Прочетен: 973 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2021 23:36
СОНАТИТЕ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО И ПИАНО ОТ БЕТХОВЕН
Тези камерни произведения на Бетховен не са така популярни, както цигулковите му сонати, но те са много характерни за неговия творчески процес. Преди да напише цигулковите си сонати с пиано, той пише две сонати за виолончело с пиано. Това става съвсем в началото на композиторската му дейност. След като приключва с цигулковите си сонати, той отново пише две сонати за виолончело. В периода, когато пише Кройцеровата соната и Петата си симфония, Бетховен пише най-популярната си соната за виолончело и пиано в същата тоналност, в каквато е написана и Кройцеровата соната. Става така, че първите две сонати за виолончело и пиано са писани, когато Бетхомен е съвсем млад, но въпреки това има гениални прозрения в музиката. След 11 години той отново пише соната за виолончело в период, когато гениалността и висшия му разум са в съединение. При навлизането в последния си творчески период Бетховен отново пише две сонати за виолончело и пиано, посланията в последната от които намират продължение при най-великия композитор от втората половина на ХІХ век, Брамс.
Сега ще се спра по-подробно на тези пет Сонати за виолончело и пиано на Бетховен, като ще отбележа, че има още една, преработка на неизвестен композитор на неговото Струнно трио оп. 3, при която цигулковата и виоловата партия са поверени на клавира. По късно това става ясно, но тази соната фигурира в произведенията му, които са получили опуси, общо 138. Бетховен обаче има още около 180 произведения, които не притежават номера, между тях и 32-те вариации за пиано в до-минор, един автопротрет на този титан в музиката.
Бетховен започва композиторската си кариера от страхотно високо ниво. В неговия първи опус, в който има включени три клавирни триа, третото е най-силно от всичките, композирани от него, общо седем, вклчително и от последното с оп. 97. По време на същия си творчески полет той пише и средващият си опус, в който включва три прекрасни сонати за пиано.
Следващите две произмведения на Бетховен са писани като той да си е почивал от напрежението при работата над първите си два опуса. Тогава идва ред на първите две сонати за виолончело и пиано опус 5, написани през 1796 г. когато Бетховен е в Берлин. Те се изпълняват пред краля Фридрих Велхелм ІІ и са посветени на него.
Първата от тези сонати е във фа мажор. Тя е с много красива музика, но младостта на автора си личи, за разлика от творбите в първите два опуса. Сонатата няма строгата класическа форма, трите части в нея не съответстват на тежестта в първата й част. И друго неравновесие има в тази соната – основната тежест в нея е поверена на клавира. Клавирната партия е особено трудна, виолончелото съпровожда клавира. Правилното наименование на тази соната би трабвяло да бъде Соната за пиано, съпроводена от виолончело.
Музиката обаче е прекрасна. Големите виолочелисти изпълняват сонатата по различен начин, тя предоставя тези възможности, защото има донякъде импровизационен характер. Има интересен момент в тази соната - на едно място има фугирано провеждане на темата, което от тази, Първата му соната в Последната, Бетховен ще направи чудо.
Същото важи и за Втората му соната за виолончело и пиано в сол минор. Красива музика, но тежестта й в нея тежестта се изнаса предимно от клавира. Подчертавам, че Бетховен е бил много добър пианист, макар да започва обучението си по музика на виола.
Бетховен дълги години не твори нови сонати за виолночело, но пък създава 9 от прекрасните си сонати за цигулка и пиано. Коя е по-ранна, коя е по-късна, няма никакво значение, те всичките се прекрасни, но има една соната с първа част, която няма аналог в света, Кройцеровата соната оп. 47. В световната литератера за цигулкови сонати с пиано няма друга такава соната. Тя е написана през 1803 г., като четири години след нея Бетховен пише Соната за виолончело и пиано в същата тоналност оп. 69. Тя е най-популярната виолончелова соната на Бетховен за слушателите, които обичат музиката, но не правят необходимите връзки между различнте музикални произведения на авторите, в случая на Бетховен. Това произведение на Бетховен е едно от любимите ми камерни произведения. Слушал съм го в изпълнение на големия /!!!/ френски виолончелист Розе, участник в Квартет „Розе” и на Глен Гулд. Това е класически запис в същата степен, както този на Ойстрах и Оборин на Сонатите на Бетховен за цигулка и пиано. Глен Гулд свири наизуст и никъде не дава повод на Розе да се наруши класическото изпълнение на тази безсмъртна творба. В нея има една част Скерцо, което означава шега, но тази шега звучи тъжно. Ще потърся линк с изпълнението на тези двама велики артисти. Те са пред очите ми, а когато слушам изпълнение на тази Соната в съзнанието ми нахлува тяхното, смесва с това, което слушам и ми пречи.
Идва годината 1816, когато Бетховен написва последната си Соната за цигулка и пиано в си бемол мажор, прекрасна философска творбеа. След нея издава Клавирно трио в същата тоналност, явно е останал на тази вълна. И идва Сонатата му за пиано оп. 101, доста азлична от предините, поставяща основата на звученето на музиката, която той твори в последните си години, наричана Късният Бетховен. Характерно да нея е все по-прилаганата полифония, а за клавира – съчетанието на звученето на доста високите с доста ниските тонове. Не е само това.
През 1817 г. Бетховен изава под оп. 102 две Сонати за виолончело и пиано. Първата е в тоналност до мажор, в каквато е известният Първи концерт на Хайдн за виолончело с оркестър, а Втората е ре мажор, в каквато тоналност е другият известен концерт на Хайдн за виолончело.
Първата от тези две Сонати повече прилича на класическия тип соната. Бетховен ползва в нея елементи на полифония, но скромно.
Втората му Соната обаче е много сожна като музика. Темата в първата й част съдържа много мощ, подобно на тази в Койцеровата му соната. При Втората си соната за виолончело и пиано във фа-мажор Брамс ползва подобна тема и я провежда по подобен начин. Третата част на Сонатата на Бетховен представлява фуга, като единият глас на тази фуга е поверен на вио.ончелото, а останалите три, на клавира. Бетховен е на нова творческа вълна, прилагане на полифонrята, което се потвърждава от творбите му след тази Соната, а именно фугата в Сонатата му за пиано оп. 106, фугата в една от вариациите на Сонатата му за пиано оп. 109 и правата и огледална фуга в Сонатата му да пиано оп. 110. Той не спира до тук, като създава най-сложната фуга за струнен квартет, която излиза под оп. 133.
Прилагането на част с фуга в сонатите от този тип се ползва по-късно от Брамс, който в Първата си соната за виолончело и пиано в ми минор ползва тема от фуга на Бах от цикъла му Изкуство на фугата.
Сега малко по-общо за виолончеловите сонати на Бетховен. Те не са от най-популярните му творби, но в тях има много красота. Те са показателни и за творческия период, в която той се е намирал. Последните му две Сонати са доста сложни като музика и разбирането им, от където идва и обичта към музикалните произведения, е процес сложен. Последната виолончелова соната на Бетховен е отправено послание към следващите поколения творци в този камерен жанр, които разбрани и приложени от Брамс са причина за най-великите му достижения в жанра Соната за виолончело и пиано. Неговите две сонати са върха в този жанр. Идеите обаче дава Бетховен с неговата Пета виолончелона соната.
Бетховен е един вилокомъченик. Това най-ясно проличава от писмата му, в uоито той описва елементи от живота си. Композитор, а глух, неоправен в отношенията с хората, общува с тях с разговорни тетрадки. Иска да има жена, деца, не става. Заради простуда при пътуване с племенника си той умира. Осъден да бъде мъченик тук, неговото творчество се превръща в дар Божий за човечеството, на което той ще бъде спътник в живота докато на земята има образовани хора. А не чалгаджии като Светослав Трифонов и чалгари като Румен Радев.
Ще приложа в линкове Сонатите оп. 69 и оп. 102 №2, едната много красива, другата – с послания към поколенията след него как се пише соната за виолончело и пиано. Красотата на първата завладява, а да се достигне до красотата на втората има допълнителни изисквания към слушателя.
Приятно слушане!
За народа, въздигнат на ново интелектуално ниво от новите ни просветители, Трифонов и Радев, помествам следващия си музикален постинг с надежда да докосне сърцата им. На тях ако им кажеш, сонати от Бетховен, вероятно ще попитат:
- А какво е Бетховен.
Бих им отговорил така:
- Нещо много по-различно, от тези дето Ви опростачиха...
