Село Русалско е един от бисерите на Източни Родопи като местопооложение. То не възниква като село, а като тържище за хората, които живеят наоколо по планината. В последствие там се заселват и българи и турци, идват и изгонени от родните им места българи от Източна Тракия. В селото се строи църква, едновременно с нея се строи и джамия. Днес и двете се рушат...
   Село Русалско е разположено на превал на Ненковския балкан, както тук наричат този рид на Източните родопи. Той се отклонява от вр. Чилякая и се потапя в яз. Кърджали, красотите му са уникални, ще покажа доста от гтях. Освен това този рид е бил избран от траките за направа по скалите му на техни светилища. В момента ги броя на ум, но те са не по-малко от 20. Този превал, доста широк по площ, с място за село, тържище, църкви, пасища, гори и скали е между населените места с. Тиква /днес Войново/ от към долинаата на р. Бороовица и с. Крушево откъм долината на р. Арда. Който е виждал красотата на този превал през пролетта няма да я забрави докле е жив - от всякъде по салите скачат водопадчета, цъфти люляк, всичко е зелено. А къщите и оградите на хората са истински каменни крепости. Така е било през ХVІІ век, така е и сега. Тази красота трае кратко, идва горещината и сушата и всичко заспива до следващата пролет. От южната страна на превала е вр. Бездювен, висок към 1200 м, от другата страна се виши още един връх, малко по-висок. По целия рид има римски път тип стратегически с много отклонения, мисля за всички долчинки по него тръгва път. 
   До с. Русалско има асфалтов път, който започва от Кърджали и преминава по потрошен мост над р. Арда при с. Китница. Наблизо има разрушен римски мост над р. Арда гоолям колкото Ардинския шейтан и една пешера, от която духа леден въздух. За туристите ще отбележа, че по камъните на речните корита на Давидковската река и на Рибен дол при маловоодие се е вървяло винаги, върви се и сега, природата е чудно хубава. Има махали над тези реки, достижими само по кози пътеки. Останалите там хора живеят както в ХVІІ век, когато са отседнали със стадата си по тези места.
   И още една информация за туристите:
   Ака се наппави лагер до с. Русалско до някое от кайначетата му /изворчетата/ чрез еднодневни преходи може да се достигнат страхотни места, включително и вр. Чилякая. За удобствотоо на преходите са се погрижили римляните, изградили пътища навсякъде тук от преди 2000 години.
   Заповядайте на разходка по тези места, те са уникални като природа и като историческо наследство. Има ли обаче рекички, преминавайте района много кротко, без викове и шум, защото до тях със сигурност има ай /мечка/. Тя трябва да усеща спокойствие, излъчвно от преминаващиите край нея. Ако тя долавя напрежение може да се почувства застрашена и да тръгне да се разправя с гюрултаджиите...



           От ветилището до с. Дойранци тръгвам за райна на с. Русалско. 







                Последен поглед към едното светиилиището до с. Хайранлар



             Последен поглед към другото светилиище до с. Хайраанлар



                                       Част от светилището до с. Дойранци




                Този връх аз нарекох Третият. Ще покажа и другите два от веригата му.



                           За вярване ли е, че зад този рид в долината има село?



                                                  Връх Бездювен



Навлизам в с. Дойранци. Селото е основано преди 3-4 века. Сега ако някой пита за с. Дойранци, това име е непознато за хората. Старото му турско име забравих и аз. Същите проблеми имах със село Кадиево, където хора научиха от мен, че така казвали на селото им.



Така изглежда селото днес, след като турците му са решили да го напуснат в резултат на изверването. Интересно е обаче, че в съседното село Бездювен не е имало изверващи бригади и бригади с чукове, които да потрошат паметниците на хората по гробищата им.







                   Прогонени от домовете им хора. Както чеченците от Путин.












Бях се пооплел в една гора от дървета и тръни, тази полряна бе спасението ми.



Единствената обитаема къща в с. Дойранци. Баба и дядо по над 90 продължават да живеят тук.



                    Превалът между селата Дойранци и Бездювен.



                                          Зад този връх също има махала.



Показа се! Това е връх Патмос, на който вероятно е имало крепост, унищожена 100% от остготите.







            И в тази заветна гънка има село. Зад рида в дясно е с. Русалско.







Витошките и пиринските морени са колкото една шушка в сравнение с Родопските.



                        Някога по тези камъни тичаха муфлони, и тях ги избиха.



           Ненковската планина в участък, където са били пасища на животните.







                                         Един уникален за България пейзаж







                                 Този връх е Дойранският



                                               Връх Бездювен


























Към този връх съм се устремил. Ще покажа снимки с уликите, според които тук е имало крепост. Аз също мисля, че е имало.



Тук-там стърчат неизветрени и неразмити от дъждовете черни скали с метално съдържание. Предполагам, че е така, защото те са много тежки.



















Скалата Патмос.  От едната страна тя е достъпна и до нея се изкачва римски път-отклонение от минаващия под отвесната й част основен римски път.  Това е доказателство, че тук е имало крепост.







Такива скали преобладават в посока на р. Арда, докато в посока на р. Боровица склонът е стръмен, но преодолим. От с. Пъдарци този връх прилича на остър конус.

Красиво! Тъжно! С послания!
Но едва ще има възраждане. Има невъзвратими последици.

ще я последват нови в други части на Родопа...

Красиво, разхвърляно и подредено по Божия милост, очаквано и неочаквано, сурово, нежно и тъжно, възвисяващо човешкия дух, среща с Вечността, камъни от Сътворението на света, величествено и уютно като дом, строго като родителска обич, гордо и ненакърнимо, ласкаво към своите и заплашително към вражи очи.

Бог подредил природата, Коста я следва! И така, а така, до над 90-те като бабата и дядото в Дойранци.