Прочетен: 1146 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2023 09:37
210 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РИХАРД ВАГНЕР
Вагнер е един от най-великите композитори. Освен като музикант, той остава в историята /не само на музиката/ като личност с изяви в различни сфери на живота. Той участва в промените в Германия по неговото време, заплашен е със затвор и напуска страната, установявайки се в Цюрих. Пътува в различни страни на Европа, като за изнестно време живее в замък в Чехия. За своята музика той има амбициозни планове и се заема да строи музикален театър в Байройт, разчитайки на събиране на средствата за него от благодетели. В този театър, проектиран от самия него е трябвало да се изпълняват само негови творби, опери. За залата на театъра трябва да се отбележи, че тя има превъзходна акустика.
Вагнер е наричан „Безкрайната мелодия” заради разработката на темите в неговите музикални произведения. Като истински германцец, той издирва старонемски легенди, по които пише либретото на своите опери. Както всичко в проектираната от него сграда е негова идея, така и всичко в оперите му е само негово дело. Музиката му е много характерна, друг композитор като него няма. Той има последователи, такъв е Брукнер, който решава да учи музика доста голям, след посещение на опера от Вагнер и става композитор. Симфониите му, които аз недоразбирам са вдъхновени от музиката на Вагнер.
Много е велик Вагнер, не дораснах да го разбирам, но като творец много го уважавам. Идеи от неговите опери вземат и други композитори, напр. Доницети в операта Любовен елексир. Случилото се е описано в древнонемска легенда, открита от Вагнер, ползвана за либрето на операта му Тристан и Изолда.
Като човек, чиито живот премина сред музиканти, срещах и такива, които обожават Вагнер. Всичките твърдят, че в късните си години са обикнали музиката му, но и още нещо: Влезеш ли в света му, не можеш да излезеш от него. Най-големият приятел на музиката на Вагнер бе еди челист, свирил на времето в царския оркестър на Саша Попов.
Напомням за едно изкаване на Росини, който е бил много скромен чмовек. След представяне на негова опера е бил похвален за нея. В отговор той е казал, че достижението му е скромно, велик е Вагнер.
Вагнер е единственият музикант, който счита себе си за по-велик от Моцарт. Нещо повече, той го обижда, като го нарича Абсолютното алегро. Това е все едно да кажеш за някого, че прави звуци, а не, че говори. В противовес на творческите идеи на Вагнер твори роденият 20 години след него Брамс. Сравнението между двамата е като да сравняваш катедрала с много лукс, от която да отправиш молитва към Бог и скромна църква, от която също да отправиш молитва към Бог. Вагнер се е държал непочтително дори към Шуман. Брамс, който помага в преписите на партитурите на Вагнер, за да бъдат представени негови опери, решава да му подари препис от най-великото си произведение, Немския Реквием. Когато го оставят на бюрото на Вагнер, той пита какво е това, а като научава го хвърля на пода.
В личния си живот Въгнер също е много див. В младостта си той е спонсориран от един богат човек, чието име не мога да си спомня, но навлиза в специални отношения със съпругата му и помощите спират. По късно живее в един дворец при свой приятел, но навлиза в специални отношения със съпругата му, поетесата Матилде Везендонг и трябва да напусне двореца. От мъка по поетесата той пише една от най-великите си опери, Тристан и Изолда.
След завръщането си в Германия апостол на неговите опери става изключителната личност Ханс фон Бюлов. Той е най-добрият диригент и пианист на своето време, основава Берлинската филхармония. Вагнер отново навлиза в специални отвошения с жена му Козима, дъщеря на Лист. Ражда се едно извънбрачно дете, после Козима напуска Бюлов и се жени за Ваагнер, като раждат и един син, Зигфрид. Името е от опера на Вагнер.
Голям приятел и пропагандатор на музиката на Вагнер е Лист, когото той преценява като най-големият композитор на ХІХ век. Лист е само две години по възрастен от Вагнер, но Вагнер го нарича Старецът.
Има хора, които наистина обичат музиката на Вагнер. Има и като мене, които я недоразбират, защото тя е различна от музиката на останлите козпозитори, но когато съм се запознавал с либрето на негова опера по старонемската легенда, намерена от Вагнер и превърната в музикамна драма, уважението ми към него е особено силно. Няма да ми останат години да упозная по-сериозно Вагнер, но сега го слушам по-често от преди и все по-съсредоточено.
Спмням си за едно даровито дете от Музикалното училище, на което преди много.много години подарих двата тома на Брамс с произведенията му за пиано. Спомням си и какво написах:
Една пиеска от Брамс да ти носи повече радост от цяла една опера на Вагнер!
Детето стана музикант, вече е на 46, но помни пожеланието ми.
Прилагам в линк две въведения към опери на Вагнер, Танхойзер и Тристан и Изолда. Той не ползва понятието Увертура към оперите си, а Въведение. След като изгонват Вагнер от двореца, където живее Матилде Везевдонг, той пише тази опера. Либретото е много интересно, има прием на едно вълшенно питие.
Най-великото достижение в музиката на Вагнер е тетралогията му Пръстенът на нибелунгите. Една опера не му достига да претвори старонемската легенда, той пише четири свързани с тази легенда опери – Рейнско злато, Валкирия Зигфрид и Залезът на Боговете В последната, Залезът на боговете има премъдрост, която поколението, псалмословещо Путин и закърмено с трифоноворадевата простащина никога няма да може да разбере.
Приятно слушане на тези две Въведения!
