Музиката е велико нещо, давам само два примера. На нейния език Бах превежда Божието слово, а Шостакович описва историята на Русия/СССР от 1905 до 1975 г.
   А сега:
   Кой какво и как  го случва в страната ни, та простащината, която победи интелигентните хора ни зауправлява задкулисно и си избра дори президент като нея, че и по-висш, простакисимус? Ще се опитам да представя този процес с езика на музиката:

     Музиката /б. м. политиката, която следваме/ се пише в Кремъл. Партитурата на тази музика чрез посланик Елеонора Мутрохванова се представя на диригента който да я разучи -  националният предател Радев. След запознаването с тази „музика” до степен да може да я дирижира наизуст, той въвежда в нея детайлно президентсвото си /б. м. отдела на ФСБ в България/.

    Следва подготовка за представяне на музиката пред суверена. За целта националния предател свиква оркестрантите си – членове на партиите ИТН, БСП, Възраждане, Български възход и др, но и волнонаемни. Към оркестъра има и солисти, притежаващи много голяма гросмайсторска сила в изкуството, като Слави Василев, който представя мотивите си по начин, гаче ли го е ебал луд, шефката на лудницата в Курило, Профессор ивО христоВ. Има и още.

    На премиерата, когато се изпълняват подобни музики залата не побира всички желаещи да се запознаят с новото произведение, което ще представи диригентът.  Билети успяватда си закупят само протестниките от преди 2 години на ниво, по-високо от това на Кирчо Секса и Лена и най-висшите герои на нашето време - екстрактът от есенцията на простащината в страната ни.

   Следва премиерата – музикалото произведение /б. м. каква линия да следва троянският кон на Путин в България, пред Европа и Америка/  се представя, а посланията, които то носи се подемат, осмислят, размножжават и разпространяват сред суверена чрез медиите и социалните мрежи, щателно допълнени и контролирани от хибридното войнство на Путин в България.