Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 10:46 - В „ТВОРЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ” ПРЕДИ ВТОРОТО МИ „ГОЛЯМО ПЪТУВАНЕ” ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В „ТВОРЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ” ПРЕДИ ВТОРОТО МИ „ГОЛЯМО ПЪТУВАНЕ” ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО...

 

    Чакам да се оправи времето и заминавам на второто ми Голямо пътуване по изворната област на Девинската река. Тя е един от притоците на р. Въча, а останалите две големи реки са Кричим и Широколъшката река. Изходните точки към тази планина са гр. Девин, х. Орфей и Комплексът Слънчев рид на яз. Широка поляна.  Когато посещавам дивната Девинска планина оставям колата си където има сянка близо до прекрасния водопад Струилица, който е недалеч от гр. Девин или по пътя между резерватите Катранджидере под х. Орфей и Джиневра.  Другата ми база е до яз. Джиневра, един скромен по размери язовир в сравение с Голям Беглик или Широка поляна. Нивото му е по-ниско от тях и водни помпи изкачват водата му в яз. Широка поляна, от който тя поема за енергийно отработване в Баташкия водносилов път.

   Девинската планина е с много голяма водосборна площ.  Водата на реките към нея обаче е отклонена за енергийно отработване по ВЕЦ-овете на Баташкия водносилов път. Този водносилов път аз считам за най-великото и разумно дело на социализЪма. Водата от язовирите, които се пълнят с вода от реките, изтичащи на юг и отклонени на север към тези язовири - Голям и Малък Беглик, Тошков чарк и Широка поляна - захранва с вода турбините на ВЕЦ Батак, а след изтичането им в яз. Батак те се отправят за ВЕЦ Пазарджик. Затова Девинската река през гр. Девин не е голяма, но пък който я е виждал когато тя преминава под Кемеровия мост,  знае каква стихия е тя. При Кемеровия мост в Девинската река се влива още една подобна стихия. На това място се развъртя строителят Манол Велев, който съсипа мястото край чудния Кемеров мост, но се забърка и в хазарта и някой конкурент от този бизнес /кой ли ще да е той?/ го гръмна. Строежите, които той предприе по изворния басейн на р. Въча пустеят или вече се рушат. Пари, получени вероятно от банковия грабеж по времета на Румен Гечев и Любен Беров.

    Девинският Балкан е един от най-интересните в Родопа. При него няма гранитни или други твърди скали, защото планината тук е надигнало се дъно на море. То и сега се издига, затова и земетръси по този район, където дълбоко под земята се натискат две тектонични плочи са чести, бликат и много минерални извори, един от които с едтествено газирана вода,  преобладаващите – топли.  Карстът тук е причина да има много пещери, една от тях дълга 14 км, а някои долини на реките са с много стръмни брегове, дори отвесни, по които в цепнатините расте черен бор с чадъровидна корона. Утаени соли от морето, примесени с черупки от миди, раковини, това е съставът на скалите тук.

   Пътуването ми ще бъде малко тъжно. Такова едно изръших преди години по долината на р. Дойкинци в Западните покрайнини. За мен това е най-красивата долина там, която започва от  огромния дял Копрен.  Обходих всичко по Западните покрайнини, опознах го и внезапно ми се приходи година две след това точно по тази долина. Нещо като сбоугване с тази прекрасна част на страната ни, която само част от неснобовете знаят че я има, а с красотата й сме запознати може би аз и още един-двама....

   Нещо подобно ще са и пътуванията ми тази година по Родопа. Ева ли има друг турист, който да познава по-добре от мен територията на Тъмрашката помашка република,  просъществувала от 1878 до 1912 г. Но натам винаги ме влече. Гледах предаване за с. Мугла, дъждът само не ги удавил, същото и за Триград. За мен това са живи понятия. Тези места, които отлично познавам чувствам и като мои родни.

   Аз имам места по планините, които за мен са силни. Такива са напр. тракийските светилища по Източни Родопи. Влекат ме, чувствам като да се доближавам до някакав античен Дух, не сещам ни жега, ни умора. Чак когато се прибера в „базата” си се спирам и едвам намирам сили да се изкъпя в реката и да вечерям. В Западните Родопи също има тракийски светилища, но те не ми въздействат. Приемам ги както естествените природните паметници. Това важи и за светилищата по Средна гора. В момента си припомням върхов момент, влязох в една доста голяма трапецовидна ниша до с. Друмче. Няма да забравя този момент.

   Това пътуване ще ми бъде като сбогуване с огромната и велика част  на Родопа, наречена Баташка планина. Тя е разположена между реките Чепинска и Въча. Запознат съм отличвно с нея, препоръчвам на обичащите природните красоти също да я упознаят. Със средства от ЕС – ЕФРР, има изградени и се подържат доста екопътеки, за по-слабите туристи има на разположение джипове, които да ги изкачат и оставят до забележителности като Мекия камък над с. Гьоврен, до Кемеровия мост или до Ягодинската Синаница. Припомняки си красотата й, погредна от с. Чала настръхвам! В региона има и доста пещери, между които втората по красота в Европа, Ягодинската. За нощуване сред тези красоти няма никакъв проблем, има хотелчета и къщи за госи навсякъде.

 

   В този мой постинг изтъкнах колко красив е този дял на Родопите, но преценката ми е специфична. Красотата на дела на Родопа, наричан Персенк, между реките Въча и Чепеларска също е велика, но е доста различна. Това е най-посещаваният от туристи дял на Родопа. Аз казвам, кои места повече ме привличат, а не кои са по-красиви. Красив е и делът на Родопа, раречен Средни Родопи между реките Чепеларска и изворната област на р. Арда. И този дял е много огромен, да го упознае човек са необходими години. А Източните Родопи със стотиците тракийски светилища? Много посещения трялват за да  се упознае тази дивна пранина, а да може туристът, покачен на някой връх  да назове това, което се вижда около него в този океан от ридове са необходими десетки години.

 

  На тези, които обичат природата, планината, а не да се излежават по плажовете катоморски кслонове – приятно лето Господне 2022!

 

  А аз – мисля, че трябва да благодаря на Господа, че ми предостави възможността да упозная тази планина. Истината е, че просто вече няма места, които остават непознати за мен. Затова и целта на посещенията ми там ще бъде друга – не запознаване с нея, а посещения на местата, силни за мен. 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9498978
Постинги: 3955
Коментари: 9813
Гласове: 17047
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31