Постинг
04.12.2020 18:49 -
ПО КАНЬОНА НА ДЯВОЛСКАТА РЕКА
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2020 19:50
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.12.2020 19:50
Разходката ще осъществя в горната част на каньона на Дяволската река. Тя извира малко над с. Борино и се влива в Буйновската река в района на ждрелото й. Има екопътека, която позволява на хората да преминат през каньона при доста голямо напрежение. Най-страшното място е една може би 50 метрота отвесна стълба с площадка по средата от 1 м. квадратен, да се вижда от нея водопада-страшилище. От него излизат пръски, оцветени като дъга, вижда се и струята на водопада понякога.
Реката зауства отходните води на селото, което става все по-голямо и водата смърди. Вместо в програмата на ЕС за селските региони да се включи точка №1 пхречиствателна станция, направени бяха два сарая на балдъзата на Карадйъ. Очаквам да го назначат за преподавател по сценична реч в НАТФИЗ, много е кадърен.
За тази долина имам постинг, сега помествам снимки от половината от каньона. Дъжд ме върна когато тябваше да слизам по страховитата стълба надолу, но аз реших проблема по заобиколен начин. Ще покажа в снимки и останалата част от каньона. Тук е царството на силивряка. Посетете го, той е един от чудесата на Родопа, а сега - приятна разходка с мен, ако някой още не го е посетил...
Гьозтепе ме отпраща с китка див карамфил. Като ходи човек по динотиите, таково цвете му отива.
Село Чала привечер
Къща на депутат, не се знае името му. Като му я построили помаците, дошъл да я види.
Оригинална махала на с. Чала
Къща на още един богат човек, който не е и идвал, защото от селото не знаят дори дали е депутат.
Този селянин от Чала се казва Джамал. Счел, че съм в беда, видял ме, че отивам на Гьозтепе и изчислил, че ще се върна след 4 часа. Накарал булката си да изпече баница за мен и един родопски хляб. Душици. Говорихме много дълго, оказах се компетентен по положението на тези хора и по всичко, което се виждаше от селото. Покани ме на гости с булката. Аз обаче също му направих армаган - имах кутия с домашни сапуни, които оставям по текетата. Ще има да перат и да се къпят поне година и да си спомнят за мен. Всички хора са такива тук, и помаците и турците.
Котката на Джамал, ходи като куче подир него. След катто я нахраних заприлича на плондер. Нощувах тук на самотен връх в колата, достигайки го със сложна маневра.
Сараите на балдъзата на Карадайъ. Има схема как да се строят тези сараи и после как да бъдат придолити тобно от определено лице.
Това е бент срещу ерозията, водата е нечиста...
Силивряк
При дъжд и снеготопене от тези скални отвори излиза вода.
Този "пазач" на естествения скален мост над реката гледа точно в него.
Следват снимки на естествения скален мост.
Стълба води долу до реката, после преминава над нея и излиза
от другата страна на моста.
С тази дъска подпрях скалата за да се падне...
Силивряк
Здравец
Канална мръсотия във водата на тази река...
Малки водопади, подготовка за среща с големия.
Срутище
Туук в ляво е водопадът, но слизането е опасно и ако стълбата е мокра не се слиза по нея.
Предводопадът, после водата скача много по-отвисоко.
Карст - пещери. Нещо като партийни лидери - ментарджии.
Когато вали силен дъжд тук е по-интересно.
Силивряк
Липсва езикът на "змията".
Гори над разширението на каньна
Ако я нямаше пътеката от дъски покрай реката, щяхме ли да знаем за този кавьон?
Най-срещаното цвете в каньона, наричано още Безсмъртниче, с право. Запазило се е от ледниковата епоха. Тук е по-разпространено отколкото в Клувията над Бачковския манастир
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18368