Постинг
16.04.2014 13:52 -
НА РУЙ ПЛАНИНА - 4
Тази разходка из Руй планина обхваща маршрут от с. Звонци по един висок страничен рид на планината, който отива за Трън. Трън дори се вижда от едно място.
Не е много типичен този пейзаж за Руй планина, макар да принадлежи към нея и причината е, че той граничи с Гребен планина и Власината планина. И тук обаче е много красиво.
Ако ги нямаше тези римски пътища, селата щяха да са другаде някъде.
Общинари на обществена поръчка?
В дясно от този връх, който е над махала Маниш и в ниското е гр. Трън.
Шосето от Трън за Грълска падина, Несла и Круша преминава пред върха.
Това е част от Гребен планина.
Човекът и стоката. Така е тук и до днес, но човеците изчезват от този регион...
Тук животът е много тежък и за хората нищо не е наппавено. Защото от тях няма какво да се ограби повече.
Само който не е бил на Руй планина не знае колко е красива тя.
Вкамененон животно?
На върха има византийска крепост, наречена Асеновата, а в дясно, в ляво и към нея - римски пътища. Изкачването по екопътеката към тази крепост е изпитание.
Т ип римски мост, строен от трудоваците ни след Освобождението.
За специалъстът по мостове е ясно - римляните не могат да построят този недоносек.
Новата църква в с. Звонци. Макар и нова, тя е запусната...
Дано да не дойде някой циганин от Трън и да отнесе камбаните за цветен скрап!
Тунел за влакчето с въглищата от с.Ракита. Днес не играе, мината е закрита.
Строено от трудоваците след Освобождението, днес - заебано!
Очите са това, в което е останало времето. Ако се намерят
двама души като тези и ако бъдат облечеви по същия начин,
снимката хще е съвсем различна.
Тук все ооще важно транспортно средство е магарчето. Дано да не прехвърлят планината цигани от Трън и да го прекарат през месомелачките.
На долната снимка - останка от въгледобвина мина.
Не е много типичен този пейзаж за Руй планина, макар да принадлежи към нея и причината е, че той граничи с Гребен планина и Власината планина. И тук обаче е много красиво.
Ако ги нямаше тези римски пътища, селата щяха да са другаде някъде.
Общинари на обществена поръчка?
В дясно от този връх, който е над махала Маниш и в ниското е гр. Трън.
Шосето от Трън за Грълска падина, Несла и Круша преминава пред върха.
Това е част от Гребен планина.
Човекът и стоката. Така е тук и до днес, но човеците изчезват от този регион...
Тук животът е много тежък и за хората нищо не е наппавено. Защото от тях няма какво да се ограби повече.
Само който не е бил на Руй планина не знае колко е красива тя.
Вкамененон животно?
На върха има византийска крепост, наречена Асеновата, а в дясно, в ляво и към нея - римски пътища. Изкачването по екопътеката към тази крепост е изпитание.
Т ип римски мост, строен от трудоваците ни след Освобождението.
За специалъстът по мостове е ясно - римляните не могат да построят този недоносек.
Новата църква в с. Звонци. Макар и нова, тя е запусната...
Дано да не дойде някой циганин от Трън и да отнесе камбаните за цветен скрап!
Тунел за влакчето с въглищата от с.Ракита. Днес не играе, мината е закрита.
Строено от трудоваците след Освобождението, днес - заебано!
Очите са това, в което е останало времето. Ако се намерят
двама души като тези и ако бъдат облечеви по същия начин,
снимката хще е съвсем различна.
Тук все ооще важно транспортно средство е магарчето. Дано да не прехвърлят планината цигани от Трън и да го прекарат през месомелачките.
На долната снимка - останка от въгледобвина мина.
Има природни красоти и магистрала от Римско време.
От тогава до сега няма прогрес, а регрес. Запустение. Затриване.
В "Мостът на Дрина" Иво Андрич разказва, как по едно време някъде в откъснат планински район на Босна турските власти започват строителството на път. Но селяните не се радват.
"По пътя ще дойде злото. По пътя добро не идва!"
Така казват селяните. Страшни времена.
А сърбите разселват българите от Западните Покрайнини из Сърбия, Босна и Херцеговина, Р Македония /над 30 000 или повече- само в РМ!.
Обезбългарена българска земя. Чума минала.
Логледнете жалката картина на разсипаните български селища, вие наши съседи.
Гордеете ли се с това, което виждате? Това достойно ли е?
Благодарим ви, братя сърби! Да ви се връща!
цитирайОт тогава до сега няма прогрес, а регрес. Запустение. Затриване.
В "Мостът на Дрина" Иво Андрич разказва, как по едно време някъде в откъснат планински район на Босна турските власти започват строителството на път. Но селяните не се радват.
"По пътя ще дойде злото. По пътя добро не идва!"
Така казват селяните. Страшни времена.
А сърбите разселват българите от Западните Покрайнини из Сърбия, Босна и Херцеговина, Р Македония /над 30 000 или повече- само в РМ!.
Обезбългарена българска земя. Чума минала.
Логледнете жалката картина на разсипаните български селища, вие наши съседи.
Гордеете ли се с това, което виждате? Това достойно ли е?
Благодарим ви, братя сърби! Да ви се връща!
Но ти сякаш ме водиш с ръка братле..
цитирайНе устоях на тази красота и качих и четвъртата част за Руй планина.
Очите ми гледаха с възхита този земен рай, а сърцето ми се свиваше от болка - хората ги няма вече или останалите се броят на пръсти. От снимките на паметните плочи ни гледат лица, живели там и останали до края на дните си българи. Но от имената на благодарните синове, снахи и внуци се вижда посърбяването...
Бих нарекла всичките тези снимки от късчета българска земя - тъгите на България ...Земята плаче за България и хората й...
цитирайОчите ми гледаха с възхита този земен рай, а сърцето ми се свиваше от болка - хората ги няма вече или останалите се броят на пръсти. От снимките на паметните плочи ни гледат лица, живели там и останали до края на дните си българи. Но от имената на благодарните синове, снахи и внуци се вижда посърбяването...
Бих нарекла всичките тези снимки от късчета българска земя - тъгите на България ...Земята плаче за България и хората й...
Търсене
За този блог
Гласове: 18392