Прочетен: 5150 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2016 00:36
ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ В БЛОГ. БГ!
Имам проблеми с шип в дясната пета, който много ме мъчи. Убеден съм, че ще ми мине като се движа повече, така той се „стопява”. Преди 12 години имах същия проблем в лявата пета, оправих го с пътуване по Копрен. Болката обаче е много силна, особено ако съм спрял по някаква причина и тръгвам отново. Заради тази болка не мога да ходя повече от 5-6 ч. на ден, появи ми се херпес. Ще се оправя, вече ме боли по-малко.
С тези болки планирам по-къси преходи, които премиинават по минути. За посещения докато ме боли петата избрах Батулийския Балкан, където хора вече почти няма, а само прасета, вълци и в по-малка степен чакали и сърни. Почти при всяко пътуване срещам останки от разкъсано прасе, чиито бедрени кости, глава и други части от него, невъзможно да бъдат изядени са разпръснати наоколо. Там, където е разкъсано прасето от него има останали само малки кичури от най-грубата му козина и акетата от правото му черво. Всичко друго е изядено. Носи се силна миризма на кръв, проникнала н снега и в леда. Тази миризма на кръв е привлякла чакали, които въобще не са опасни за хората. Един от тях тръгна след мен с надежда да му оставя нещо и получи половината от баничката ми и аз трябва нещо да ям…
Уж не се страхувам от такива неща - вълците не нападат човек, но ме обзема напрежение, особено ако след подобна среща с останките от разкъсано животно навлизам навлизам в гъста гора. Такива случаи вече имам доста, като най-опасният бе в планината Видлич преди две години, където в схемата се включи и мечка.
Аз вече достигнах доста напреднала възраст, но мога да кажа, че всичките планове, които си поставих в живота ги изпълних. Вече съм свободен човек. За да мога да кажа това причината е, че не съм спирал с активната си дейност – с каквото и да съм се занимавал! - през целия си живот. Понякога ми минават мисли, по-добре да си завърша живота някъде в планината, изведнаж, вместо в дома, в тежест на другите, но когато се натъкна на такава „възможност” ме обзема безпокойство, дори страх и гледам да се измъкна от опасното място. Този тип мислене обаче е причина да посещавам рискови места в планината, къде опастността да ме свърши някое животно е реална. Аз няма да падна, много съм внимателен когато се придвижвам напр. по камъни, няма и да се изтубя или замръзна в гората. Но се замислям, когато съм изправен пред опастност, какво нещо е животът – първата реакция е такава, че да го опазиш. Макар почти всичко в него вече да е vorbei, както казват немските ми пришятели.
На мястото на изяденото от вълците прасе, където миришеше на кръв поспрях да си почина и са размислих за пътя в живота ми, който следвам неотклонно. Ще я свържа с пътя на един велик творец. За такива като мен, обикновените хора, творците трябва да им служат като жалон в житейския им път.
Обичта ми към музиката и личността на Хайдн от детската ми възраст е причина да обикна тази личност, чието значение за историята на музиката е изключително голямо и може да бъде оценено само от образовани в музиката хора. Годиниите минавах, аз все слушах музика на Хайдн, не само от него, започнах да разбирам живота му, делото му, връзката му Моцарт и какво е последвало от нея за класицизма и музиката като цяло след тези двама велики творци, оправдавам го за неразбирането на други големи творци, които се раждат в края на неговия век и навлизат в силата си в новия за Хайдн век. Идва ново време, но Хайдн има ценностната система от неговия век, ХVІІІ. Неговият идеал за съвършенствоо в музиката е е Моцарт, втори Моцарт няма да има.
Идва новият за Хайдн ХІХ век, той не приема промените в живота и се усямотява, като преустановява повечето от активните си връзки с близките си, вкючително и с музикантите. През този период, който трае 9 години Хайдн създава три от най-вликите си творби, своите оратории, които представя с голям успех и с последни физически сили като диригент пред виенската публика. След този творчески период, последен за Хайдн, той посещаава много рядко концерти дори с негови творби. Идва на концертите облечен в черно,сяда на последните редове, старае се да остане незабелязан, не желае да му оказват почести. Последните две години от живота си той изчезва и от концертните зали…
На 77 години Хайдн умира. Един от най-великите музиканти, баща на симфонията, на струнния квартете и на клавирната соната, духовният баща на Моцарт завършва пътя си на земята, за да премине завинаги в сърцата на духовните хора, образовани в музиката. Колкото и приятна да изглежда музиката му, тя е сложна както тази на Моцарт и запазва актуалността си до днес.
Преди две годиин от висотата на възрастта ми, наближаваща тази на Хайдн се осмелих да напиша в блога ми постинг за пътя на музиката, който този може би най-скромен творец прокара с творчеството си. Писах с много любов и уважение към Татко Хайдн, както го нарича Моцарт и установих, че моят живот протича както неговия в житейски план. И се замисллих колко близо съм до 77. Един последовател на Хадн – Йоханес Брамс, е написал в своя Реквием:
„Господи, научи ме, че с мен трябва да има край и аз трябва това да знам това. Животът ми обаче трябва да има цел! „
Аз също навлязох в новия за мен ХХІ век, в който животът, който живеем, хич не ми се живее. Затова отнношението ми към вечните неща – природата, изкуството – за мен придоби нов смисъл. От многобройните връзки, които имах с различни хора, остава малка част. Не без моето съдействие обаче. Приоритетите ми станаха други, ценностната ми система се промени, но не мога да кажа, че премина на по-ниско ниво. Противоворечията, които цял живот нося в себе си и се боря с тях някак заживяха в мен по-хармонично, по-малко ме раздираха от вътре. Интересите ми - също така са много различни - се постарах да подредя, не мога да избягам от себе си. Принципите ми станаха непоклатими. Боклуците, пазарните проститути, платените агенти, агресвините простаци, притежаващите интелект на нивото на приматите – тях не само не допускам до себе си,но и се боря с тях, защото те са размножители на злото. Веднаж поникнало и дало отровните си плодове, много хора ще бъдат вгорчени от него.
При това положение как няма да стават приятелите ми в блога все по-малко? Нормално е, вероятно ще станат и още по-малко, но пък съм убеден, че един-двама или няколко ще останат. Аз ще продължа да описвам Бълтария за тях, но написаното от мен ще останее и един ден, ако хората решат да заживеят отново по Божия закон, да се откажат от магията и вълшебните заклинания, те ще се оърнат към природата, към живоотворния извор, труда. Тогава с моята ценностна система, принадлежаща към предния век, бих могъл да съм им от полза.
Весела Коледа на приятелите ми в Блог. бг!
Eдно приложение, линк с постинга ми за Хайдн:
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610
И снимка с един мой силует върху скала на древно християнско светилище в планината Манастирище:
Честито Рождество Христово, приятели мои в блога от мен, PLANINITENABULGARIA!
Продължавай да ни радваш с постингите си и за музиката!
Продължавай да ни радваш с постингите си и за музиката!
Рождество Христово и на Вас!
Завръщате ли се в блога?
Честито Рождество Христово, весела Коледа! Светли да са празничните дни за теб и твоите близки на сърцето!
Връзката с природата е извор на сили, здраве и вдъхновение не само за поетите...
Честито Рождество Христово, весела Коледа! Светли да са празничните дни за теб и твоите близки на сърцето!
Напомням за цитираното от мен указание от Стария завет, което Брамс включва в Реквиема си. От него никога не съм се отклонявал.
Честито Рождество Христово!
Все такава неуморимост и вдъхновение пред природата и стойностната музиката!
За да вкусим и ние от тях чрез писаното слово.
Честито Рождедство Христово!
Все такава неуморимост и вдъхновение пред природата и стойностната музиката!
За да вкусим и ние от тях чрез писаното слово.
Честито Рождество Христово!
пожелавам Ви и Вие да проходите по планините на България. В planinitenabulgaria.blog e е едно, реалността - съвсем различна.
Аз не търся приключения, които присъстват понякога при посещението на непосещаваните части от планините, а имам чел и я изпълнявам много последователно. Вече десетки години.
Честито Рождество Христово!
Аз всичко лекувам с движение, поради това почти на 73 мога да изминавам до 40 км. на ден. Вече съм по-добре. Преди 12 години "оставих" шипа си на Копрен, сега ще го оставя на Батулийския Балкан.
Честито Рождество Хриистово и пожелание да запосещавате реалните планиини на България, не тези от блога...
26.12.2016 17:21
Весели празници и нека четем за твоите нови подвизи по планините на България!