С посвещенние на една блогова дама с талант и позиция в живота, която смело отстоява. Има доста недоволни от нея, на тях припомням казаното от Гьоте:
      "Честният човек, дори в мъгляв стремеж, съзнава где е пътят на доброто."
       Ч НН Г 2021 от мен

    Село Чурен е разположено на 1400 м. н. в. в гъннка на планината, част от водосборната зона на р. Тъмрашка. Този дял сега се казва Върховръшки.  Той е поддял на огромния рид Чернатица. Не харесвам думата ВЪРХОВРЪХ на преименовачите, те  просто е трябвало турската ду.ма на този регион да се преведе на български, както турците са сторили когато са завлядяли земите ни. 
    По време на турското иго тук е имало стационирани турски войски и казрами за тях. С камъните им след Освобождението са изградени днешните къщи, огради, пътища. Римски път идва от с. Тъмраш, друг римски път идва от с. Лилково. Полковник Ангел Вълчев, който е от с. Лилково описва този регион. Войници в тези казарми са били довеждани от Ирак и Сирия, които умирали тук от студа, с който не били свикннали по пустините. Нашите помаци пък изпращали в Ирак, където те умирали от горещина. Това е част от подлата политика на турците на геноцид спрямо завладените от тях народи.
   Селото е едно от най-високоразположените в този дял, намира се високо-високо над долината на р. Въча. Сравнително хубав, но стръмен и тесен път има за него от гр. Перущица, един град мъченик по време на издевателствата но помаците над християните по време на Априлското въстание. Казвам в прав текст, не турците, а помаците вършат издевателствата над християните, включително и това над батачани. Това са били башибозуците на Високата порта, каквито сега са боклуците на президната Радев, с които той воюва срещ управителството и страната си в интерес на Путин. 
   Паметник на жертвите в Перущица от 1876 г. има, но той е запуснат и се руши. Такова огромно и скъпо нещо, свързано с паметта на изкланите перущенци от диваците от Барутин, Триград и др. села трябва да се опазва. Паметникът е в трагично състояние. 
   Пътувайки от Перущица към следващото сило, Скобелево, се минава покрай едно тракийско  светилище. В центъра му има църква, със съдбата на тази в Батак. Останало е само аязмото, направено с камъни от тракийското светилище, което никой не знае, но по кавъните има същите знаци както на тези от светилището при  Бузовград. Ще поместя снимки от него, имам го в плана си да се провра до скалите, които са дялани от траките. Ще ги хокажа и тях в следващи постинги.
  Село Сколелево е християнско, село Чурен - също. Преди с. Чурен изградиха соц. комплекс за почивка, сега купен от мутри. Работи обаче,а през зимата достъпът до него е много труден. В този регион вали много сняг заради срещнето на въздушни течеия над него и често бива откъснат от света. Пътят е подръжан в някаква степен, недостатъчно, трябва да се кара внимателно, защото прехвърчат мощни джипове, големи колкото слон.
   Чурен е изходна точка за много маршрути към вр. Върховръх, към селата Лилково и Ситово, към горскте стопанства Черешките и Кричим, към вр. Модър, под който има чудни скали и две села  - Осоково и Питвар. Любимият ми преход обаче от това село е по Тъмрашката река, която извира от тук , път отвежда до останките на с. Тъмраш.
   Пловдивчани не се стремят да строят много-много тук, защото достъпът до селото е труден, през зимата е невъзможен, преодолява се над 1000 м. денивелация, което съсипва колата и се изразходва много гориво. Изградени са малки, някои от тях доста красиви къщи, дарители от цялата страна пък финансираха възстановяването на църквата, напавиха дърворезба и я изографисаха. Хората се оплакват, че Дядо Николай, пловдивският владика не иска да я освети, подозирайки го в подли игри. Дано все пак църквата да бъде осветена, тя е пракрасна и плод на дарения. Н ито лев от Светия Синод за нея не е изразходван.
   На тези, които не познават регион горещо препоръчвам да го посетят, като отседнат в компекса Върховръх.
 





                                             Село Чурен


















                                    Следват картини с къщи от селото



























 








































Църквата на селото, строена с пари от дарения на гости на селото, изографисана от далрител, с дърворезба от дарител, която дадо Николай на харесва и не осветява.











        Художничката е една жена, чието има забравих, на дърворезбаря - също.



                         Дар за оцелялото през вековете християнско село







                  Селото, погледнато от висотата на плрощадката на църквата.











                 И неспециалистите ще се досетят, че в селото вече животни няма...