Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2020 11:14 - В ОПИТ ЗА НЕСТАНДАРТНА НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
5



 

  Вместо новогодишна картичка - посвещение на приятелите ми г/жа Роси и г/н Владо, които вече прохождат по планините на България

 

ЕДИН ПРЕКРАСЕН МАРШРУТ ПО МАЛАТА ПЛАНИНА

 

    Малата планина е прекрасна, описал съм доста маршрути по нея в блога си. Тя е вдъхновила Вазов да напише стихотворението си „На малата планнина”. Тази планина е част от Балкана, тя не е висока, създадена е от Бог за да бъде обитавана от хора. В нея се намира мегакомплекса от махали Церецел. Площта му е огромна, съизмерима е само с още един мегакомплекс наблизо, Батулийския. Церецел в миналото е наподобявал една малка планиннска държава от животновъди, какавато за 24 години е била Тъмрашката република. Тя е имала удобен достъп до богатото Софийско поле, където селяните са си разменяли стоки, които не могат да произведат в региона си. Този регион просперира след Освобождението, като в него се построява ифраструктура, предимно пътища и водоснабдяване. Възходът на региона настъпва след 1934 г. и трае до 1938, когато вече се знае, че ще има война. Н. в. цар Борис ІІІ е толерирал селските региони, произвеждащи огромно количество продукция, която се е изнасяла в Германия за да получаваме от нея предимо машини за леката ни промишленост, локомотиви, автомобили и др.

    След Деветото настъпва краят на тази малка планинска държавица. Колективизацията през 1958 г. на полупланинските региони в страната отнема собствеността на хората, което включва обработваемата им земя, ливадите, горите, но също и инвентара им – каруцата с воловете, ралото им, животните им. Без поминъка си, лишени от свободата да произвеждат необходимите си за живот потреби, както е било векове, хората напускат рродните си места, изоставяйки сътвореното от тях и наследено от дедите им и се отправят към София, която е отвъд едно само било на планината от тях. Изграденото с векове е изоставено. Останали с двете си работни места, селяните от гората започват живота си отново в съвсем различна среда, не сред природата, където те са се родили и трудили, а натикани в панели, където се родиха и децата им. Днес, такива като мен, посещавайки тези дивни места с разрушилите се къщи си виждат на какво са способни комунистите – и без оръжие да причиняват разруха. Това е видимата пазруха на страната ни, но има и още една която върви с нея, това е разрухата в душите на хората, сполетяла ги в резултат на този духовен погром над тях сега, в резултат на който те сега са с подменена или унищожена ценостна система, защото цял живот са опростачвани, лъгани. Връх и узрял плод на тази наглост и простотия е днешният ни президент, натовския генерал и обединител на нацията, Румен Радев.

   Това като въведение, сега ще опиша един маршрут по долината на р. Дълбочица, който ще прехвърли планината Косматица и ще приключи в Своге.

 

    Река Дълбочица е наречена така, защото тече в дълбока гънка между два дяла на Малата планина. Единият е широк, населен с махали рид, от южната страна на който е с. Кътина. Другият рид е приказно красив, той е най-високият в Малата планина. От южната му страна ими друг мегакомплекс от махали, този с административен център някога с. Искрец. Тази планина се нарича от непознаващите региона, Свогенска, правилното й име е Косматица. Ридът, започващ от ж. п. спирка Орлин достига до седловината над с. Свидна, където се слива с рида над Кътина и Церецел. В дълбоката долина, която се образува между тях тече р. Дълбочица. Тя се явява геометричен център на Церецел, там е била някога местната управа.

   Маршрутът, който е един от любимите ми започва от с. Томпсън. Старият път към махалите на Церецел е приминавал по южния скат на Косматица, една прекрасна планина, които човекопрасето Емил Иванов, кмет на Своге и член на ДПС в значителна степен изсече. Пътят е така построен, че да бъде огряван от слънцето, за да се топи снегът по него по-бързо, но и да преминава през населени места, махалите. Той преминава през леко наклонени заравнености, където има извор и някога – къщи. Днес те са изоставени и се рушат. Много жалко изглеждат запуснатите ливади. Те са обрасли с трънки, в които ппрез деня спят дивите свини. Колкото по-високо отива пътят толкова повече кръгозорът се разширява.  Вижда се прекрасният рид над с Кътина, където има църква, виждат се трите махали пред нея върху изнесените в страни от билото заравености. По този рид няма махали, защото е северен, огряти от слънцето са само тези три площадки. Не така е по-южния скат обаче, този на Косматица. Сред райски места има махали от по няколко къщи, а някъде и от една. Разкрива се хоризонът към вр. Мургаш, от който се отделя рида с Големата и след нея – Малата плранина. Разккрива се гледка към вр. Чукава, който от тук прилича а хеликоптерно летище. А също и към Ботулийския Балкан, и там голяма красота.

   Пътят с неголям наклон достига равното било на Косматица, като се съеинява с римски път, който се разклонява към Своге и към спирка Орлин.

   Тук достигнал, запленен от красотата, не знам на ъде да тръгна. Обикновено отивам на най-високия връх на Косматица, Церията, който пък има изглед към Софийското поле, Рила, Витоша...Има и друга опция, да се спусна директно по римския път в Своге, да продължа по билото на изток и да слеза на спирка Орлин по другия римски път или пък към Томпсън.

   Определението пррекасен ми недостига, подсилвам го като казвам за този маршрут, много прекрасен.

 

  А сега мотивите за посещението ми:

  Моите приятели г/жа Роси и г/н Владо са ходили на разходка до Вазовия кът, където им е харесало. Това е знак на признак, който аз търкувам като начало на прохождането им по планините на България. Поради това ще опиша маршрути, предполагам доста интересни за тях, не далеч от този на реката Скакля с водопада над с. Бов, който те са посетили, започвам, като цитирам населените места, където реките, слизащи от Балкана се вливат в Искъра от Курило до Лютиброд. Те са следните, всичките – ррекрасни изхотни точки към Балкана:

1.   При Ромча,

2.   При Луково,

3.   При Реброво, това е Батулийската река, която идва чак от вр. Мургаш и приема към 20 притока,

4.   При Томпсън, където от запад идва река Дълбочица, а от изток – река Градечница,

5.   При Своге, Искрецката река, извираща от една карстова паст,

6.   При Бов, където идват две реки – от запад тази с водопада Скакля и от изток едноимена, но с два водопада, с падащи на 90 градуса скоци на водата,

7.   При спирка Балкан, където слиза р. Тодорица,

8.   При Лакатник, където идва голямата река Пробойница, извираща далеч-далеч от Крушачс.кия връх,

9.   При спирка Ж.П. Школа, още една река се спуска в Искъра, тя извира от езерата Тръстеная,

10.  Следващата река е тази при с. Оплетня, с вода, изригваща от карстова паст,

11.  При спирка Пролет идва друга голяма река, Габровница, извираща  над Ботевград,

12.  При Елисейна идва нова река, тя идва от Врачанския Балкан. Покрай нея има римски път, идващ от квартал Згориград на Враца.

13.  Последната доста голяма река, Златица, слиза при гр. Зверино и тя идва от Врачанскя Балкан. По долината й минавъ първокласен римски път.

14.  Да допълня и карстовия идвор Жиголюб при Лакатник,  през който през пролетта изригва вода, съизмерима с тази в Искъра.

 

След упознаването на тези ррекрасни долини, пожелавам на прохождащите по планита мои приятели опция – да изминат два от най-красивите преходи в България, този от Ком до Емине или от Гоце Делчев до Ивайловград.

 

  ЧНГ 2021  пожелание за една благодатна и благоВЕСТна година.

   Herr Doktor Kosta

    

 





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7799665
Постинги: 3295
Коментари: 8731
Гласове: 15742
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031