Постинг
04.12.2020 11:00 -
РАЗХОДКА ПО ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ВИДЕНИЦА
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2020 18:51
Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 04.12.2020 18:51
Преди да публикувам снимки от разходките ми тракийските светилища по Западните Родопи искам да отбележа, че те са съвсем различни от тези в Източните. Вероятно те са били обитавани от друго тракийско племе или държава, изповядаща различни културни ценности. Има и нещо друго обаче - едно е траките с кремъците си да стържат меките скали по Източни родопи, друго е това да сторват по скалите на Западните, където преобладава сиенита. Вероятно такава е била причината да са толкова различни останките от културата на траките по различните ругиони, имам предвид по Странджа и Сакар, където скалите са по-здрави от тези по Витоша. Така стана, че аз някак свързах интересите при пътуванията си с малко познати и труднодостъпни места, където античните останки са твърде много. Цитирам с. Равен в Източни Родори, построено върху такива останки и участъка от Балкана между Копрен и Миджур, където римските пътища са десетки от всички възможни категории.
Тези културни паметници в България са почти непознати, но са част от културата ни, от наследстрото , което имаме след като сме дошли тук, а има и друга версия, че не сме дошли от Татария и Монголия, както нагло и просташки твърдят макетата и русняците, а сме издънка на този славен народ, населявал някога днешните ни земи, генно утищожен от римляните, окрали и златото от гробните му могили.
След построяването на асфалтовия път от с. Борино до мутроблароците на балдъзата на Карадайъ в с. Чала, достъпът до това светилище стана доста по-лек, върви се около два часа от с. Чала до него, а красотата на Родопа тук е уникална. Рид със срещуположно течащи под него реки, утаени скали, които преминават в сиенитни. има места за нощуване, хората са с ;енностна система каквито са тези по Западните покрайнини, с изключение на депесебиринджиите от с. Борино, новият Правец. Ние нощувахм в хотел Мелиса, толкова симпатични стопани рядко могат да се срещнат.
Приятна разходка с мен!
Вероятно от тук е била пътеката за светилището на Дионисий, а този камък съдържа мед.
Останки от пътеката към светилището, било в по-късни времена село, макар да не ми е ясно как са живяли хората на такава височина. Тук обаче тази височина става за живеене, цитирам селата Чамла и Мурсалица на надморска височина 1700 м.
Камъни край пътеката, според мен воделирани от тракитте
Все крайпътечни камъни
Вече съм близо до площадката със светилището. Дионисий е представян като бог, който лежи в каменно легло или стои на камене стол и пие вино, като вечно пиян...
Вече навлизам в района на светилището
Вероятно и тук са се извършвали някакви ритуали
Стълбата е поствена да се покачи туристът - човек или жена, за да разгледа какви доправяни от траките камъни има около този, най-високият от групата.
На този стол е стоял Дионисий, вериятно пиейки вино...
?
Провиралото, такива в Западни Родопи има доста.
През това Провирало може да се преминемине само от долу, защото
минавайки през него човек се изкачва и ако се наложи ще се повърне леко заднешком. Заднешком да се върви и да се преодолява стръмнина е доста по-трудно.
Ритуална скала
Светилището се вижда от с. Чала, от ук се вижда селото. Турското наименование на върха е било Гьозтепе - Връх око. Ако въздухът е прозрачен, вижда се едва ли не половината от Западната Родопа.
Село Ягодина със старо име Балабан, което означава големшко село. То е на голяма височина, но условията за живот в региона му са прекрасни. Тук са имали ниви и пещерните хора, обитавали естесвения вход на Ягодинската пещера. Таково прекрасно кътче рядко има в страната.
Ягодинската Синаница, погледната от Гьозтепе. Стената на Мальовица е 127 м., толтова е и тази на Пиринкската Синаница, тази е към км.
?
?
Скалната група, център на това тракийско светилище
Само човек, интелигентен като Мая Манолова и умен като Румен Радев едновременно биха могли да отгатнат за какво траките са ползвали този камък, за да изравнят темето му.
И помаци и християни припознават тази скала за свята.
Силуетът на ника на блога ми е проектиран върху една скала
до вр. Хайдушки камък, нека ме има и тук...
Интересно е отношението на хората към свети места, припознати и като техни. Има един оброчен кръст до с. Голеш, Годечко, където идват румънци и оставят техни монети.
В центъра на скалната група съм.
Профилът на някакъв знатен трак?
От тук вероятно е изскоквал първосвещеникът и е започвал богослужението си.
От дълната страна на Провиралото съм.
Всичко свършва, свършва и това вълнуващо посещение на светилището. Тръгвам към с. Чала.
А сега тръгвам към рида зад селото, където е каньонът на Дяволската река, едно скално чудо.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18389