В няколоко серии от красиви снимки ще покажа един от моите маршрути, който съм нарекъл "Обиколката на село Гела". Това е един много дълъг маршрут, който преминава по римски пътища, минава през селата Заевите, Гела, Солища, после над с. Стикъл и  изкачва по спирала един от символите на Родопа, връх Турлата. След Турлата преминава под най-високия рид на Родопа, Переликския, достигайки крепостта Градището. Тук природните условия са благоприятни и селата са на височмина до 1500 м. н. в. В блога си имам писания за тези места, те са прекрасни. Прекрасна е цялата Западна Родопа, Източната е мистика. Едната - география, другата - история.
   Снимките от тази серия са коледен поздрав от мен към блогърките, които обичат природата и имат очи да видят красотите й.



Върхът в дъното е Турлата. Наименоването ме у френско, на него има разрушена крепост.



                                      Следват снимки от с. Гела.







                                        Една от църквите в с. Гела







В далечината е вр. Турлата. Ще я дастигна през с. Солища,от ляво на нея и от там по един спираловиден римски път. ще поема към върха. Пряката пътека, ползваща и тя римски път, излизаща до параклиса под връха, днес е неотриваема.



Родопска красота. Най-красиви за мен са превалите. Те са хиляди и няма два еднакви.



                             Натам се уструмавам, към с. Солища















Това е кулата на вр. Днежанка над Пампорово, някога наричан Карлък, в превод от турски, Снежник.



Турлата не е най-високият връх тук. Тя е изшилена в центъра на част от кръг, по който преминава Переликското било, доста по-високо от нея. Тя няподобява донякъде на вр. Виденица до с. Чала. Който не е посетил тези места, няма пълна представа за красотата на Родопа.



                   И това село, Солища, е разположено в долина на река.







                                         Красота!







                                                   Запусната къща



                           Не е най-висока Турлата тук, но е най-лична!











Тези места посетих за първи път около 1970 г. видях ги в оригинал. Тук живееха постоянно хора, които  са християни. Днес всичко е различно. Хората, които живееха тук са починали, наследниците им вероятно са продали старите къщи. Тях ги няма, построени са нови.







И цветята са красиви, както природата и родопчанки, били те християнки, помакини или туркини.



Който е виждал Мальовица, помни я за цял живот. Същото важи и за Турлата, един от символите на Родопа. Другият е Кемеровият мост на Девинската река.















                           Между Гела и Солища направиха нов параклис.







Тъози римски път, спускащ се отПереликския дял имаше отклонение, някога маркирано, които отвеждаше на параклиса под вр. Турлата. Откронението пак го има, но не може да се преминава по него то е покрито с борова гора.







                      Районът е карстов, а карстът обича да си прави шеги.







                                         Сградите са от с. Солища.



















Пресякох реката,поемам по другия рид, и той с нов параклис, път по който ще ме отведе до връх. Турлата.







На заден план Переликският дял, със средна височина 2000 м. Ще премина и по него, но от Превала /Ешеккулак/.



Ог тази къща пътят се изкачва горе на билото, където има параклис, след който започва изкачване към върха по спираловиден път.



       Все по-близо е Турлата, но има още много изкачване, безкрайно.



       



/Разходката продължава, има още много красоти.../