НАПУСНАТИЯТ  РАЙ

    Аз съм писал в блога си за една мегамахала край София, Церецел. Площта на този мегакомплекс от махали преставлява един триъгълник между точките Курило, Своге, Бучин проход и Костинброд. В тези граници махалите са били разпръстанти на площ поне два пъти по-голяма от тази, върху която днес е София в рамките на околовръстното шосе. Този регион е част от възлюбената от мен Мала планина. Геометричният му център е църквата на Церецел, намираща се над с. Кътина, някога част от този мегакомпекс.

   Бидейки в близост до свещената планина Манастирище, древен християнски култов комплекс, по Малата планина останките от манастири, унищожени при нашествието тук на турците през ХІV век също са много. Цитирам само едно място, землището на с. Дреново.

   Днес този огромен мегакмоплекс от махали с останките от него като къщи, градини, ниви, пътища и чешми, строени най-усърдно в периода 1932/1938 г. само напомня за величието му. Той е обезлюден в значителна степен, останали са само хора по селата с инфрастуктура.  В него са живеели хората до колективизацията, сред която в началото по малко, а после изведнаж хората, оставени без поминък са напускали родните си места, миигрирайки предимно към София да търсят работа по заводите, в строителството, в чистотата, в транспорта, в Кремиковци.

    Аз съм изключително привързан към този край, чиито махали и села са намират по Софийския балкан. Софийският балкан е много голям по площ. Той се отделя от вр. Мургаш, като границата му до Искъра е река Батулийска. След това границата му продължава по р. Искрецка, достига Бучин проход, а площта му става все по-горяма. В него влизат планините Чепън, Въртоп и Три уши, а краят на тази „малка” - по площ няколко Витоши - планина е чак при долината на р. Нишава при Калотина.

    Този мегакомплекс обаче не е най-големият регион с махали около София. Тук има още един такъв регион, доста по-голям по площ от този на Церецел, според мен два или три пъти. Сега като се замисля за махалите по Балкана, започвайки от най-западната му част, Кулско, където и до днес са останали Градсковските колиби, преминавайки през Западната му част, като че най много махали има в региона на Искърския пролом, започвайки от Петрохан, та чак до подножието на Мургаш. Те тук са по-големи като землища според мен, отколкото по Етрополско, Тетевенско, Троянско, Севлиевско, Габровско, над Трявна и Елена. Махалите продължават още по-убедително след другия пролом на Балкана, при с. Дъскотна, като те са разпростяни върху три рида на Балкана, а етносът там е продчертано турски.

    Според мен най-големият регион с махали в България е този, който е покрай Искърския пролом с дължина към 80 км. На изток от Пролома Балканът има четири рида и широчината му е към 40 км. по въздушна линия. От запад на пролома условята за живот са много сурови и махалите не са толкова много, но на изток от него те се редуват една след друга. Сега ще опиша махалите по Балкана, които макар и непринадлежали никога към един администратиивен център са част от един комплекс, като границите на землищата имата им са долините на реки, доста дълбоки, през зимата непроходоми. Започвайки близо под вр. Мургаш, тези махали правят почти пълен кръг и достигат отново до Мургащ, след като обиколят планината по изворните области над реките Батулийска и Габровница или високо над долиината на р. Искър.

    Първата махала от тази огърлица е Ябланица. Тя се намира непосредствено под вр. Мургаш. В нея се събират три големи реки – Еловица, Непрътка и Борзат – и още десетина-двадеесет непресъхващи малки рекички. От тази махала до Софийското поле е най-краткият път, около 20 км. Пресичат се два рида, а пътят носи името ВЪрвището. От планината към него принадлежи огромна площ мжду върховете Мургаш и Бигла. Освен по гънките на завет, махалии има и горе по рида между реките Ябланишка и Елешница. Туристическите преходи, които могат да се изминат по пранината над Ябланица са поне  20, а пътищата от Ябланица до София през планината - над 10.

    Следващата махала в тази огърлица от махали е Огоя. Ако местоположението на Ябланица е един тригълник, то местоположението на Огоя е един полукръг, та дори и подкова, каквото е това на Босилеград. Един страничен рид разделя Ябланица от Огоя. Землището на Огоя е много по-благоприятно за живот отклокото това на Ябланица, защото има място за градини. От планината към Огоя идват две големи реки, една средна ии една малка. Долиниите на всичките извеждат чак на Билото на Балкана. Голяма красота е тук, а с изкачването нагоре към най-високата махала, Лескова, красотата става още по-величаава. Виждат се Витоша, Рила, планините в Западните покрайнини, Ржана, Ботевградскотоо поле, Понора, Врачанската планина. От Огоя към пранината иима над 10 възможности да се достигне билоото, всичките маршрути са прекрасни. Към Огоя принадлежи планината от вр. Бигла до вр. Чукава.

    След Огоя следва махлата Буковец, доста по-висока, с по-суров климат, без място за ниви или градини. Това е било зимното обиталище на хората и животните им, а през лятото те са били по планината. Регионът на това село е значително по-малък от предишните две. Три са основните туристически излаза към планината – към Разделената вода, към долината на река Биленишка и към Горски дом Чукаава. Тук специално подчертавам едно понятие – чуднохубавите ливади на Лескова махала. Ходейки цял живот по планините, по-красиви ливади от тези не съм виждал. Благоприятните климатични условия тук са разрешили на хората да се заселят на почти 1400 м. н. в. Тази восичина за Родопите е нормална, но за Балкана е рекордна.

    След Буковец следва землището на махала Свогето. Понятието Своге характеризира местността, както напр. Слатинаа. Слатина оозначава диво, красиво място, а Свогето е място с реки. В Родопите такаво място се нарича Лъки, а в Централен Балкан - Смеси. Махалата е разположена в много богато на реки място, което представлява водосборния район на р. Свиновска. Винаги, преминавайти през махалата или горе над нея съм се чудел как тези хора са живели тук при толкова сурови условия. Височината е колкото на махалата Буковец, но тук е прекалеено влажно и сенчесто.

   Дълбоката долина на Кръстешка разделя махалата Свогето от прекрасната като положение махала Кръстец. Според мен тя е на 1100 м. н. в. но мястото, на което е  разположена е много кръсива. Някои махали от хКръстец обаче са по течението на реката, където освен за къщите на хората и оборите на животните няма място за нищо друго. Над селото има огромни пасища, които започват от крайните му къщи и достигат до билото с най-личен връх Чуката. Да се премине по билото от най-близкия връх над селото, Плато, после през Чуката, Издремец и Чукава до Лескова махала е вдъхновение.

    Мястото на това село, макар и толкова красиво е незащитено от бурите през зимата. Хората са се запасявали с всичко за зимата а тях и за животните в дълбокия сняг са правили пърти ни само от къщите си до изворите.

    Като продължение на тази махала е следващата, наречена Редина, намираща се след нисък рид, отклонение от вр. Плато. Това е красота, която се среща много рядко. Тази махала е първата, която е над Искърския пролом, като само от изток е защитена от бурите. Къщите са на южни и западни скатове. Махалаата е разположена по тераси, надвесени над река Градечница, най-чистата река, влизваща се в Искъра. Разположението й е подобно на полукръг, но малко отворен. Благоприятните климатични условия тук и неголямата надморска височина, според мен 800-900 м. са билии причина тук да е кипял живот, затова къщите да са толкова големи. Хората са строили с перспектива, че те като умрат децата им ще продължат да живеят тук, да им оставят нещо, не са си и помосляли какъв валяк ще ги прегази - сталинската колективиизация и че ще ги прогони от родните иим места. От където турците не успяха да ги прогонят за 500 години.  Големите, масиивни къщи, строителните материали за които са возени от Своге до тук с волски каруци, днес са изоставени и се рушат. И са окрадени от към джици и джелезо, защото при махала Тунел №8 на Своге има скрапоприемна, но освен има и специализирани да крадат роми. Но пък няма полиция или закон срещу такива деяния. Поради което престъпността по този край се превърна в поминък, и не само тук.

   Още един рид от вр. Плато разделя махалите Редина и Лесков дол.

Лесков дол е огромна махала, тя достига чак до билото на рид, идващ от вр. Издремец. Тук мястото е много красиво и поради това има нови, хубави къщи на богати софиянци, не по възрастни от 30 години, които живееят постоянно тук, а когато им се налага, пътуват с джиповете си до София. Возил съм се в такива джипове, никой не казва обаче каква точно е рабоотата му, до която пътува понякога в София.

    О селото има хубав път, който някога преминаваше над всички махали, които изброих до сега и се подръжашее от един трактор. Днес тозии път се подържа от мутродърварите, които изсичат гората тук, принадлежаща към Община Своге. Подчеертавам, тази община е дадена все едно на концесия на ДПС чрез члена на ДПС и кмет на Своге, Емил Иванов. Туристически път има за с. Желен, за прекрасната гора над селото, която се сече като за световно, за пасищата между върховете Издремец и Чуката.

   Нов рид се спуска от към вр. Издремец, зад който са махалите на Желен. И този регион е много голям. Известен е с това, че тук е най-голямото свлачище на България Един връх до селото е като разцепен, защото половината се е свлякъл, вижда се от влака. Някога над селото имаше прекрасни буковии гори, изсякоха ги и засадиха разни виидове борове. Горите с белия бор изсъхнаха след нападането им от корояд, специализиран да яде корите на този тип дървета. Сега дърветата са изсъхнали, нямат игли, под тях влиза слънце и подрастът расте така усърдно, че навлизане там е ъзможно само за дивите свини, където те през дена се крият.

    Долината на р. Трескавец дели махалите на Желен и Бов. Околностите на Бов са прекрасни. Там е било свято място, има и два водопада. Има останал стра път, който свързва Желен и Бов, но се преодоляват големи денивелаци. Къщите на с. Бов достигат до 1300 м. н. в, което означава, че тук климатат е благоприятен. Селото е отворено на запад, а знаем,ч че ветровете тук са с преобладаваща западна посока. Колко гъсто е било населено тук се вижда от факта, че къщи има и по северния скат на река Трескавица в самата гора, като за терен за тях е изсечена гора. Тези части от изсечена гора за да се наппави къща тук се наричат требеши и требешът носи името на изсеклия гората. Ако аз бях сторил това, мястото с къщата щеше да се казва Костов требеш. От разтребване може би.

      Отново рид между Бов и Лаакатник – Гарванът -  разделя махалите. Тук пътят, свнързващ махалите пресича рида по-леко. На прекрасно място за живеене се намира бовската махала Бовско Луково. Река разделя Бовско Луково от Лакантик, но пътят върти по хоризонтала. Лакатнишите махали са над скалите, където има извори, земя за земеделие също има, а нагоре – пасища. Мнозина мислят, че Лакатник е гарата, през която минава влакът, но не знаят, че селото е на окло 7 км. нагоре в планината. Други бъркат името на с. Миланово и Лакатник. Лакатнишките махали са пръснати по местата, където има водоизточник - непресъхващ карстов извор. Те премиинават и от другата страна на долината на реката, извираща от езерата Тръстеная.

   Интересни имена имат махалите към Лакатник, споменавам една, ПропАс. Тя е надвесеена над пропаст и може би от там идва името й, ПропАс. Пътувайки към долината на р. Проблойница се вижда къде хората са направили къщите си. За да не се похабява земята, къщите са направени горе на отвесните скали. Да де не стане пакост, ако са оставяли децата си сами, нищо чудно родителите им да са ги връзвали.

   Централното била на Балкана разделя селата Лакатник и Осеновлак. Маршрутът по това било е едон от най-красивите маршрути по Балкана. От едната страна е високата планина Ржана, която се отделя от Блкана, от другата страна е нещо като море с вълни, виждат се и страхотиите на Врачаанския балкан над Очиин дол и прекрасната долина на р. Елисейна.

    Осеновлак е последната махала от тази огърлица, и тя е в прекрасна местност. Къщите са разполоожени на завет в буковата гора, височината им и тук достига 1300 м. Прекрасно място за живеене, прекрасни пасища за животните от двете страни на реката Габровница, в чиято водосорна зона  е селото. Тук наблизо се намира с. Брезов дол, едно от най-крисивите места по местата, които описах. При обир на къщата на последната жителка на махалата, циганите я убиха. После ообвиниха за това един подвизаващ се тук разбойник, преоблечен като монах – пуснат предсрочно затворник.

    От селото може да се стигне до Севеерна България, накъдето води римски път, също към Лескова махала, към прекрасната планина Ржана, чито най-висок връх, Козница, се вижда от София.

    Кръгът почти се затвои. От с. Осеновлак може да се достигне до с. Ябланица за около 3-4 часа като се продължи към превала за Северна България, това е мястото на отклонението на Ржана от Балкана и после по билото на Балкана се слезе по шосе покрай р. Борзат в Ябланица.

     Не описах всичките населени места, а само тези, които са на-високо в планната. Под тази огърлица от махали има още много-много, цитирам Бакьово, Батулия – огромен комплекс от махали, Реброво, Томпсън, Бовска Габровница, Еленов дол, Медов дол. Не описах и махалите от другата страна на Искъра, напр. огромната по площ махала Елисейна. Всичките – населении места, доста по-големи от тези над тях.

    Махалите, които оисах представляват отправни туристически точки към планината. За да се упознаят те, оклоности ем, плананита над тях ще трялва да се изминат поне 100 прехода и поне десетина години, през които да се идва понякога тук.  Чак тогава човек би могъл да упознае този огромен регион и като се покачи някъде на високо и се огледа, да може да определи кое около него какво е. Да си турист само не е достачъчно, за да посетиш тези места, трябват и други качества и то доста. Аз за първи път се устремих към този ретион в далечата 1965 г. Тогава интересите ми бяха други, целите същоо. Искаше ми се да покажа, че имам толкова сили, че мога дса се меря по тях с планината. Ходех по Рила, по Пирин и по други планини в рамките на деня, без почивска без умора. Само упознаване на природните красоти обаче все по осезателно не ми достигаше, проявиха се у мен краеведчески интереси, станах войнствен еколог. Интересите ми се разпростряха върху всички планини на България. И стана так, че се оказах зависиим от планината. Тя обаче не попречи на основните приоретити и задлъжения в живота ми, само ги допълни, даде ми сили и вдъхвонение, защото водех напрегнат и с много труд живот. Не считам, че аз така реших - да свържа живвота си с планината, тук пръст има Някой Друг, който ми е втъкнал такъв чип. Във връзка с това ще кажа, ме животът на човек маже да е много гежък, но ако той е според чипа му и ако човек съзнава това, трудностите се преодоляват с лекота.

     През това лято имах премеждие в планината. Изкачих се до едно тракийско светилище, настина трудно, но слизането беше толкова трудно, че го сънувам понякога. За момент не ми е минало през ума да се върна преди да съм достигнал скалата с нишите, щом изкачването е само трудно, но не застрашава живота ми. Слязъл долу при реката се отправих за друго светилище, макар следите от мечката да ставахе все по-наситении. Но не се върнах. И срещата се състоя.

    Връщам се на този напуснат рай, коато описах. За повече от 50 години той се срина пред очите ми. Аз сварих в него все още обитаеми къщи, в които живееха семейства в напреднала възраст, но още трудоспособни. След отнеманеето на земята, ливадите и горите на хората, оставени сами в планината, превърнати в заточеници в собствените си имоти, както бългаарите след 1919 г. в Западните покрайнини, те побягнаха от родните си места по градовете, предимно София и този планински рай осиротя. Имах познати тук и там, всичките починаха. Къщите иим са разбити от циганите за скрап и други потреби за гетата им. Не само няма къде да се отбия вече от пътя си, но и ме е страх да погледна към къщите им, защото те са самият ужас. Защо бе необходима колективизация, защо трябваше да се посегне не само на хората, но и на природата и на равновесето в нея? Обитаващите планината от много поколения я напуснаха, тя се превръща днес в ничия земя. Какво бъдеще има държава, която има няколко града, а останалата площ почти не й трябва? И я е предоставила на престъпниците. Колективизацията за кратък период стори на България такива пакости, каквито турците за 500 години не успяха. Още по-страшно е обаче, че именно тези процеси доведоха до създаването на едно поколение, откъснато от жизнената си среда, което не може и не желае да работи, търси далаверата, не се и възпроизвежда. Понеже съм много възпитан, не ползвам лоши квалификации, напр. боклуци, затова нищо с хнищо не ги сравнявам.

    Пред това поколение обаче се появи исторически шанс – то може да поиска промяната! Просто трябва да фане Бюлетина №10, да я попълни и край на проблемите му. Остават му два дни

    Ако не, после ще се хапе къде се не стига с думите:     

-         Дъсъибъвглъвътъпростъ! 

                                Поисквне на промяната!!!