АЗ - МЕХАНИК И НА ДЪРВОДЕЛСКИ МАШИНИ
Едно от хобитата ми, които не са малко, е дърводелството. Причината за него е култът, който имам към дървото. Имах късмет в живота си да развия това свое дарование, защото разполагам с достатъчно голямо мазе, където са дърводелските ми машини. Те са много, но най-важната от тях е една комбинирана машина – абрихт, фреза и циркуляр. Ръчните машини, които имам и ползвам са десетки. Комбинираната машина е на завода „Рачо ковача” от Габрово. Купих я през 1988 г. за 380 лв. с връзки. Машината се оказа страхотна, но аз подобрих възможностите й. С промяна в конструкцията й тя сега може да ползва циркуляри с размер до 300 мм. и всички видове диаметри за присъединяване към вала. Машината, която се оказа прекрасна, обслужвах редовно, но и тя ми се отблагодари. На нея през изминалите дестетки годин изработих необходимите детайли от дърво за конструкциите на къщите, които строих, а също и за украсата и част от мебелите им, за рафтове и маси по мазетата. Обичам дървото и мога от разни детайли на стари мебели или от дървен материал, който държа притиснат поне 5 години за да няма вътрешни напрежения да направя различни красиви предмети. Умея да реставрирам и предмети от дърво.
Появи се обаче проблем с резервните части за машината ми – преустанови се производството на ножове за абрихт с делелина 2, 5 мм. Новите ножове са с дебелина 3 мм. и трябваше отново да се направи промяна в конструкцията на машината. Най-трудно бе да намеря шлайфист, който да „смъкне” един размер с 0, 3 мм. Намерих много трудно такъв, платих доста, но човекът свърши прецизно работата.
Поводът бе добър за основен ремонт на машината ми. Първото нещо бе да дам за пренавиване асинхронния мотор, който е с мощност 1, 1 квт, а габаритът му отговаря до 1, 5 квт. Смених и лагерите с шведски, макар старите да работеха нормално. Имам скоби за вадене на лагерите. Механизмите за придвижване на предния и задния плот също ремонтирах. Сега те се придвиждат без никакви усилия чрез регулаторите им. Успоредността им остава абсолютна, което гарантира права линия на рендосвания детайл, колкото и дълъг да е той, не повече то 4 м. Застопорих ги обаче на снемане на 0, 25 мм. Разликата в мощността на машината, която нарастна с 0, 4 квт. също е важна. Все едно имам чисто нова машина, ама една истинска машина, не китайските боклуци, на които валът не е балансиран добре, машината вибрира, ножовете се разхлабват заради непрецизното им фиксиране и при при работата им на 4000 об./мин. ако се опрат в плотовете работещият на такава машина може да бъде ослепен или в някаква степен осакатен. Ще последва нещо като взрив. Абрихтът е много опасна машина не само за работа, но тя трябва да бъде и в добро техническо състояние. Много се радвам на ремонтираната ми и с подобрени качества машина, както жена ми на пианото след ремонт по него.
До сега ползвах български ножове на абрихта, които бързо се затъпяваха. Последните от новия стандарт, които купих са чехски, нещо съвсем различно. Остри са като бръснач и съвсем леко снемат материала, каквато и дебелина да избереш при подаването на детайлите – машината го рендосва без да се усеща никакво усилие.
Някога за всичко трябваха връзки. Търсех връзки през 1988 г. да си купя не този тип машина, а такава и със щрайхмус, които произвеждаха в Якоруда, но не можах да се класирам. Сега като се замисля, тази машина ми служи вече 34 години. С нейна помощ направих три къщи, една от които с железен скелет и декоративни дъски. И нестандартните мебели си направих и много други неща, които не ми трябват, но желанието да ги направя надделяваше над мисълта, че нямат приложение и сега стоят в една от моити коруби, както ги наричам, друго едно мазе-склад. Някакво вътрешно чувство не ми разрешаваше като видя един прекрасен предмет от дърво, да не го възстановя във вида му, при който е служел някому, че и още по-хубав да го направя, защото сега има много нови технологии. Давам за пример единственото лепило някога, туткала, вместо който сега има десетки видове лепила.
Освен като механик по дърводелски машини, понякога се подвизавам и като механик по пиана. Понеже имам необходимия слух мога да ги настройвам, но умея и да извършвам леки поправки по тях, напр. смяна на струни, натягане на лагерите на чукчметата им, да отстранявам механични проблеми, които възникват поради връзките на ударния механизъм със задвижващите го елементи. Преди да заминем в Америка сериозно поработих върху пианото на жена ми. Там работата е по-прецизна отколкото тази по ремонта на дърводелските машини, но се справих. В тази област съм силен само в частта за качествата на инструмента като звук, състояние на резонантната дъска и какво трябва да се извърши от специализираните майстори по пиана, наричан с общото име акордьори, за да се знае истинската стойност на инструмента при покупката му на старо и какви са възможностите му той да бъде поправен, възстановен.
Някога се подвизавах и като любител автомонтьор. Автомобили нямаше, през 1983 г. си купих една стара Шкода 100С. И части нямаше. Направих си сам основен ремонт на мотора, а от още 3 спрени от движение стари Шкоди взех необходимото ми части, едри и дребни, включително и един мотор от Шкода 120 и колата стана пъргава, здрава и висока като джип. Тя бе първата кола, която ми осигуряваше достъп високо-високо в планината, до където достигаше някакав път. Пред очите ми се появи снимката на тази кола пред Кадемлийското пръскало с още една резервна гума горе на багажника й...
