НА УКРАИНСКИТЕ ДЕЦА ОТ МУЗИКАЛНИТЕ УЧИЛИЩА, ОТКЪСНАТИ ОТ МУЗИКАТА ЗАРАДИ НАСОЧЕНИТЕ ОТ ПУТИН РАКЕТИ В МИРНА ЗАКАНА СРЕЩУ ТЯХ...

    Аз съм приятел на музиката на Хайдн и сега ще пиша за един случай от неговия живот:

    Хайдн е на 39 години - по това враме Моцарт е на 15 - и служи като композитор и ръководител на музикантите на княз Естерхази във Виена. Хайдн е на върха на славата си като композитор, желан гост е във всеки дом на тогавашния елит на Виена. Но поради служебни ангажименти и поради изключителната му скромност това се осъщестява много рядко. Имало е трудности от страна Хайдн при осъществявянето на такива контакти, защото той е бил доста различмен от обикновените хора, които са го приемали като ангел, изпратен от Баг на земята, който посещава дома им. С голямо уважение са се отнасяли виенчани към него, което се запазва до последните му години, когато той едва има сили да посети изпълненето на най-великите си творби, двете свои Оратори „Годишните времена” и Сътворението на света”. При това не в ложата или на първия ред, а криейки се на последния, облечен в топли черни дрехи.

   В дневника на сестрата на един известен виенчманин, Ауенбурггер където Хайдн гостува, има отразено едно негово посещение:

   Разговорът с Хадн се води предимно от сестрата на госта, пианистка, запозната с музиката на Хайдн. Тя го пита какъв творчески процес протича у него, когато пише клавирна соната. Хайдн бащински обяснява как трябва да се построи сонатата, какви трябва да бъдат темите и че трябва да са подходящи една към друга, как се прави разработкат, каква да е бавнат част и къкъв финалът. Дамата свири нещо на клавира, Хайдн - също , вечер в неговия стил.

   Приповдигнат след тази среща, където присъства и изкуството в дома на тези интелигентни хора Хайдн в дома си сяда пред пианото и пише една от най-хубавите си Сонати за пиано, тази в до-минор. След няколко дни я отнася преписана на чисто на оказалите му такова внимание и разбиране интелигентни хора и я посвещаваа на обичащата музика дама. На ръкописа той не споменава името й, а само на брат й.

  Аз, като любител на музиката на Хайдн съм слушал многократно неговите 50 сонати, познавам ги и имам доста любими от тях, но две – тази в до минор и една от последните, в ми бемол мажор са ми най- мили. А прекрасни са всичките!

   Накрая, защото е много важно, отбелязвам, че Хадн е бащата на класическата клавирна соната, и не само на нея , а на струнния квартет и на симфонията.

   Ако идиотите, които тиранизират с тази война Украйна и тези, които ги подкрепят бяха навътре в музиката на Хайдн, едва ли децата, изучаващи музика, сега  щяха вместо пред музикалните си инструменти да се крият в мазета за да не ги ударят мирните ракети на Путин, имащи за цел изкореняване на нацизъма и фашизъма от страната им...

   Прилагам линк с двете Сонати на Хайдн.