
Прочетен: 7279 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2023 22:52


Днес навърших 79. Много ли са или малко, потърсих отговор в стихотворението „Колелото на живота” на един от любимите ми поети Ясен Ведрин. Неговото слово възприемам като слово Божие, преведено на езика на поезията, така както Бах превежда Божието слово на езика на музиката.
За поета животът е колело. То има начало, има и край. Върви се от началото към края му, но идва момент, когато те се доближават. Затварянето на този кръг означава и край на живота. Цитирам куплети от стихотворението, в които поетът описва как преминава живота на човека, извървяващ земния си път:
„ Животът ми, уви, е колело.
Завършен кръг с началото и края.
С това, което вече е било,
душата си не бива да терзая.
Да, вярно! Бях в годините си млад.
И не от раз ми стана някак криво.
Отсечките напомнят за квадрат,
а той не се придвижва въртеливо.
Безсмислено е тъжното "язък".
Дори земята се върти, за Бога.
Освен да си изпълня моя кръг,
не искам нищо друго. И не мога...
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
дъхът ми всяко зло ще премълчи,
и... свършил своя път, ще си замина.
Аз преминах живота си в щурм, не спрях нито за миг. Благодаря на Бог за дните, които ми даде, за здравето, вдъхновението и силите, за възможностите, закодирани в чипа ми. Макар изтъкан от противоречия аз имам принципи, които считам за непоклатими.
Голямо бе разочарованието ми след 1989 г, когато осъзнах, че сме излъгани в стремежа ни за по-свободен живот, изграден на принципите на ценностната ни система от миналото, доколкото такава имаше останала. Не се получи. Агресивната и много опасна простащина до 1989 г. се преустрои и отново завладя упавлението на държавата. Стигна се до там, че в началото на прехода колкото повече някой мязаше на изрод, толкоз повече го уважаваха. За мен място между тези „хора” отново нямаше. Винаги хората, сред които работих са ме ме уважавали и винаги началниците ми гледаха да се отърват от мен, защото ги превъзхождах тотално. Голямото ми разочаровянание настъпи преди няколко години, когато простащината отново стана шлагер. Подготовката за това бе дълга – шоуто на Слави, конспиративните теории, популизма, хибридната война. За да стигнем до днес, когато простащината пое управлението на страната. Изборът на тази простащина е и президентът ни.
Каквото се случваше през годините покрай мен, то не повлия на изявите ми. Следвам неотклонно Божия път, краят на който за мен е близък и който поетът Ведрин уподобява на колело, при което началото и краят се съединяват.
Спътници през целия ми живот са били музиката, в която аз съм се открил преди много години и природата, където също съм се открил – имам много силни места по планините на България.
Не ми бе лесно – винаги имах много работа, животът ми протичаше по минути, но и доста неща ще останат след мен. Кръгът ми от интереси е доста широк, имам задълбочени познания в няколко области без никаква връзка помежду им.
Голяма горчивина в живота ми привнесе войната на Путин срещу Украина. Всичките империи се разпаднаха, а той иска да разшири Империята на злото чрез завладяване на нови народи и териории, където да експлоатира хората и да използва природните им ресурси. Толкова мирни украинци изби, деца осакати. Обърка живота на всички хора по света. Целят свят се оказва безсилен срещу това зло Путин. Неговата личност обаче допринесе за нещо – с позицията си спрямо него – открита или завоалирана подкрепа за зверствата му, на много хора паднаха маските и те се показаха в истинската си светлина. Самоосветиха се и зависимите, които бяха наактивирани централно в негова подкрепа, защото той ще загуби войната. Не може едни примати да победят цял свят. Не желая да чуя и една дума от подкрепник на Путин!!! Загубих „приятели”, които щом са путинисти не могат да ми бъдат такива, заблудили са ме.
Аз наистина съм трудна за разбиране личност. Но има такива, които могат да ме разберат. И ще въведа тест: Ако те разберат музиката в произведението, което ще приложа в линк след това нестандартно мое писание, ще разберат и мен.
А какво ме очаква, казал го е поетът:
„Свършил своя път ще си замина!”
Но понеже съм изключително толерантен, няма да продължа с:
- Идват боклуците....
Благословен човек сте Вие, ПланинитенаБългария!
Благодаря за хубавите думи!
Приятно слушане на тази част от Квартет оп. 130 на Бетховен, която той заменя с друга, а тази издава отделно.
Благодаря за поздравленията към мен!
Не се огорчавай, ти нямаш вина за хорската простотия.
Да оправим първо себе си и после да оправяме другите! По аналогия на каззаното от Левски, но по друг повод!
КССТА,БЪДИ И НИ НАБИВАЙ В КРАТУНИТЕ,СВЕТЛИНАТА,КОЯТО СЕЕШ...:)))))))))
Коста
