Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2017 17:36 - ЗА КАКВО Е НЕПРОСТИМ ГРЯХ ДА СЕ ПОЛЗВА ИЗКУСТВОТО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 905 Коментари: 1 Гласове:
-1

Последна промяна: 12.01.2017 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

      ЧРЕЗ  ИЗКУСТВОТО ДА ВЛЕЗЕШ В МАФИЯТА?!?  ПОЗОР!!!

     Безкрайно уважавам творците и хората на изкуството. Аз разбирам доста от някои видове изкуство и имам ОБЕКТИВНА преценка за достиженията на творци и изпълнители, но никога няма да направя сревнение, с което бих могъл да ги обидя, да намаля вярата им в самите себе си. Изкуството е най-великото нещо на този свят, трябва да разбираме и подкрепяме тези хора. Стана така, че моят живот остава тясно свързан с хората на изкуството и това, което мога да кажа за тях е, че животът им никак не е лек. И още нещо ще кажа – заети с мислите си за изкуството, тези хора не са много оправни в житейските ситуации. Но и между тях както дори между Апостолите има продажници кащто един „артист”, върху чиято дейност ще се сезирам след малко.
    Сега за изявите на някои известни музиканти:

    В музиката навлязоха доста китайци, японци, корейци. Предварително изказвам мнението си за тях - колкото и да са добри в този раздел на изкуството, те не могат да де мерят по достиженията си в него с европейците, разбираемо е защо. Според мен най-музикални са корейците. Те обаче се ориентират предимно към струнните инструменти. Преди години слушах на конкурс едно корейче цигулар, иизключителен талант. В РК хората го преценили, изпратили го да учи във Виена. Китайците свирят предимно на пиано, а част от японците се изявяват като цигулари. Да достигнат тези хора нивата на нашите европейски музиканти е необходим много труд и запознаване с нашата култура. Запознаване с нея е едно, да носиш гена й в себе си е друго. Поради това обаче има някакви граници, които източните музиканти не могат да преминат. Някои автори те изпълняват с успех, но когато става въпрос за музикални произведения, свързани с върховете на европейската музикална култура, източните музиканти не могат да се справят. Давам пример с една пианистка китайка, няма да цитирам името й. Много е добра напр. когато свири сонати на Прокофиев или концертите му. Явно той й допада като автор, като стил. И други неща изпълнява добре или спорно. Тя сега е към 30 и вече е изградена като музикант, много я уважавам. Наскоро я слушах как изпълни пиесата Симфонични етюди на Шуман, една от най-великите романтични пиеси, особено трудна като музика. За тази пиеса не върви да я изпълниш само без грешка, в нея трябва да представиш Духа на автора. А Шуман е най-обаятелната личност на романтизма. Често някой изпълнява пиеси от него, а преценката в залата е: Това не е Шуман. Точно това определение върви и за изпълнението на китайката на тазии пиеса. Според моята класация Симфоничните етюди е най-великото произведение на Шуман изобщо, не е трябвало да се хваща с него и изобщо с произведения от този автор, той не става за източните музиканти. Мъчи се момичето, не се получи. Нямаше ли кой да й каже, че не може да свири тази пиеса, че не е писана за нея? А предния ден същата тази пиеса изпълни една французойка – велико изпълнение. Защото е и европейка. Безкрайно уважавам труда на китайката, която има страхотен пианистичен апарат и е успяла да научи дори тази пиеса. Никога и нищо не бих казал, с което да принизя труда й, вярата й, че нещо е направила за да се доближи до нашата европейска култура, която тя ни представя в залите. Дейността й е особено полезна, защото в Европа се налага леката музика, донякъде и операта, а у нас съзнателно се набляга на чалгата с цел опростачване /приматизиране/ на подрастващите. Тук ще отбележа, че у нас медиите ни тече от 20 години едно шоу,         разпростаняващо чалгата като музика, като поведение, като мислене. Няма да кажа името и на това шоу. 
     Друга възрастна китайка пък изпълни Голберг-вариациите на Бах. Тя беше много зле. Всичко бе изпълнено без грешка, но това не бяха вариациите, това не беше Бах. Никакъв упрек не се надигна у мен към тази възрастна музикантка, беше ми жал за нея. Слушам я за първи път, вероятно не работи в Европа или САЩ, а в Китай.
     Има и една японска пианистка, изпълнява концерти от Моцарт. Добре ги свири. Тя свири и сонати от Моцарт, свири и Бетховен, но не толкова убедително. Спирам се и на още два китаеца пианисти, които се подвизават в САЩ. Добри са, единият повече прилича на нас, европейците. Цитирам и един виолончелист китаец, роден във Франция, също много добър. Свири Концерта на Дворжак, Сонатите на Брамс. Много е добър!
   В програмата на източните цигуларки често слушаме концертите на Бетховен или Брамс, най-великите. Твърде далеч остават обаче изпълненията от истината. Артистките разполагат със записи на най-долрите изпълнители на тези концерти от минналото, Ойстрах и Шеринг, слушат сега изпълнението им на Ан Софи-Мутер, но светоусещането им е друг. Само смелостта им да представят тези велики европейски творби пред европейцие е достойна за уважение. Толкова могат с техния източен ген, доста различен от нашия, в който е вкарана пентатониката. А нашите тонове са седем.

   Артистите, които цитирах са честни в изкуството, техният живот е част от него.

   Не така стои въпросът с руския пианист Денис Мацуев, изкуството на когото е ползвано за претекст от негова страна и от страна на Путин да бъде той включен в мафията му сред музикантите на Русия. Да бъда така възмутен от него е причината, че той бе удостоен като победител на Конкурса „Чайковский” през 1998 г, според мен незаслужено. Напомням за даването на този приз на рускинята Юлиана Авдеева на Конкурса „Шопен” през 2010 г. вместо на нашия пианист и голям музикант Евгении Божанов. Той бе класи над рускинята, но руската мафия по някакъв начин – с рубли, със северокорейски вони или друга валута – пренасочи победата от Божанов върху рускинята. Никой повече не чу за нея, но пък победата на рускинята показва колко „успешно” се развива културата на Русия по времето на Бащицата. Образованите в музиката не могат да бъдат излъгани от него, а интелигентните хора – в нищо.

    Никога не пиша против артист, но този не го считам за такъв, а като представител на руската мафия в музиката.

   Ще представя линк с изпълнение на Мацуев на произведение на Шуман, както казах, един от най-трудните автори. Ако някой музикант отвори постинга ми ще разбере възмущението ми от постъпката му - да ползваш изкуството за да влезеш в този сектор на руската мафия. Друго зло, което се постига с Мацуев и кръжока му, който описах в предишен постинг е принизяването на достоинствата на Конкурса Чайковский поради съмнение, че той се мафиотизира, което пък подпонва престижа му като един от най-сериозните музикални конкурси преди времето на Путин. Някога сред журито гледахме Ойстрах, Шостакович, изявяваха се големи музиканки като Ван Клайбърн. И на този Конкурс сега решението кой да бъде победител май се взема след консултации с Путин.Ако това продължи просто хората ще бойкотират Конкурса.

   Още един музикален мафиот на Русия ще посоча, наричан Челиста на Путин, Сергей Ралдугин. Ралдугин и Путин са приятели от деца. Само че Ралдугин толкова добре свирел, че Путин му дал два и половина милиарда долара, които Ралдугин превел в офшорка в Панама. Аз мисля, че парите вероятно не са на Ралдуин, а той просто е параван от музикалните ксреди на Русия да ги прикрие, защото никой няма да се усъмни в него. Репортери-хакери го изобличиха обаче. Ето как се ползват руските музиканти в руската мафия от бириинджимафиотите. И защо там имат нужда от такива, които аз наричам предатели към изкуството.

     Изкуството е нещо свято, злоупотреби с него считам са най-големия грях на земята!!!

 

   Към постинга ми ще приложа три неща:

1.     Линк с пиеса на Шуман в изпълнение на Мацуев. Ако музиканти отворят писанието ми ще преценят дали съм прав, приемам критики по тази точка само от музиканти.

2.     Снимка на Путин сред най-близкото му обкръжение от верните му „музиканти” ,

3.     Историческа снимка, как титанът на културата на ХХ век Шостакович удостоява с Първа награда пианистът Ван Клайбърн. Тук допълвам, че Конкурсът „Чайковский” е оглавен през 1956 г. от Дмитрий Дмитриевич Шостакович, което привлича тогава всичките големи музиканти от Европа на откриването му.

4.     Една статия, която е доста съмнителна, но повдига малко завесата на това, което става около конкурса „Чайковский”

 

  ПРИЛОЖЕНИЯ:

   1. https://www.youtube.com/watch?v=PQX2Kst5_eY

                       image

                    Отляво - Мацуев, отдясно - Гергиев

    image

Младежът Ван Клайбърн, който вече почина и Шостакович, вече също не измежду нас, годината е 1958-а. За запознаване с произведенията на Шостакович ми бяха наобходими три години. Запознах се не само с музиката му, но и с много други неща за СССР и Русия преди 1917 г.

   Статията от "Строго секретно":

   
Строго секретно: Политическата история на конкурса „Чайковски“

13 юни 2015 г. Леонид Максименков

През лятото на 1951 г. заради „неправилна“ опера в Болшой театър бил уволнен поредният министър на културата. Самият живот подсказвал на новия началник на ведомството: за да не се превърне в герой на подобно либрето, трябва да се търси друга музикална арена. Алтернативата – изпълнителското майсторство на съветските музиканти – му била под ръка. Но също му „парело“: и тук още бил пресен споменът за неотдавнашната „издънка“.

За това рядко си спомнят, а случаят бил такъв: в края на 1950 г. в Москва по каналите за специална кореспонденция се получава писмо за Сталин от кралицата на Белгия Елизабет. Написано е на ръка, на гербова хартия, на руски. Елизабет си спомня за успехите на съветските музиканти на довоенните фестивали в Брюксел и съобщава, че през май също ще се проведе конкурс за цигулари, носещ нейното име. В писмото кралицата изразява надежда, че „в този конкурс ще вземат участие съветски цигулари и че СССР ще изпрати някой от най-добрите си цигулари за член на журито“.

Като по специално задание започнали да сформират цигулков десант. Легендата разказва, че попитали цигулар №1 Давид Ойстрах: „Кой от нашите може да победи?“ Той отговорил, че това е само Леонид Коган.

Сталин изпратил младия гений и други музиканти. В решението на политбюро е записано: „Да се изпратят 4-5 от най-добрите музиканти, чието представяне би могло да осигури първи места на конкурса“.

Коган се завърнал у дома с първата си премия. Втората била за Михаил Вайман. Но пък третата спечелила Елиз Черфалви – „лице без гражданство“, тоест емигрантка. Четвъртата взел холандецът Тео Олаф. И чак петата била за Олга Каверзнева, а за Алексей Горохов – страшно е да се спомене – седмата.

Конкурсът Чайковски, носещ името на Сталин

Но през 1951 г. самият формат се оказал много подходящ: на Кремъл му допаднала идеята да си създаде свой собствен международен конкурс. Идеята изглаждала плодотворна от всички страни: у журито сами ще си го подберем, и участниците ще филтрираме.

Място? „Пристанището на пет морета“ – Москва. Време? От 25 май до 15 юни 1952 г. Статут? Международен фестивал и към него конкурс. Как ще се казва? „Московски музикален празник“. Председател на организационния комитет? Шостакович, разбира се. Ами че кой друг?! Най-добрият композитор на съветската епоха.
Състав на организационния комитет? Персонално се предлагат 25 човека. Сред тях дейци на културата: композиторът Сергей Прокофиев, цигуларят Давид Ойстрах, пианистът Лев Оборин, диригентът Евгений Мравински, балерината Олга Лепешинска, хореографът Игор Моисеев. Плюс културни функционери.

Персоналният състав на чуждестранните гости – членове на журито и участници в конкурса, трябвало да бъде съгласуван чрез съветските посолства в чужбина. Подразбирал се абсолютно либерален подход: инстанцията дала да се разбере, че не е задължително да има зацикляне по повод поведението на поканените по време на окупацията и господството на нацизма. Какво пък, дирижирал си оркестъра на рождения ден на Хитлер, харесал ви е Мусолини или на Гьобелс сте му изпели Вагнер на фестивала в Байройт – случва се...

За опитните кадровици това било изненада, но имало намерения от ГДР да бъдат поканени диригенти със съмнително минало – директорът на отдела за образование на хитлеристката Райхскултуркамера Херман Абендрот и членът на НСДПА от 1923 г. Франц Конвични, а освен това, за да има баланс, антифашист и евреин-емигрант, композиторът Ханс Айслер. От САЩ – двама чернокожи певци Пол Робсън и Мариан Андерсън, антифашист-емигрант, диригентът Артуро Тосканини. От Италия – диригентите Вили Фереро и Виктор де Сабата, пианистът Карло Цеки. Всичките те – от музикалния елит на своето време.

Шостакович подписва „Проспекта на фестивала“. От него става ясно, че главното събитие на празника – това е конкурсът. Получава се изискано, като руска матрьошка: гостите пристигат на фестивал, а се оказват в журито на конкурс за млади пианисти и диригенти.

Вече вървяла подготовката, но през 1952-а не им било до музика: ескалация на войната в Корея, заключителни работи над водородната бомба, подготовка за „Делото срещу лекарите“... Музикалният празник бил отменен, материалите сдадени в архива. А през март 1953 г. починал Сталин.

Музикалният сюрприз

На ХХ конгрес през 1956 г. Хрушчов започва кампания срещу култа на личността. И само след месец в отдела за култура на ЦК редактират концепцията на музикалния фестивал/конкурс. Става както винаги: без Сталин, но по сталинския път.

На 30 юли 1956 г. политбюро приема постановление „За провеждането на Международен конкурс на пианистите и цигуларите „Чайковски“ в Москва“ през март–април 1958 г. Председател на организационния комитет? Шостакович. С култ към личността, без култ към личността – той ни е единствен.

В организационния комитет – директорите на Московската и на Ленинградската консерватории Свешников и Брюшков, пианистите Емил Хилилс и Светослав Рихтер, композиторите Кабалевски и Хренников, цигуларите Ойстрах и Аврам Ямполски. Организационният комитет сформира жури от видни цигулари и пианисти. Дава списъка на ЦК да го утвърди. След това и винаги ще бъде така – чак до краха на СССР.

За всеки член от журито било съставено досие. Например, в журито на първия конкурс ще участва президентът на Музикалното дружество „М. Лонг и Ж. Тибо“ маркиз Арман дьо Гонто Бирон. По време на визитата си в Москва през 1955-а той съпровожда 81-годишната велика френска пианистка Маргарита Лонг и прави благоприятно впечатление.

Неочаквани корекции, както винаги, внесла политиката. През есента на 1956 г. в Будапеща влизат съветските танкове. Западът започнал бойкот. Старата история: санкциите в сектора ударили по културния обмен. Провалило се пътуването на съветските композитори в САЩ. Почти всички гастроли били отменени. Вярно, Ив Монтан посетил Москва, но след това коварно продемонстрирал в Париж съветските сутиени, купени в ГУМ.
В общи линии, пред първия конкурс „Чайковски“ присветвала перспективата да се превърне във всесъюзен преглед на младите изпълнители.

Ход с царицата

Ситуацията била спасена от добрата фея – кралица Елизабет белгийска. Тя не само провела политико-кулоарната работа, но и се съгласила лично да посети Москва за конкурса. Да стане символ на разкъсаната блокада.

Не се обидила дори когато председателят на президиума на Върховния съвет на СССР маршал Климент Ворошилов ѝ изпратил гневен протест по повод изявлението на относно унгарския въпрос. Получила се ужасно конфузна ситуация: протестирала Елизабет британска, а доставили телеграмата на Елизабет белгийска. Москва искрено се извинявала. А скоро след това Ворошилов се пенсионирал.

В крайна сметка, на конкурса пристигнали 62 музиканта от 22 страни. По някакви причини номенклатурата решила, че задължително трябва да спечелят нашите. Именно по този принцип били съставяни записките в Кремъл.

Работили осведомители, преразказващи в ЦК всички сплетни и слухове. Например за това, че на много изпълнители Рихтер поставял нула при 25 бална система.
Рихтер много искал победител да бъде Ван Клиберн. Както е известно, точно това се случило. Триумфално. На Хрушчов много му харесало, как той на бис изсвирил „Подмосковски вечери“. Никой не подозирал, че Хрушчов имал свои тайни планове, свързани с конкурса.

Главният победител – Хрушчов

По време на изпълнението на Клиберн оркестърът бил дирижиран от Кирил Кондрашин. И как само дирижирал той!

След това започнал тайният хрушчовски пинг-понг.

Телеграма от Ню Йорк. 7 юни 1958 г. До Никита Хрушчов:
„... Разрешете да се обърна към вас с молба маестро Кондрашин да посети Лондон, за да дирижира оркестъра на Лондонската филхармония в Роял Албърт Хол, с капацитет 8 хиляди души, на 15 юни т.г. Искрено Ваш Клиберн“.

Днес е трудно да си представим, какво тогава е означавало на 7 юни да помолиш съветския министър-председател да разреши някой от неговите граждани да дирижира оркестър в Лондон 15-и.
Трябвало да се състави дело за пътуване от пет листа, да се напише автобиография, да се извадят справки за здравословното състояние, да се оформят характеристики от работата, от партийната и профсъюзната организации, да се намерят препоръки от членове на КПСС, които да познават командирования, да се направи снимка. След това да се получи мнение от Министерството на културата, оценка за външнополитическата целесъобразност от страна на Министерството на външните работи, „да“ от КГБ и т.н.

Но всичките комисии се съгласили и го утвърдили. Останал въпросът: как да се съобщи на пианиста, че диригентът Кондрашин ще пристигне?

Започнала втора серия. Министърът на външните работи Андрей Громико подготвя нови „бумаги“ за 13 юни. До концерта остават 4 дена.

Но Хрушчов отхвърлил всички разработки на номенклатурата и решил сам да напише отговора. „Вашата телеграма още веднъж ми напомни за голямото удоволствие, което ми достави Вашето изпълнение в Москва. Молбата Ви по отношение на диригента К.П. Кондрашин е удовлетворена, и той вече отлетя за Лондон... С уважение, Н. Хрушчов. 13 юни 1958 г.“

Всички останали доволни. Триумф. Но Лондон бил само междинен пункт към главната цел в цялата комбинация. Нека Кондрашин замине за Америка. Това ще бъде главният триумф. Политическият. Така и станало: Ван Клиберн и съветският диригент били посрещнати в Белия дом от президента на САЩ Айзенхауер и съпругата му. За унгарските събития и други „дразнители“ не си спомняли – трябвало да се мисли за бъдещето.

И бъдещето не ги карало да чакат дълго: след Кондрашин и Клиберн в Белия дом първо ще пристигне първият вицепремиер Анастас Иванович Микоян. След това вицепрезидентът на САЩ Ричард Никсън ще посети с ответна визита Москва и ще налива Pepsi-Cola в пластмасови чашки на американското изложение в парк „Соколники“. След него Фрол Романович Козлов ще посети ответната съветска изложба в Ню Йорк. А през есента, година и половина след конкурса „Чайковски“, самият Никита Сергеевич ще замине за Америка. Пропагандата ще нарече тази среща „лице в лице с Америка“...

   









Гласувай:
3



1. sande - Над Партията и Мафията не може да стои никой!
14.01.2017 12:13
" Някога сред журито гледахме Ойстрах, Шостакович, изявяваха се големи музиканки като Ван Клайбърн. И на този Конкурс сега решението кой да бъде победител май се взема след консултации с Путин.Ако това продължи просто хората ще бойкотират Конкурса."

***

Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184006
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031