Постинг
16.08.2015 05:34 -
РАЗХОДКА НА СЛИШОВСКАТА ПЛАНИНА - 1
Тази разходка бе за запълване на светлия ден и за разузнаване за следващия. Времето бе предвидено за преход с. Паля - вр. Кървав камик - с. Къшле - с. Паля. Невъзможен е вече този преход, макар трасетата на вървищата да личат. Поради това направих разходка до махала Кебаповите в планината Слишовска, която тук хората наричат Въртоп и по селата около малкото Знеполе. Времето бе прекрасно, прекрасно бе и на следващия ден, но вечерта падна дебела слана, която унищожи на хората картофите и други култури, които не можеха да покрият с полиетилен. Целият труд на хората отиде и то не само тук, слана падна и по планината Бясна Кобила, уножавайки поминъка на хората и там. Тук всичко е приказно красиво, регионът е принадлежал преди 1919 г. към Трънската кааза, а след малкото Знеполе идва сравнително голямо село, Трънската Клисура. Тя е следищно място за околните махали по планините Кървав камик и Слишовска. Ще продължа описването под картините, но ще кажа на тези, които не са упознали Слишовската планина, наричана още Въртоп и Грамада, че че те имат голям пропуск. Тук всичко е като кътче от рая.
Аз съм особено силно възприемчив към женската красота и не само, че забелязвам минаващи покрай мен красиви жени, но и ги помня. Не се считам за специалист все още по тази красота, но според мен най-красивите жени на света са черните негърки. Цветът им е като лъсната тръба за печка, но са такова съвършенство, с което другите цветове жени не могат да се мерят. Тук за първи път се замислих, че има една българка красива колкото черните негърки.
Майка отиде да посрещне дъщеря си на автобуса, но какво нещо доведе. Те минаха покрай мен - такова красово нещо не съм виждал. То фигура, излъчване, походка, подсилвана от факта, че майка й едвам ходеше поради някакъв проблем с крака, и се замислих: Май сред най-красивите жени на света има място и за една българка, но в тази дивотия тя едва ли осъзнава красотата си. Ако бе в Америка, както сега съм аз, милиардерите ще се изпозастрелят кой да я вземе за жена, или ако се изразя пазарно, за подобряване на рода си чрез приплод от нея. Ако съжалявам за нещо от този преход е обстоятелството, че не бе удобно - просто нямаше как! - да я снимам и да сложа лика й да ми краси някой постинг.
Тарлю застана с главата надолу и се престории на умрял.
След като го разобличих той се сви на кълбо.
Ако някой не знае, шишарките узряват семената в тях чак на третата година.
Този цвят билкарите наричат борово връхче и го режат за сладко, лесовъдите - боров яйчник.
Този българин от махала Кебаповите каза, че за първи път в живота си вижда
българин от България, дошъл тук на разходка. На ракия ме канеше човекът, на кафе,на овче мляко, на сланинка и на още неща, които забравих, но как да му обясня,
че аз време нямам. Светло ли е, аз съм на път и чак на здач се прибирам в "базата" си.
Тук всички блести от чистота.
Месец май е, но тук е високо, цветята бързат да се изцъфтят
и да дадат семена преди да е порастнала тревата.
Изоставени ливади по Слишовската планина
Село Драинци е изходен пункт за Слишовската планина от към Западните покрайнини, по-точно от малкото Знеполе. Четвъртокласен римски път пердаши през гората, но не се ползва от години и вече е неоткриваем. Голям проблем ми беше да улуча махала Кебаповите, дори мислех да се връщам.
Следващите снимки са от малкото Знеполе
Малкото Знеполе е заобиколено с махали и причината е ясна - да не се отнема от площта му, която храни хората. Имената на селата са свързани с особеностите на природата при тях, тази махала е наречена Сухи дол. Реката в него пресъхва през лятото, но селото има други водоизточници.
Влязох в тези гробища за да снимам имената на починалите хора. Сърбите считат двете Знеполета за исконно сръбски и се надяват, че ако направят военен съюз с Путин ще си ги вземат. По тези места не е живял нито един сърбин, което ще се види от имената върху гробните камъни. Този паметник е доста модернизииран, децата на починалите не са били образовани религиозно.
Гинцки кръст, двубукелен
Още един гинцки кръст, еднобукелен
Доста стари кръстове, опростена изработка, може да са правени и тук.
Тези кръстове са правени в Гинци към 50-те години.
По Кюстендилско кръстовете имат друга форма.
Този починал сигурно е бил свързан със СЮК.
Последният гробен камък, който снимах, той е от друг стил.
Това смешно дървено образувание е на един ствол на бука. Прилича ми на отрязана глава на теле - сукалче.
Пред мен е Слишовската планина, която е утрешната ми цел. Вижда се пътят покрай реката от Стрезимировци за Трънската Клисура. Ще опиша път за джип, който достига до билото на планината.Изглежда малка планина, но е висока към 1700 м. н. в. Има три изявени върха. Прекрасна е!
База "Знеполе". На сутринта колата ми бе покрита със слана, която едвам остъргах от стъклата за да я преместя на слънце. Стопи се сланата набързо, но реколтата на хората отиде...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18392