Днес разходката ще бъде в посока на махалата Жендабалкан, отдалечена на около два часа над селото. Предполага се, че и там е имало зимни конаци на кърджалиите. Мястото е възлово - от него се слиза на седловината при с. Паничково, от където кърджалиите са атакували Пловдивско, излиза се и на долината на р. Боровица, римски път покрай която ги е отвеждал към Кърджалийско.
  Приятна разходка с мен, виртуална. Този район е резерват, много е красив, има останки от тракийските светилища, скални комплекси извън интереса на тракиите, прекрасни местности, типични за Източни Родопи. Дивотията тук е абсолютна след обезселването му в значмителна степен след 1989 г. Зайци изват за ме разгледат, има и мечки при рекичките, змии, обитаващи сухи места, сърни и лисици.



База "Небеска", така се казва махалата след преименуването й през 1989 г. Руините й ми причиняват тъга. Имах късмета в живота си да познавам тези места, когато къщите бяха пълни с деца, всеки се трудеше където може, включително и децата и възрастните, а законите, по които хората живееха тук вероятно бяха от ХVІІ-ХVІІ век. Единственият човек, живеещ със семейството си в тази махала дойде при мен да ме попита имам ли нужда от нещо и както почти всички при подобни случаи и той си каза репертоара.
  - Вие не сте виновни за това, което стана, имало е заповед от Москва.



                          До махалата небеска има останки от тракийско светилище.



                  Паметник на делата на възродителите







              Водоизточникът ми. В него в хармония живеят водна змия и жабки.



                              Един прекрасен резерват, май само аз го знам...



                       Навлизам в Жендабалкан, така се казва и селото зад него.







Предварителни сники на скалния комплекс Соколите, където ще бъда след ден-два.



















         Това е гнездо, в което се развъжда короядът, унищожителят на белия бор.



Най-високитее върхове на Жендабалкан, те са моят репер когато съм далеч от тнях.



Тук има деренце, това означава и студена вода, отивам натам.



Римският път от с. Паничково, който прехвърля Жендабалкан
и продължава за Кърджали.











                                                         Ето и водата







                   Римсият път е издялан в монолитна скала.



Този заек пасеше, а като ме видя не се изплаши и се приближи да ме разгледа.















    Римски път, чиито големи камъни са били приватизирани.








                                  Типичен Източнородопски пейзаж



Ако не намериш тази ловна къщичка, няма да намериш и скалата Уланкая, един от скалните символии на Източни Родопи.



                                                     Голяма красота....



Вижда се вече скалата Инкая, но не тази над с. Тополово, тази е зад с. Ходжово.



       Наближавам Саръкая /Жълтата скала/, около която е село Жендабалкан.



                                                Следвъзродително...



Следващите снимки са от Саръкая, скала, която траките са иизбрали за светилиище.

























                                  

                                                   Скалата Edwart Huyedar











Доста са размити делата на траките по тази скала, но останки от тях все още има.

Много живописно.

Навсякъде майсторът е един.

Поздрави, Коста!