Ще отделя още място в блога си за Драговицкия камък, защото той се счита за символ на Трънския край. Той посреща хората преди а влезат в Трън от главната порта, а от страничните  порти той същи се вижда, но изглежда съвсем различен. Ще покажа това в разходките в картини из Трънско.
   Драговица е едно село, което е тръгнало към смърта си. То е може би единственото от региона, което не върви натам под напора на циганския валяк. Бедите на селото започват след 1919 г, но сгромолясването му става след съветската колективизация. За това село, както и за целия Трънски край бедата , която го сполетя бе и комунизирането му. За това ще имам отделен постинг, сега само един пример:
  В с. Драговица има голяма църква, която се руши. Попитах за името й двама мъже, които срещнах, не го знаят. Въпреки възрастта им, към 80, те твърдят, че никога не са влизали в църквата и тези работи не ги интересуват, защото поповете мамят народа. Маркс пък казва, че религията е опиум за човека, проправяйки пътя за брадатата си спирохета. Необразовани хора, промиване на мозъците, комунизъм, интелигенцията - реакционна маса - голяма част от хората у нас до сега са жертва на заблудите на тези няколко идиота. Последствията от всичко това, което внесоха в страната ни съветските другари могат да видят само незаразените с брадатата спирохета на Маркс. Заразените с нея докато са живи ще пречат на себе си и ще пречат на заобикалящите ги нормални хора.
   Маршрутите за Драговицкия камък са четири, като от махала Маниш има/ше/  два възможни. Единият извеждаше на седловината между махалата и с. Драговица и от нея по поляните се отиваше до върха. Другият от същата махала излизаше на билото за Драговицкия къмък и по него по останки от римски път и после от крепост достигаше върха. Тези два пътя днес са непроходими поради подраст, изразяваща се в такъв трънак, който не може да бъде преминат и от свини. Всичко, което тук расте има страхотни бодли, а тук има и храстовидна круша, подобна на цветето Христов венец.
   Трети вариант за достигане до върха имаше от с. Драговица до седловината, зад която е с. Маниш и от там - до върха. Днес може да се достигне само до седловината, но много трудно. Този път бе най-популярен, защото минава покрай Драговишкото врело - карстови извори и красиви водопади.
   Единственият възможен начин за достигане сега до върха е от с. Драговица, като се излезе на заравнената част в ляво от върха. На първата снимка се вижда този участък. От там започва страхотен трънак и придвижване към върха е невъзможно. Остава само да се върви по стръчния рид към върха, който не е страшен, само изглежда така. По него няма непроходими участъци с тръни, а само скали. Трудно е, от селото до върха трябват поне два часа. Ако някой тръгне за върха да знае, че той само изглежда близо. За да го изкачи обаче трябва да намери скалния рид от поляната, която е под върха и да върви по него. 
   Върхът предлага чуден изглед към много планини около него - Руй, Влашка, Гребен, Завалска, Кървав камик и Милевска, Слишовската планина. Ако туристът е упознал този край и се покачи на Драговицкия камък, който се явява в центъра му, наградата ще е пребогата.
   Само едно кратко указание за изкачването му:
   В селото се пресича реката и се започва стръмно изкачване по левия й бряг, като се следи в дясно от къде ще започне скалният рид за върха. Подмине ли се, покачването по него е невъзможно. И още нещо - от върха към махала Маниш не може да се продължи, нито пък да се направи кръгов маршрут, който да обхване Врелото.
    Допълвам, че някога имаше възможност да се изкачи Драговицкия камък и от с. Врабча, преминавайки по чудно красиво било, което достига седловината между с. Драговица и махала Маниш. Този маршрут е изключително красив, но днес става само за разходки от Врабча до седловината и после до махала Маниш.

 


Това е Драговицкият камък, носеш името на селото, над което се извисява, Драговица.
Хората в Тръвско го бълракт с един друг, на който ще покажа снимката след малко.

 
                       Следват скални участъци, които са по пътя за Драговицкия камък
 
 
 

 
 
 

  
 
Горната и долната скала - копия на обитавалите тези места бозайници?
 
 
 
  
 
               Тази и долната снимки са от билото на планината Завалска.



 
 
  Трънчани и туристите, незапознати с тези места наричат този връх Драговицкия камък. А този връх е на границита между България и Западните покранини и принадлежи към планината Гребен. Отстоянието между истинския и мнимия Драговицки камък по въздушна линия е около 2 - 3 км, а двата върха наистина много си приличат. В дясно от този "Драговицки камък" се виждат скалите на Гребен планина, спъскащи се към р. Ерма, които служат за репери на специалистите.
 
 
                       А скалите по пътя за Драговицкия камък продължават...

 
 


 

 
 
 

 
 

 


 
 
 
 



 
 
  

 
 
 
 
 

 
 
 


 
                                                     Село Драговица....
 

 
 


 
                                                    и нова серия скали. Амо истинска!


 
Егати скалата. Скалите при Карлуково швепс да прият пред тези!
 
 
 
                                         Целувката


 
                                                       Каменният мечо


  
                                                                База Драговица
 

 

    Постингът ще завърша с пример за унищожителния процес в този регион, който осъществяват българските граждани:
 

 
  Това бе последната оригинална къща на с. Секирица, на която търся снимка от предишните години. Тук тя е обезпокривена от циганите, защото керемидите имат стойност и е подготвена за обездограмяване. Това е технология, която в полицията така и не схванаха.  Следващият етап е обездограмяване, а след това и обезгредяване и обедюшемяване, защото тези неща пък стават за горене в печките на българските граждани.


 
  И като се прибЕре туй, що требе на българските граждани за гОрене, следва вечното и беизбродно нищо. Ето един пример. Целият трънски регион бе прагазен от този валяк на българските граждани, който го обезджичи, обезджелези, обездограми и т. н. и понеже сега няма от къде да се сбЕре суровина, българските граждани по цял ден кесят в центъра на Трън и...ядат банички. Чакат да се отвори ГКПП Петачинци и да подбЕрат хората от другата страна на границата. Някой ще попита, а от какво живеят. Мисля, от помощи - за безработните и социално слаби, от детските, от инвалидните пенсии, от ученическите добавки, от далавери. Важното е да се гласува правилно.
    На къде Българио? 
 
 
 
 
 
 
Мостът при Секирица, през който вече пътуват тирове за Сърбия. Той е пред падане!!!


 
Чешмата на Секирица, снабдявала селото с вода от карстов извор малко над нея. Само тя все още чучури тук. Не става за миене на стъклата на автомобилите, защото съдържа негасена вар, която прави стъклата бели.
 

Българинът е бедняк, който не знае, че му е завещано безценно богатство.

С тази красота, която имаме в страната си, който може да я оцени и тя е останала в сърцето му, никак не сме бедни. Ето ме в Лос Анжелес, за където мисля да напиша постинги, но тук пак си мисля за България и все за нейните планини пиша. А колко много имам още, дано животът да ми остави време....