МАРШРУТЪТ  „ЗЕБРЕЦ”

   Този маршпут е един от най-красивите по Малата планина, той покрива напълно  Категория „Академичен”.  Има доста опции да се достигне до това село, по-точно махала към с. Томпсън, но този е най-красивият. Той представлява окръжност с тначало и край ж. п. гара Реброво, като част от  нея се явява самата махала Зебрец.

   Махалата се намира по долината на една неголяма и сравнително къса река, наричана Зебрецка. Къщите са разположени по южния скат на долината, където има много извори. Водата в някои от тях е наситена с желязо. Земица за обработване има много малко, бих казал отвоювана от планината чрез терасиране на малки площи в дворовете на хората. Които вече ги няма в селото...

    При колективизацията през 1956 г. отнемат на хората всичко – ливадите, горите, стоката, инвентара им - волската им кола и дървеното рало с палешник към него. Без животните, които хората гедат, а те хранят хората, животът тук секва. Макар противозаконно тогава, хората напускат селото, строят незаконно някакави бараки до София, копаят набързо кладенци и търсят работа по заводите. Писал съм за едно такова село, Меча поляна, където хората организирано за една вечер напускат селото и изоставяйки неотнетото им при теезесирането им. И кравите в обора на ТКЗС-то. В търсене на леп у градо, както те казват.

    Зебрецката долина е една от най-красивите по Малата планина въпреки малката си площ. Някога по северния скат е имало габър и бук, които са изсечени за минни подпори в каменовъглените мини мужду с. Томпсън и Чибаовци и на тяхното място е залесено с черен бор. Има обаче останали петна с истинската гора, която я е имало някога и в комбинация с боровата, красотата и сега е смайваща. А как ли е изглеждала долината някога!

   В постинга си този път ще  опиша един много прекрасен малопланински маршрут, който преминава и през с. Зебрец. Малата планина е създадена  от Бог за да бъде обитавана от хора. След Деветото и на хората и на природата й, превратаджиите й ебаха майкята. Които познават Малата планина знаят какво имам предвид.

    От ж. п. Реброво се тръгва по високия междуселски път от с. Реброво към някогашния административен център, с. Церецел. Едва ли тези, които пътуват с влака знаят колко много махали има над с. Реброво по рида на планината,който гледа на юг към махалите на с. Луково, увенчано от красавеца вр. Голата глАва.  Къщите са по няколко или повече, разположени в зАветна гънка с извори. Те са изоставени с малки изключения, където периодично идват собствениците им, по-скоро наследниците. След Постановлението за раздаване на пустеещите земи /около 1965 г./, напуснати поради текезесирането, някои хора се върнаха от любов към родните си места и направиха нови къщи. Децата им, родени и отрасли в града, не само не посещават тези имоти,  но и критикуват родителите си, че вложили пари някъде, където няма инфраструктура и тези имоти сега те не могат да се продадат.  Боклуци, не коментирам...Страхотни къщи има, изоставени и ограбени от циганите по техните способи: обезджичване, обездограмяване, обезджелезмане, изнасяне на всичко, което може да им послужи в бита. За тези набези хората казват, че са извършени от българските граждани на Своге от кварталите Тунел №8 и Зли дол. И че „играят” с полицаите.

   Пътят, за който споменавам има разклонения към много махали. Който познава тези разклонения, наподобяващи на мрежа, може да се наслади на чудна природна красота. Освен един сериозен път, достигащ една и няколко махали, те са свързани и с преки пътеки. Облигатно от махалата започват пътеки нагоре към пасищата за овцете и кравите, които са различни.

  Хората тук са имали нъзможност да отглеждат земеделски култури, но по ширпотреба, поради панините от обоски тор, основният поминък тук е животновъдството. Над тези махали са пасищата за овцете, а някои махали са толкова високо, че пасищата са на по-малко  от час над тях.

    Пътят предлага страхотни гледки към Издремец, Мургаш, Чукава, Биленица, подпланините на Балкана - Ржана и Понор. От по-високата част се виждат и Витоша и Рила. След около два часа изкачване се достига един прЕслап, както тук нарирчат седловинитте. Той представлява петолъчка. Над преслапа на минути от него им оброк „Св. Илия”. Слизайки от планината народните отмъстители са почупили раменете на твърде големия каменен кръст, но хората си го почитат и на Илинден изнасят. От тази петолъчка тръгва път за Кулата, както тук  наричаат телевизионната кула и клетките на М-тел, разположени на най-високия връх, този над ж. п. гара Реброво.

   Бедата преди две години – мокър ранен сняг преди да са паднали листата на дърветата – още се отстранява. Природата ще се възстанови, но това не става в рамките на един човешки  живот. Отбелязвам, че вече Горско сторанство няма, но  ък има дървени мафии. Липсата на горски работници доведе  до разпространяване на паразита Корояд, който унищожи голяма чат от горите с бял бор. Няма и кой да извършва залесяване, хващат случайни хора за това, които ппавят повече бели отколкото има полза от тях. Давам пример с Горското на ж. п. спирка Желен. Купиха го мутри за 1 лв. и вече 30 години опитват да продадат земятаа. Поради липса на горски работници фирми прибират падналата дървесина, която отива за преработване в пелети.

   Пътят след прЕслапа продължава почти по хоризонтала и заобикаля върха с Кулата и още един след него. Изкачване отвежда на рида, част от водосборната зона на р. Зебрецка, която е един бисер. Аз имам чувството, че съм на една от вълните на един развълнуван океан, така изглежда планината тук. Тук са най-големите пасища на махалите, през които се минава, но и тези на много голямата някога махала Зебрец. Днес обезлюдена вежду 95 и 98%. Сред приказно красивите ливади изоставени текезесарски овчарници от ламарива стърчат с грозна сила, прогнили ръждясали ужасони...

    Пропуснах да кажа, че до тук се минава покрай още два оброка, единият от които е „Св. Еремия”. Народните отмъстители са го направили на парчета, но хората тачат това място, което е изключтелно обгледно и са поръчали мраморен кръст, който е изрязан с машини. Малко по-надолу в китката дъбова гора има още един оброк, над чиито кръст също са порабитили народните отмъсители. Парчетата от кръста са събрани на купчина. Разбирам отмъстителите, поповете грабят народа, учи вожда и учителя ни, Гошо Мастиката. Това заслужават поповете.

   От прЕслапа се виждат много махали на Церецел, по които човекът /или жената/ могат да се оринетират как да се приберат до влака, къде е църквата на с. Церецел и от нея да слезат в с. Кътина, на Томпсън или чак на Искрец или Своге.

   Върховата красота на този маршрут е оброкът на един гол връх над с. Зебрец. Каменният кръст е пощаден от народните отмъстители. Той е много стар и буквите са се размили, не може да се прочете името на светеца, в чиято чест е побит тук. Всички забележителности на Балкана от тук се виждат, а също и Витоша и Рила. По-красиви поляни от тези има само над най-високото старопланинско село Лескова махала, 1400 м. н. в. Този връх е висок към 900 м, но по обгледност бие дори Голата глАва.

    Път, строен от трудоваците след Освобождението се заспусква към Искъра. Съвсем наблизо са първите къщи на с. Зебрец. Те са на тревист стръмен скат, гледащ на юг. Няма гора, няма плодородно дърво, няма разорана земя, а само наклонени ливади, никъде не се вижда пръст.Наклонът спрямо вертикалата е поне 60 градуса.

   Пътят преминава по следата на селото, което е доста дълго. Има чешми с поилки. И в тази красота, тук и там човек. Казвали са ми, че тук в запазените къщи са идвали френски граждани, които са на социални помощи, но с достатъчно пари тук да си купуват наркотици, които обитавали по някоя къща, а когато покривът протече или стане нещо друго, махали се. Аз виждах такива, абсолютните изроди или боклуци, и двете думи вървят, та дори и заедно.

   Достигаме последната махала, наричана махала Шоше, което означава Път. Трудоваците направили път за волски каруци и хората нарекли махалата си Шоше /Шосе/. Тази махала е един наблюдателен пункт към централното било на Балкана на изток. Предполрагам, тук е масто за сбор на ветровете.

   Пътят слиза на главното щосе за Церецел-център. Там – други красоти. Съвременните момчета с деблели дупЕта никога няма да ги видят, те имат други интереси. Минава се през Попската махала, после има още няколко и се излиза на водосбора ва р. Зебрецка и по-голямата – Дълбочица. Тук има разклонение на пътя, - десният е за с. Реброво през нови красоти, левият слиза на ж. п. спирка Томпсън, като се преминава покрай изоставени антрацитни мини.

   Две прекрасни домашни кучета, едри като мечки ни придужававаха през цялото време, към 8 часа. Причината съм аз, защото кучетата ме харесват за приятел. Похапнаха си баница, кренвирши и други лакомства. Но понеже са домашни и не са тренирани за такова ходене, на гарата се тръшнаха на перона и на минутата заспаха. Ще си имат неприятности обаче – целият ден ги няма, тръгнаха чисти като куклички, явно ги къпят, а се прибират кални като свини... 

   Извън тази краота ще споделя в постинга си и за нещо неприятно:

   Една дама с претенции, която познавам отдавна, работила цял живот сред интелектуалци, когато бяхме седнали на скамейките при красивия оброк, реши да ни изнесе завоалирана политпроститутска лекция. Три неща изтъкна тя:

-       Не трябва да даваме оръжия на Украина, защото това
засилва разделението и противопоставянето на хората у нас,

-       Не трябва да местим паметника на съветската армия,
защото това засилва разделението и противопоставянето на хората у нас,

-       Не трябва да има на Общината чуждо знаме, защото това засилва раздемението и противопоставянето на хората у нас....

   Възмутен, прекъснах дамата и й казах да престане с комунистическата си пропаганда. Да се радва на красотата, да почита това свято място е по-разумно вместо да политпроституира. Това бяха думите ми към нея, а финалът го оставих за гарата.

Политпроститутското й мислене е равносилно някой/я/ да коментира снимката на момиченцето Саша с откъснатата от куршум ръка, при това от куршума, който първо убива баща й и да се изкоментира така:
    - Байдън е виновен за това! Или:
    - Аз съм за мир в Украина!

    Прекрасната картина, която се разстилаше покрай мен се помрачи. Опциите в случая са две – откровена простачка или зависима. На гарата й казах, че повече с мен не желая да я видя. Контактите, които имах до сега рядко с нея, вече са прекратени напълно, а за нея остава подаръка от днешния ден от мен – последният академичен преход, на който тя бе.
   Аз правя и такива подаръци – водя хората на разходка сред красоти, като това е единствената възможност те да ги упознаят.