НАЙ-РАННИТЕ ЦВЕТЯ ПО СОФИЙСКАТА ПЛАНИНА
Софийската планина не е от високите. Тя се снишава точно обратно спрямо посоката на Родопа, от изток на запад. Най-високата й точка е към 1600 м. Река Искър дели планината на две части – Голема планина, която е по-висока и по-малка по площ и Мала планина, която е по-ниска, доста по-голяма по площ, а половината от региона й е карстов. Тя е /била!!!/ населена до колективизацията. Днес тук и там има по селце, махалите по планината вече ги няма. Планината осиротя, останаха обаче цветята. Те не са били посадени от хората, а от Вседържителя Бог.
Започвам с Големата планина. Там има няколко големи региона с кокичета. Кокичета цъвтят по долините на някои къси реки със стръмно сенчместо корито със северно изложение, но и в церовите гори отново със северно изложение. Много кокичета има по долините на рекичките, които се вливат в р. Елешница. Премине ли снегът, те покриват плътно доста големи площи. Приличат на градинските кокичета, когато не са разреждани и луковиците им са една до друга. Тези кокичета обаче са доста дребни. От долината на рекичката, спускаща се към р. Елешница от Сеславския превал са извадени всички кокичета, които днес цъфтят по дворовете на селата Кремиковци и Сеславци, а също и по гробищата им.
Друг такъв масив с кокичета има по северния скат на билния път към вр. Драгуната. Там кокичетата са пробили слоя листа – горския тор – и цъвтят над него. Тук обаче те са на рядко, поединично.
Най-красивите кокичета, които съм виждал са по заоблените върхове под Мургащ, по които има редки гори с единични церови /дъбови/ дървета. Кокичетата са само под короната на дъба, по откритите ливади ги няма. Те са много едри, а съчетанието – дървото с кокичетата на гъсто под него – е вълшебно. Там е доста високо, към 1400-1500 м. и кокичетата цъвтят след тези по долините, дребните, или пък блатни.
След кокичетата веднага идват алпийските синьовиолетови минзухари, но те тук са доста скромно представени. Ще се върна на тях.
По Големата планина расте и кукуряк. Той обаче е след кокичетата, защото не издържа ако бъде покрит със сняг и измръзва.
Като се позатопли съвсем малко, започва да цъфти ивичестия минзухар. Той расте по ливадите. Бърза да цъфне, да даде семена и заспива, защото тревата го покрива плътно. До следващата ранна пролет, когато идва неговото време отново. Ивичест минзухар има по поляните над селата Огоя и Ябланица, голяма красота е. Има го още само на едно място, над гара Лакатник в посока на с. Губислав. Цветчетата са на бели ивици, комбинирани с лилаво и тъмно черни черти. Голяма красота! Между тях има и много албиноси, чисто бели минзухари. Интересното е, че от гара Лакатник тези ивичести минзухари растат до горите на рида, свързващ Врачанския Балкан с Балкана и изчезват изведнаж.
По Малата планина цветята са много повече. Тук е царството на жълтите минзухари. На пазара „Г. Киров” голяма част от минзухарите са брани тук. Виждал съм често на пазара китка минзухари, извадени с луковиците. Видя ли такива ги купувам и ги засаждам на вилата, защото знам, че тези цветенца ще бъдат погубени. Затова там имам толова много минзухари.
Тук расте и едно много рядко цвете, наричано Коте. То е с доста голям син цвят, голям колкото котешка глава, нещо изключително красиво.
Голямото богатство на цветя по Малата планина е нейната карстова част. Там цветята са полупустинни, други са пуснали коренчета в цепнатини на скалите. Разнообразието е толкова голямо, че не мога да го опиша. Ако се пътува в края на март, началото на април, поляните вместо с трева са покрити с цветя, като преобладава жълтият цвят. Редуват се цветята, знаят си реда кога да израстнат, кога до цъфнат и дадат плод. Но и се съобразяват с времето, напр. в полупистинната планина Върпоп или по Чепън с почвената влага. Уцелват я, после заспиват за почти една година. Едно цвете цъфне, даде плод, след него друго и така, до израстването на тревата, която цветята трябва да изпреварят. Тревата също цъфти, давам пример с жълтото Енювче. При хората няма такъв ред. Като цъфне едно цвете, цъфти, цъфти, другите вехнат защото не успяват заради това цвете да цъфнат и те. Давам за пример Путин, който още не е разцъфнал цялостно, ще цъфти до 2034 г. Само че не томно като цвете, а къто трън в очите на света. Какъвто е Ким Чен Ун за Япония и Р. Корея или Радев за България. Трите тръна в очите на света, ама единят без ядрени оръжия, поради което няма поле за пълна изява на идиотизЪма си.
Най-големите цветни поляни по Софийския Балкан и по планината в близост до него са понорите. Който иска да гледа цветя, които цъфтят от ранна прролед до сланите, нека посети един или няколко от понорите, които ще цитирам:
Четирите големи с реките в тях и двата малки до Петрохан,
огромният понор до седловината Разкръсте между Годеч и Губеш, двата понора над селата Губислав и Дупни връх. Всичките са доста височко, цветята започват да цъфтят от края на март. Първи е алпийският минзахар, който е толкона голям, колкото никъде другаде по планините на България. Като да е торен с ГМО. Той е пръв, след него идват стотици видове скромни и доста големи по размери цветя – тип устоцветни, камбанки, петолистни, шест листни. Излизайки от понора, който отвежда към най-високата махала на Губислав, цветята на свършват. Нкои от тях се конкурират с тревата и издигнали са над нея продългават да цъфтят. Голяма касота е. Тук видах новороден малък понор – беше се пробил през зимата. Хвърлих камък в него, не се чу звук от удар в скала. А тази дупка непременно ноди до подземен воден път.
Обичам цветята и имам вероятно хиляди снимки в блога си с тях. Те са от всичките планини на България, през погледа ми пробягват едни алпийски цветя, които снимах на Видимския превал. Там животинския вид овце изчезна, цветята вече няма кой да ги пасе.
На вилата си имам оригинални иглики от ливадите на с. Бовско Луково. Там по ливадите има толкова иглика, че те през пролетта са като оцветени в жълто погледнати от далеч. Но и те имат ограничено време, в което трябва да се включат – да изпреварят тревата по ливадите, като цъфнат и дадат семена. Спазват и те Божия закон, да се продължава живота. Спазват го и животнити, дори и тези, за които това е много опасно, напр. сърните. Но животът трябва да бъде пазен и продължен, това е Божий закон. За съжаление, не спазван от най-съвършените същества на земята, хората. Появиха се сингълки, които предпочитат да се грижан за себе си, да ходят по скъпи курорти, да водят охолен живот, заобикаляйки повелята Божия, че освен рефлекса да запазват при опастност живота си, техен дълг е и да го продължат...
Идва пролет, приятна разходка им моя парк, Софийския Балкан. Има влакове на често почти както трамваите и поне 10 автобуса към него.
