ЕДИН НАПУСНАТ РАЙ В СЕЛО АВРАМОВИ КОЛИБИ
Днес бях на разходка над с. Реброво по места, където снегът се е стопил. Хората, когато са основавали селата си в планината са търсели вода, паша за животните, ако може и малко обработваема земица, но и слънце. Затова днес преминах през доста махали с южно изложение, високо в планината, в които нямаше нито една обитаема къща.
В ниското срещнах един местен човек, с когото се заприказвахме. Оказа се служител от метрото, бивш машинист. След като разбра, че познавам добре региона на селото и тези извън селото му, той ме почувства като свой човек. А когато му зададох професионални въпроси във връзка с подвижния състав на метрото му станах и симпатичен. Разказа ми за нагласите на хората преди изборите от селата по Пролома. Доста интересно е и ще напиша отделен постинг. Прост човек беше, но в добрия смисъл, не лош, каквото значение придоби понятияето ПРОСТ ЧОВЕК.
А по планината – всичко опустЕло, както тук казват – си спомних за рида Велийца в Родопите. Там живеят помаци, които не напускат родните си места, а сега, след построяването на пътищата към Велийца от долините на реките Чепинска и Места, а също и от Аврамовата седловина, там хората се замогнаха. Растат нови къщи, раждат се много деца, хората работят, произвеждат продукция - хранителни стоки, които сега вървят скъпо, навсякъде има, бих казал, живот – хора и стока. Та дори и в едничката къща към някаква махала, до която няма път и ток, живеят хора и гледат животни.
Ползвам случая да опиша един от най-красивите родопски преходи из Велийца, равен по красота с тези по Чернатица или Перелик. Аз се считам за познавач на Източните Родопи и любител на красотите на Западните, чиито неизбродни деретини животът няма как да ми остави време да посетя, те са бекрайни.
Маршрутът „Велийца” започва от с. Аврамово, до което има ж. п. гара. Пътят, годен за джип, преминава почти навсякъд по билото на Велийца, най-западния дял на Родопа, който свършва чак при вр. Виденица. Красотите към огромния рид Сюткая /Млечен камйк/ и към Рила се редуват. Достига се вр. Велийца, като може да се нощува в дъсчената
хижа почти до него или в туристическата спалня в с. Орцево. Вторят ден се продължава към с. Медени поляни, сред различна, но също вного висша красота с изглед към рида Каялийка /съставен от скали/.
В целия този регион има само един изоставен имот, за чиято истороя ще се заинтересувам. При излизане от селото в посока на вр. Велийца, вдясно има едни прекрасен имот. Той се състои от една голяма изцяло каменна къща и две по-малки, и те като крепости, построени в края на имота. Площта на имота е между 3 и 5 дка, не мога да кажа точно. Наклонът е леко на север, но не толкова, че да не се огрява от слънцето. Теренът е терасиран на няколко тераси, по стръмната част на които няма нито една ровина, все едно целият имот е запечатан с гъста трева. Къщите са заключени, но от храстите пред вратите им си личи, че скоро никой не е влизал в тях. Дворът наподобява на триъгълник, при хипотенузата на който е най-голямата тераса. Следват две или три тераси, все по-малки, за да се достигне до къщите. Имотът е с естествени граници – стръмен дол, гора, пътят от Аврамово за Велийца. Помаците разрботват всеки квадратен метър от земята и горната тераса бе изорана от трактор. Собственик на имота е разрешил това.
Какво ли се е случило на тези хора, та наследниците им да изодставят този райски кът? Не може да е резултат от Възродителния процес, защото помаците не знаят турски език, през 1989 г. не се преселиха в Турция и останаха на произвола и тормоза на възродителите. Възможно е хората да са имали само дъщери, и те да са отлетели нанякъде. Но защо тази къща не се продаде или пък даде за ползване на някой, при условиие че ще се грижи за подръжката на сградите. А тази работа не е лека, особено ако покривът е от тикли /каменни плочи/.
По Балкана обратното - изцяло напуснати махали, хората прогонени от родните им места след отнемането на собствеността им, оето ги обрича на глад. Работници по заводите бяха нужни тогава...Тук и там в някоя къща е остнало старо семейство, което не желае да слезе у градо за да умре в родното си място. А при помаците – една изоставена къща изоставена, при това разкошна, но защо? Ще получа информация, мисля.
И за една друга къща се сещам, огромна каменна крепост в най-високата махала на с. Безводно, Бозова. В Безводно обаче живеят само турци, преобладаващата част от които се преселиха в Турция. От такива преселници в Безводно една прекрасна целокамена огромна къща с вода, ток от фотоволтаци, оборудвана, остана празна. На нея има обява, че къщата се подарява, но сещу ангажимент да се опази на турски и на български език. Къщата е на място, недостъпно дори за джип, но вече няма кой да я обитава. За мен тя е символ на възродителния процес, който в значителна степен обезлюди Източните Родопи. Намира се близо до седловина, от която започват рид и път към вр. Чилакая и с. Загражден, а друг път повежда по билото на Ненковската планина, избрана от траките да построят тук многобройни техни светилища.
Как се е променил животът! Някога хоратаа са живяли разпределени по територията на страната, където има за тях поминък, днес – наконцентрирани в градовете, в които нищо не зависи от тях и много малко от тях животът им прави смисъл – да работят творчески, да са независими.
Контрастът обаче е налице – в Балкана, всичките къщи обезлюдени с много малко изключения, това не прави впечатление. В Родопа видях една такава къща в населено място и се размислих – какво ли ще да се е случило, та помаците са изоставили този свой имот.....
