ги изпълняват децата в Музикалното училище, студенти изпълняват по-сложните, но да се чуе целият цикъл и то от такъв музикант е нещо иключително.

    Ще си направя труда да препиша Въведението на Л. Пипков към тези прекрасни пиеси, които той уподобява на пролетни приумици. И заглавието е много оригинално, но творческата задача, която си е поставил и изпълнил е една от най-задълбочените в българската музика. Жизненият си път, който той изминава преминава и през Деветосептемврийския преврат. Той извървява пътя си с чест, от 1904 ди 1974  и оставя велики дела. С ние се гордеем пред Европа, а не пред наследниците на НКВД – простащината, която днес е начело на държавата ни чрез задпараванното управление на Радев.

    Ето и описанието на пиесите на Л.  Пипков от клавирния му цикъл „Пролетни приумици”, които са в следната последователност:

   Игра, в тактов размер 2/4, Старобългарски хорал в 3/4, Песен в 4/4, Танц в 5/8, Просъница в 6/8, Ръченица в 7/8, Пасторал в 8/8, Интермецо в 9/8, Пробягнали мигове в 10/8, Възвръщане в 11/16, Етюд в 12/16, Светло и тъмно в 13/8, Две ритмични вариации в 14/16, Вместо сбогом в 12/16, Бурлеска в 15/16 и Ритми в 9/16.

   „От дългогодишни наблюдения върху оформени пианисти или млади изпълнители, участващи в международни конкурси в Женева, Москва, Будапеща, Варшава, Болцано и др. дойдох до убеждението, че един значителен процент от тях не притежава стабилна ритмична устойчивост. Това им пречи да изграждат убедителни музикални форми, да разкриват богато поетично съдържание. Нестабилният ритъм накърнява като художествено средство преди всичко логичното рубато, ачелерандо и ритардандо динамичносттта на бързите части – с други думи всичко, чиято чиято мярка се основава върху точния ритъм. Ритъмът, като активен инструмент на музикалното мислене и език особено настойчиво, от началото на ХХ в. привлича вниманието на големи музикални творци.

    В произведенията на Дебюси, Равел, Стравински, Барток, Прокофиев и др. ние наблюдаваме непрестанно появяване на нови метроритмични структури от фолклорен произход. Ясно е, че това е една от тенденциите в развитието на съвременната музика. Българската народна музика, нашият музикален фолклор, е богата на многобройнш метроритмични структури. Това ме подтикна в течение на последните две години да напиша два цикъла за пиано, отначало „Метроритмични картини и студии” и сега „Пролетни приумици”, в които много от тези симетрични и асиметрични метроритми, подредени от1/4 до 15/16 показват не само връзката помежду им, но и тяхното различие. Целта на тези два клавирни цикъла, „Метроритмични картини и студии”  и „Пролетни приумици”, тази „игра на метроритми” е да бъдат обхванати, подчинени на съзнанието  посредством музикални образи и превърнати в художествено изразно средство и най-малките частици на времетраенето.  Аз мисля, че така ще се доразвият ритмичните рефлекси и ще се помогне на утвърждаването и обособяването на чувството за ритъм като непрестанно оботатявща се художествено възможност.

   Написаната в течение на много векове музика от Палестрина  и Монтеверди до днес - до Равел, Стравински, Барток, Прокофиев и др. по отношение на метроритъма се основава върху две начала|:

    а/ симетрични /равноделни/ или изохронни /основни/  метроритмични структури като 2, 3 и техните пак равнодени варианти или производни като 6, 9, 12 и др.

    б/ асиметрични /неравноделни/ или хетерохронни  основни метроритмични структури като 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14,15 и др. и техните неравноделни  варианти или производни.

   И симетримните и асиметричните метроритмични структури в същност идват от музикалния фолклор на народите. В подкрепа на това, без да считам, че правя принос в теоретичното мислене по тази материя, съставих тази така да се каже „Менделеева таблица” на метроритмите. Тя цели да покаже развитието на метроритмиката и нейната последователност  и взаимна връзка, да открие въпроса за нейното непрестанно попълване и обогатявяне  и да придобие значение в практиката във връзка с музикалния правопис, изпълнителското изкуство и някои тенденции в развитието на съвременнта музика към разкриване на нови динамични ресурси.  Почти всички влезли в таблицата асиметрични метроритмични структури съм взел от българския музикален фолклор, където те може би като наследство от древни култури, при дадени исторически обстоятелства в течение на векове са се укоренили и развивали  в непрекъсната връзка с живота и езика на българския народ. Тези  метроритми нече навлязоха в голямата музика на ХХ в, което свидетелства, че и други народи ги притежават в някои фопми. Това обаче не опровергава Бела Барток и други свеетовни учени, които ги наричат „Български ритми”, защото и днес у нас те не могат да бъдат наблюдавани като спонтанно жизнено явление, органически свързано с музиката  и културата на нашия народ.”

    Откровения на Л. Пипков към поколенията след него като морал поставям на висотата на Заветът на Св. Иван Рилски към тези, които поемат негония път на отшелници. Да благодарим на Господ за този велик български музикант.

    Ще поместя в линкове 16-те пиеси на Л. Пипков, а също и 6-те български танца на /антифашиста според НКВД/ Бела Барток. Препоръчвам на незапознатите с музиката на Барток да се сезират върху нея. След смъртта му / в Америка/, той е признат за класик  в музиката редом с Хиндемит и Бритън.  Напълно заслужено вече има и Конкурс за пианисти свръзан и с неговото име „Лист – Барток”. Благодарение на този конкурс при нас гостуваха унгарски музиканти в журито и като изпълнители. В съзнанието ми остана Балаш Соколай, който за мен е един прероден Лист.

  Приятно слушане на пиесите на тези двама велики автори!