БОЖЕ,  КАКВА  КРАСОТА !!!

    Голяма беда сполетя мои бивши колеги. Момичето им, Ромина, на 32, пострада при взрив на печка, работеща с етанол. Печката изгаснала, тя не спазила изискването да я пали когато е напълно изстинала, защото е възможно избухване в горивната й камера. Момичето изпуснала печката, запалила я още топла. Последвал врив, от който изгарят много сериозно дясната й ръка, вратът, брадичката до костта и лицето й. По-леки са изгарянията по гърдите, корема и краката. Другото момиче, което е било в стаята е останало в страни от посоката на взрива и се разминало само с уплаха.

   След тримесечна борба на лекарите, ръката на Ромина е била спасена от ампутация, но възможностите на тази ръка ще са ограничени. От  гърба, от дупето на момичето и от други места хирурзите сега снемат кожа и я присаждат по лицето й. След тримесечно болнично лечение, включително и в реанимацията, тя сега е на лечение при домашни условия, но... в режим на присаждане на кожа. Майка й я гледа.

   Ромина бе голяма руса дългокоса дългокрака и спортна красавица. Като дете бе състезателка по синхронно плуване и остана такава до допустимата възраст. Завърши с два езика – испански и английски и винаги имаше много престижна високоплатена работа. Детето интелигентно, образовано, красиво, заплатата му бе доста висока. До...взрива на печката.  

   Трябва да отида да го видя, но ме е страх. С напредване на възрастта ми ставам все по-емоционален и се пазя. Видях майка му – състарена от мъките, а какво ли е преживяло момичето само като болки. Аз също съм имал изгаряне от волтова дъга и помня какви болки бяха...

   Докато говорех с майката пред очите ми премина оброкът „Св. Георги”. И реших: Ще отида да се помоля на него за момичето – да оздравее, да работи отново и пак да е такава красавица. Доколкото може, защото това вече е Божа работа. Господ се грижи за големите неща, но помага и при големи беди. Дано да й помогне, угжасно е. Не само една погубена красота, но и бъдеще.

   Отидох на оброка, обадих се и проведох разговора с майката с едната ръка на каменния кръст.

   А сега за този оброк, съвсем обективно според мен, с избрано от махалите около него  най-красивото място на планината Косматица.

   До оброка може да се достигне от няколко места -  отклонения в дясно от шосето от с. Томпсън - с. Церецел. По южния скат на тази планина почти до билото й в топлите и заАветни гънки с извори има големи и малки махали. Те могат да се достигнат по пътеки, започващи долу от шосето или горе от шОсету, което се изкачва нестръмно и минава в близост до махалите, днес обезлюдени. Шосето е предвидено за волски впрягове. То достига билото на планината Косматица и продължава в посока на с. Чибаовци с разклонения към Искрец и Софийското поле.

   Този път след като премине през или покрай няколко махалички се изкачва на сравнителрно високо равно място с голяма площ и се насочва към една долина, скромна като размери, според мен най-красивата на планината Косматица. Пътят продължава през едни чудно хубави ливади и достига китка от 7 огромни дълови дървета. До най-голямото от тях е оброчният кръст. Той не се вижда от пътя, но за специалиста да се открие този оброк е леко, защото няма друга причина на определено място да има няколко огромни дървета.

   След този оброк пътят навлиза в долината, в която се събират поне 5 поточета. Такова прекрасно нещо се среща много рядко. Пътят прави серпантина над китката със 7-те дъба и се изкачва на билото на планината. Билото става много широко, това са били пасищата на хората от махалите под него. Тревата е хранила животните, животните са хранили стопаните си. И така до колективизацията, проведена тук през 1958 г. когато и на хората и на животните идиотите им е...а майкята. По южната страна на рида расте дъбова гора, запазена в значителна степен, по северната му страна – букова гора. През тази букова гора от спирка Орлин започва римски път. Друг римски път, доста по-широк, достигащ билото достига от Своге. Живот е кипял тук. За него са помогнали и пътищата, останали след падането на Римскаата империя. Инфраструктурата на животновъдите, ползвана и днес за пешаци/коне или каруци. Каруците изчезнаха заедно с хората, сега пътят се ползва от джиповете на ловците и...такива като мен.

   Малко преди достигането на билото пъква вр. Церията, най-високият връх на Малата планина. И той - голяма красота, а каква обгледност предлага – Соофийското поле, Витоща, Рила Понора, Балкана на изток с върховете Чукава, Козница Мургащ, Баба, Свищи плаз. При много ясно и студено време се вижда и Амбарица.

  Точно под върха от източната му страна е гробът на една овчарка, млада жена, убита от гръм. Доста такива гроблове на овчари има по билото на планината. Не си спомням името й. Ако е късмет човек да умре за части от секундата и на такова красиво място, тя ги е ивала и двата. Бог да й прости, ако има за какво. Тук са живяли само чисти хора. По изоставената планина днес щъкат мутродървариу мутроловци и както вече се посочих сам, такива като мен.

    Това място с оброка е едно от силните за мен места.  Минавайки от София за Своге през планината или по краткия маршрут от Томпсън до Своге, винаги посещавам този планински рай, символ на глупостта на управляващите ни 45 години боклуци на Сталин, с клонинг от тяхното време президентът ни Радев. Които с простотията си разрушиха основата на държавата ни, селото.