С посвещение на г/жа N, една от малкото сериозни блогъри в Блог. бг
  и пожелание да се поразходи по-сериозно из България:

   Село Сенокос се намира в прекрасна лъка, в която се събират три реки. Площта на мерата на селото е толкова огромна, колкото е само на с. Топли дол. Покрай трите реки нагоре към билото на планината започват сериозни римски пътища, широки около 2 м. и всичките слизат в с. Дълги дел. Най-сериозен е пътят по средната река, който отива към седловината при вр. Сребрен. Трите реки към селото са почти еднакви, като лявата река слиза от най-високо, а долината й е най-тясна. На нея се намира един сравнително голям водопад, Сенокоския. По долината съвсем естествено за този регион минава сериозен римски път, за чието прокарване са отишли много усилия. Има отвесни скални участъци, в които е издялан пътя. Много е страшно да се премине през такива участъци, защото долу бучи реката, а ако срещу теб се появи едро диво животно в този тунел, отворен от едната страна, ще стане страшно. Под един такъв участък бучи Сенокоския водопад. Има от къде да се слезе към него благодарение на дърветата, където чавек може да се държи по стръмния скат. Водопадът е висок към 20 м. и когато водата има голям дебит е страховит. Водата скача от една плоча, която продължава и в страни от него. Ще се види на снимката. Долината на реката е доста стръмна и по нея има още много по-малки водопади, които са недостъпни. Да се намери този водопад също не е лесно, както и да се достигне до него, защото трудностите са доста и различни.

   Друга забележителност в този район е ждрелото на река Росомачка. Това ждрело е дълго към 2 км. и обхваща течението на реката от с. Росомач до с. Славиня. Най-красиво е ждрелото в участъка, който е на около 2 км. над с. Славиня. Там има и врело - карстов извор, който е обявен за аязмо  и се почита от хората тук. Вече има маркировка за ждрелото и  за врелото, което до началото му. Ждрелото е замърсено с пластмасови отпадъци и други боклуци от с. Росомач, където хората живеят по начина, когато са били откъснати от България преди 100 години. Всичките боклуци на селото се изхвърлят в реката, която преминава пред оградите на дворовете им, включително и оборския тор, който е в повече. Доколко хората уважават старините в това село се вижда от обстоятелството, че човек е вградил в къщата си римска чешма и е прекъснал захранването й с вода от извора над нея. До с. Росомач има направен примитивен соцпът, а през селото и от него на горе все още се ползва оригиналния, римски път. 
   И Росомач и Славиня умират, Сенокос прави някакви опите да го бъде заради прекрасната му природа. Дано!
   






 Към Сенокоския водопад. Над мен минава коридорът за излитена на самолетите от летището на София. С един такъв довтасох чак до Лос Анжелес. Но където и да съм, българското, планините на България са в мен. 

 
 
 
 
 

 
 
                                          Сенокоският водопад
 

 
 


 
                                             Водната пещера
 
 
 


 
 
 
 
 

 
 
 
 
 

 
 
Вече съм извън водопада нагоре по течението на река Сенокоска 1. Тя ще ме заведе на връх Мучибаба, висок около 1800 м. н. в.
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
                               Край пътя има още много малки водопадчета.
 
 
 

 
 


 
          Беседка за почивка на билото на Балкана, което поема към вр. Мучибаба.
 
 
                             В далечината се вижда масива на Копрен.
 
 
                                                    Жаби залагат приплод      
 
                      Некласирала се жаба в приплодния процес...
 
  Днес тук минава понякога само един турист, или два. Някога - пасище, днес в него няма нито една овце. Планинска пустош за хората, за мен - планински рай.


 
  Вината за опустошоването на този край, минаващо през обезбългаряването му - проклетата граница, която откъсна 180000 българи от Родината им.
 
 
  Суха зидария на пост. Имало е майстори някога! Това е сръбски пост, който трябва да пази стадата на българите да не пасат сръбска трева. 
 
 
           Освен скалите, цветята също са част от красотаата на Балкана.
 
  


 
 
 

 
 


 
 
 

 
 
  Един заточен в имотите си българин, забравен от Родината си...
 
 
Ако градинката не рОди, оставаш си гладен, а може и да Умреш...

 
 
В с. Славиня водоснабдяване има, но водата не се пие. Носи се на ръце. 

 
 


 
 


 
 



  Следват снимки от ждрелото на с. Славиня.

 
 
 

 
 

 
 
 

 
 
 
 

 
 
 

 
 

 
 
 

 
 
 

 
 

 


 
 
 
  А това е врелото, пещерата, от която извира светената вода. При големи засушавания изворът пресъхва.
 
 
 
 
 
На тази и следващите две снимки се виждат скали от ждрелото. Може би милиони години са трабвяли на реката да ги докара до този вид. 

 
 

 
 
 


 

 

 
  Оброкът на с. Славиня. Символ на бъдещето на този край?
  Да напомня, че в двора на църквата на Славиня имаше войнишко гробище с кръстове, изработени в с. Гинци, което бе похитено. Тракторист-примат за да счупи две тополи унищожи и останалото от това гробище. На входа на двора за църквата има захвърлен кръст, върху койте се стъпва при влизане. Църквата и тя пада вече.
До тези последствия доведе откъсването  на териториите от страната ни и придаването им към други страни, Вместо поука за нас, българите, курвове и проститути ,незапознати с историята воюват на страната на Путин като тролове или хибридни войници за откъсване по подобен начин на територии от Молдавия, Грузия и Украйна и присъединяването им към Русия. Приматът, не познаващ историята /си!/ е способен на това, но ако това се прави срещу заплащане от държави с обществен строй както при приматите, грехът е още по-голям. Анатема на такива предатели!!!

,

Анатема!

Да обичаме и да не забравяме никога българските земи!

"Един завет оставили са Нам Дедите.....!