С посвещение на Ив69, на Румен Радев и на Костадин Костадинов:

         Продължавам към местността Чаирите. От мястото на вливането на р. Чаирска в р. Триградска къв високата част на планината е имало стратегически римски път, широк 80 см, който е запазен изцяло малко преди да се достигне до тази местност. В долната си част пътят е разширяван, трасето е премедствено, за да могат до Чаирите да пътуват не само животните на хората, но и някаква техника, която да обслужва тези стада. Така се е появил днешният път, който става за джипове и малки високопроходими товарни автомобили. 
    Местността Чаирите е огромно пасище, което е действащо през цялото лято поради многобройните си карстови извори. Някои от тях са вертикални и извират в самите езера, днес намязващи на блата, защото не се почистват. Местността е прекрасна, такъв простор рядко има в самата Родопа. Чаирите са на рид между скромната река Чаирска и голямата и буйна река Мугленска. По красота долината на р. Мугленска от изворите й, наречени Каначетата, които снабдяват с вода Пампорово до вливането й в р. Въча под с. Гьоврен е тази над р. Чаирска. Тя е и по-дълга, но няма кой да възстанови срутените след ужасяващо наоднение мостове. По времето на Борисон тук се строяха пътища, чиито строеж президентовите простаци замразиха. Цел №1 за туризма в Родопа трябва да бъде възстановяване на пътя от Смолян през с. Мугла и по долината на реката до с. Гьоврен. По това трасе сега и с джип не може да се премине.
    От Чаирите могат да се предприемат доста еднодневни екскурзии, защото където и да се отиде красотата е голяма. Има път за джипове, който се изкачва горе на рида и достига с. Чамла, след което ссе спуска в с. Мугла. От него може да се завие в дясно и се излиза на с. Жребово, след което по рида между реките Чаирска и Трградска по безкраните ливади да се достигне до с. Триград. За връщане от Чаирите има и още един път, минаващ през с. Чамла, който слиза долу при Османовата чешма, която е на метри от Османавия вир. Тази чешма е една от базите ми в този регион на Родопа.




               Соцпътят за водохващането на река Чаирска







Следват снимки с уникалната природа в този регион на Родопа.







Има пешери, има и река, но тук мечки няма, липсва храна за тях. Те обаче са горе в беломуровите гори, където си копаят бърлоги и зимуват. Тези гори, с беломуровата дървесина са купени от на времето от Александър Божков, чиито наследници сега искат да секат скъпите дървета както на времето царо сече беломуровата гора под вр. Мусала. Има някакъв казус подобен на този ва мошеника Георги Гергов, който придоби Пловдивскя панаир.



                              Долина на временна река







                                             На Чаирите съм.







                                          Изоставен овчарник



                                   Тази сграда е наречена Вилата.



                       Почти засипано в торф вече езеро



                           Запълнено вече езеро, сега блато или пък пасище...







        Бащата качил с джипа си тези деца да играят на воля.











                                         Още незасипани с торф езера....






В скална цепнатина е попадвало семе от черен бор и се е приханало.



Съсхсигурност тук мечки като на Мечата поляна в Понора няма.



                       Скромно временно водопадче







В следващите снимки ще покажа уникалната дървесна растителност тук.















Този бръмбар пресичаше пътя. Преместих го защото мутра с джип може да го пущарами, както тук казват.







                     Шарени камъни, дали името на Шарения мост над с. Триград











Могъщо нещо е животът, той присъства навсякъде. За мен жива материя са и скалите, но с живот милиони години.







                     Просто няма как да бъдат изсечени тези борове... 







                              А тази река е Триградската, достигнах базата си.
   

Гледах един документален филм, за открито Родопско светилище, миналата година, в който показаха много интересно откритие - Градът на скалните великани в Родопа планина с 4-те исполински глави на Атланти.
Намира се в Западни Родопи между с. Долно Дряново и Гоце Делчев. Датиран е отпреди 7000 г.
Виждал ли си го?

Това е най-посещаваното западнородопско светилище. До с. Крибул има добър път, а от него нагоре по импровизиран път за час и половина-два се достига до светилището. Счита се, че молитвите, казани там най-бързо се сбъдват. Голяма част от хората, които го посещават са сакати с надежда да оздравеят, возят ги с джипове. Регионът на светилището е покрит с дрехи, закачени по дърветата, с предмити, оставени там при молитвата. Като се премине през скалния отвор се излиза на една тераса, на която някой би изсипал 50 кг. брашно след молитвата си.
Светилищата в този край са от г. с. "Беслет" нагоре към масива Беслет, първото е Козият камък. Те продължават чак до другата страна на Бислет, с. Медени поляни. Между горските стопанства Ранча и Беслет се намират най-огромните скали в България, които траките не са могли да покачат и дълбаят ниши в тях, а са направили светилището си под тях.
Всичките тези места са интересни, но да се посетят трябва даян и дупце, както туристите казват.
Приятен път поне до светилището на с. Крибул!

Не, не е това светилище. Съвсем друго е. Качвам ти горе линк на клип да го видиш.
Ето и кратка статия за него:

"Един необикновен древен град може да се види в Западни Родопи между с. Долно Дряново и Гоце Делчев. Условно е наречен “Градът на древните великани”. Мястото е известно още като Градището. Ако се разходите между огромните скални образувания ще откриете много фигури на хора и животни. Това всъщност е едно от най-древните мегалитни светилища не само в Родопите, но и в Югоизточна Европа. Датирано е отпреди 7000г, от времето на късния Халколит. Светилището е открито от полския археолог проф. Мечислав Домарадски в края на 80-те години на миналия век. При влизане в скалния комплекс се минава през т.нар. “провиралка”. Според вярванията провиралката лекувала женско безплодие и различни тежки заболявания. За целта трябва да се промушите сутрин рано при изгрев слънце. Най-впечатляващата фигура е на огромна мъжка глава, вероятно дооформена от човешки ръце."

До село Долно Дряново, известно като селото с най-голямата джамия, има място с теке и чешма, където съм нощувал доста пъти. За това светилище никой не ми е казвал с едно изключение, че светилище има до с. Долен, но е доста далеч. Става въпрос за същото обаче, сега разбирам. Че не съм проявил по-задълбочен интерес отчитам като мой пропуск.
Благодаря за информацията. Имам планове през м. юни да съм по Велийца и Виденица, а това светилище е в този дял на планината - то е точно срещу това над с. Крибул. Ще го посетя и него.
Още веднаж, благодаря за информацията.
И нещо извън темата:
По различен начин ме докосват тракйските светилища от преджелязната епоха и тези по Западните Родопи, Средна гора, по морето и другаде, от ранно желязната епоха.