Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2016 19:48 - ИЗТОЧНО РОДОПСКИ ЗАПИСКИ - 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1543 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 14.09.2016 20:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПЛОВДИВЧАНИ, МАРКИРАЙТЕ СИ ПРЕХОДА „МУМЖИДАМ” !

 

    Повод да напиша този постинг бе срещата ми с една млада и красива туркиня от с. Долна Мурга, която каза, че на Мумжидам вече идват младежи туристи от Пловдив. Това особено ме зарадва и реших да опиша и други обекти в този регион, достойни за упознаване. А те тук са много - всяко дере, всяка река, всяка скала, независмимо дали е с дулапчета /така хората наричат тук тракийските култови ниши по тях/ или не, всичко е много интересно. За такива млади и мобилни хора описвам маршрутът „Мумжидам” – един бисер от Източните Родопи.

    Махалата Мумжидам е разположена на една висока поляна, наподобяваща наблюдателен пункт към величавата скала Саръкая /Жълтата скала/ и към долината на река Хамбардере. В този район скалите са преобладаващо в жълт цвят поради съдържанието на определени метали в тях. Поради този цвят – саръ /жълт/ - много скали носят тук едно и също име. Тази скала обаче е най-голямата и е от типа инкая – това означава скала с пещера в нея. Уникална!

    Сега ще опиша само маршрутът „Мумжидам”, а после ще опиша възможностите, които дава пътят, по който се достига до това живописно село, за което днес свидетелстват само целокаменните му къщи. Отклонения от пътя могат да изведат туристите на приказно красиви места. След изверването през 1989 г. в този район не остана нито един човек – младите се преселиха се в Турция, а възрастните починаха.

    С коли се пътува от Пловдив до Асеновград, после се продължава по пътя за Кърджали и на км. 11-и при с. Червен се отделя път за с. Три могили, за Белинташ, за х. Марциганица, за с. Мостово, респ. Кръстовръх и не само за там. Този път се ползва до км. 29-и, два км. преди с. Три могили. Има седловина там, от която започва рид, по който се устремява стратегически римски път. По-обгледен път за резервата Кормисош от този няма, а резерватът освен, че е много красив има, в него има и много исторически паметници още от времето траките, после от римляните, от християните. Над резервата се вижда  вр. Чилякая и реката  Хамбардере под него с десетките притоци в нея. В почти всяко дере има махала, но махалите не са точно в дерето, а на заравненост над него и с изглед към сравнително голямата река Хамбардере. Днес и те са пусти, къщите се рушат, но плодните дървета на хората, обитавали тези места продължават да раждат, а дълбоките топли обори доста под земята като допълнене на това, че тук има храна, са привлекли в района доста мечки. Храна от плодовете на дърветата, зимни леговища в мазетата, ако бях мечка и аз щях да мигрирам в някое такова село. Природата не търпи празно място – няма ги хората, прогониха ги през 1989 г. джелатетите на ДС, в района на техните села сега се подслониха нашите мечки, прогонени от по-едрите и силни румънски мечки от обиталищата им в горите над с. Лъки, Загражден, Манастир и др. При последото си посещение в  този район аз имах четири срещи с мечки, ще ги опиша в друг пост. Предварително казвам, че се държаха много добре с мен.

   От седловиината на км. 29-и започва стратегически римски път, който следва билото. Той преодолява един разлат връх, после един доста по-остър и слиза в махалата Мумжидан. Този път не е особено дълъг, вероято се върви около 100 мин., но поне ооще толкова време отива за разглеждане наоколо. Пътят следва рид, който дели реките Хамбардере и Саръярдере. Ако по Хамбардере преобладават предимно прирдни класоти, то по Саръярдере има всичко – скали и скални гррупи, много от тях с дулапчета, гори, високо-високо пасища, а в страни от тях сипейно-каменни пустини и оазиси в тях на различни места, трудно достижими от  хората. Тези две реки захранват с вода яз. Боровица. Минава се и покрай турско гробище, доста голямо по площ, като всичките тези починали са само от три къщи. Известно е, че турците не погребват втори път в един гроб.

    Римският път се спуска на тревистата площадка на с. Мумжидам, като в дясно остава страхотна долиина, непристъпна, от която стърчат скали. По-благородна е долината в ляво, на края на която пак на равната част на рида се виждат къщи от някогашната махала Явор. Между двете махали има пътека. Отсреща на реката на другия бряг на почти същата височина стърчи скалата Саръкая. Отиването и връщането до нея отнема три часа само да ходене. Така маршрутът става 7 часов само за отиването и връщането до него с кратки почивки.

   Маршрутът от с. Мумжидам до скалата е доста сериозен. По изоставени стръмни пътеки се слиза в долината на р. Хамбардере, която също не е изключение – тя тече по монолитна скала. Новото положение е, че долината на реката, която е непресъхваща се обитава от мечки, които там пият вода и се къпят в горещините. Реката се пресича и започва изкачване към скалата, която като се доближи се вижда колко е голяма. Тя е от типа инкая, има пещера в нея.

    Връщането е по-лесно, разбира се, след като пътят вече е познат.

    Какви възможности за отклонениеия и посещения дава пътят до точката 29-и км?

    Първата спирка може да се осъществи на местността, наречена Прозорец, защото от нея се виждат едновременно Родопите и Балкана. Там в дясно е махала Врата, едно страшно бедно помашко село някога, днес застроено от сноби не само от Пловдив. Аз го наричам Цигов чарк-2. Някога сноби с джипове се хвалеха: Вчера бях на Цигов чарк, яко хапване и пийване падна.

   Следващото отклонение е за село Мостово, до което се слиза с кола. От селото за около 90 мин. се достига до Кръстовръх, Християнското светилище тук.

    Още едно отклонение може да се направи за Орловите скали, като се нръгне от паркинга под Белинташ. Това е страхотен скален венец, на който се дебнели някога орли за умряло животно. Акетата на орлите – чиста киселина! – са оставили постоянни следи по скалите.

    От същото място има разклонение за тракийстото светилище Белинташ. То не се нуждае от реклама, за да бъде посетено.

    Следва известната скала Инката, покрай която минава римският път от Тополово за Смолян, един от най-широките римски пътища из Родопите. Скалата е страхотевица, но най-добре се вижда от около км. след нея. Покрай скалата минава път в дясно за Загражден, в ляво към хижа Сини връх.

   Следват още две разклонения по потя за Мимжидан. В дясно се върви по римския път и се достига знаменитата скала Къзкая, която пприлича на забулено момиче.  Ако се продължи се стига до още една скала, Караджакая, която се заоликаля и се отива на Кръстовръх. Какво следва по билото след Караджакая ще опиша един друг път.

    От превала пък може да се изкачи Сини връх, който предлага старотен изглед кам района тук, защото той първият висок връх.

   Продължавам. След превала има кръстопът, в дясно за махала Извор, която също има една скала Саръкоя и то с пещера. Тя може да се заобиколи. Освен тази скала има и още много други над селото и под него, отговорно казвам, стотици. В ляво има друго село, сега наречено Бор, най-високото село в района. От него пък се открива изглед към долината на река Саръярдере, където концентрацията на скали с дулапчета е много голяма.

    По пътя за с. Три могили от превала за Мумжидам, но в обратна пносока се достига до друг голям скален комплес, но без дулапчета. Той е на самия рид и е точно срещу най-високия връх на планината тук, Чилякая.

   И последното отклонение – отива се до с. Три могили. Ако се продължи по стария римски път се слиза малко преди язовира, но пък в този район колкото скали има, само в селото Жълт камък може би ги има. И следи от религиозната дейност на траките.

    Две уточнения. Аз съм казвал, че турци и помаци не живеят заедно, а в отделни села. При селата Бор и Сини връх свършват помашките села и започват само турски.

   И още едно допълнение:

   От шосето към с. Три могили, които следва билото на рид има десетки разклонения за махали от двете му страни, до които по долчинките на деретата водят стратегически римски пътища. Тези села са разположени на много красиви места до водоизточник и имат опция при пресъхване на местния им водоизточник да си носят вода долу от реката Хамбардере. Не само тук е така. Да се посетят тези красиви места, обитавани от заселниците животновъди над 300 години, които само за няколко години комунистите прогониха от родните им места, като къщите им се превърнаха в мечи зимовища и родилни подземия, това е наистина вдъхновение. А за такива като мен, които познават планината, да погледнат някой регион от високо, до където взорът стига, това е повече от вдъхновение. Велико нещо е Родопа, но не е за всеки. Изискванията й към тези, които я посещават са големи.

   Ще публикувам много снимки от Източни Родопи, вече си прегледах част от архива. Но сега имам много ангажименти. Водих туристи на Пчелари, на Долно Черковище, на Обичник, на Друмче, на Стръмни рид, след седмица заминавам за Бездювен и Патмос – когато падне сняг и си остана в къщи, ще имам време за постинги със снимки към тях.

   При посещението ни на Кованкая видяхме три коли с млади хора в туритически екипи, които отиваха към двете скали до мутрешника на хасковските биринджии. Там наблизо са Попмартиновата дупка, Арката и непристъпни скали със стотици дулапчета по тях. Това е нещо много радостно за мен, защото истинският туризъм, който не се състои само в ходене, няма да си отиде с мен, ще се появат и други подобни.

    Дано тези три момичета и момчета отворят постинга ми, аз го пиша и за тях.

 

   Допълнение:

   Пропуснах отклонението от х. Марциганица за резервата Червената стена над Бачково, като от резервата по Клувията може да се слезе до манастира. Там боровете са уникални, а по скалите, нагряти до 60 градуса расте и едно цвете, което ако няма дъжд с години, то спи, но не умира.




Гласувай:
3



1. sande - Поздрави от Банкя, Коста!
13.09.2016 13:51
"Това е нещо много радостно за мен, защото истинският туризъм, който не се състои само в ходене, няма да си отиде с мен, ще се появат и други подобни."

***

реди двяа дни се върнахме от Пастух. Заедно с едно много симпатично кученце - Рошко и едно малко котенце - Дивна.

А туристи и туризъм е имало винаги и ще има винаги, а като теб Горски пътнико - съмнявам се. Ти си институция.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9331853
Постинги: 3909
Коментари: 9740
Гласове: 16952
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031